„За злото забравата е равна на опрощение. Днес ставаме свидетели на уж случайно изпуснати реплики и уж изречени на шега заплахи от хора, които се борят да ни накарат да забравим жертвата на комунистическия режим. Дали някой политик ще каже, че „народният съд” е бил необходимост за времето си или ще откаже да почете деня на жертвите под предлог, че съществуват различни мнения по въпроса”.

Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в словото си днес, 1 февруари, което произнесе пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК в столицата по време на поклонението в Деня на почит и признателност на жертвите на тоталитарната система.

"Това са съзнателни опити да се оправдае диващината на банда палачи, които години наред са мачкали и тероризирали политици, военни, журналисти, учени, свещеници и предприемачи. Понякога са го правили от чиста злоба и омраза, за да се подмажат на комунистическата власт за кариера, изградена върху трупове и разбити съдби", добави още Караянчева.

По спомени на очевидец в Бургас установиха мястото, където са погребани тленните останки на екзекутираните от „народния съд“ през 1945 г. в града.

Информацията бе оповестена в петък (31 януари 2020 г.) в навечерието на Деня за почит и признателност на жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.

Инициативата е на историографа Митко Иванов, който в петък обяви пред местните медии повече данни за случилото се преди 75 години в Бургас. Лобното място се намира в парк „Славейков“ (Старите гробища) при конния паметник, където днес то не е обозначено по никакъв начин.

Локализирането на мястото, където са погребани жертвите на „народния съд” в Бургас е направено по спомена на общественика и бивш депутат от СДС Стоян Райчевски, който е от Бургас.

„Намираме за нужно това място да бъде оповестено и обозначено.  Смятаме, че това е правилна стъпка в глобалната посока за съхраняване на историческата истина и паметта за миналото на нашия град”, заяви Митко Иванов.

Днес, 26 юни 2019 г., от 18,30 ч.  Галерия-музей "Класика" на ул. Юрий Венелин № 32 в столицата организира среща-дискусия с авторите проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов на едно от най-воните документални изследвания за периода на комунистическия режим – „Погубената България”.

Официалната премиера на изданието се състоя на 14 май в София, но интересът към книгата провокира Галерия-музей "Класика" да организира нова среща с авторите. В дискусията ще участва и автора на предговора към книгата д-р Любомир Канов, бивш политически затворник при комунизма и политически емигрант.

„Погубената България“ е своеобразно продължение на тяхното съвместно изследване „Бивши хора“ (2017), посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г.

Преди седмица, на 18 май 2018 г., на мястото на бившия комунистически лагер „Белене” на остров Персин се проведе традиционното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура. Една от изненадите бе присъствието на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той не взе думата, но след края на събитието журналистът Христо Христов успя да му зададе няколко въпроса. Сайтът desebg.com публикува блиц интервюто с Валери Симеонов.

Г-н Симеонов, какво ви доведе днес [18 май 2018 г.] на мястото на лагера „Белене”?

– Доведе ме моята неинформираност за концлагера. Знам някои неща, чел съм за други, но всичко съм научил след 10 ноември 1989 г. Вече са минали 29 години от началото на демократичните промени и 29-годишните млади хора в България не знаят вероятно нищо за зловещото, чудовищно лице на социализма, което сега се представя в романтична, розова светлина. И така се подлъгват младите поколения, което е безобразие. За съжаление и аз когато бях на 29 години нищо не знаех за лагера „Белене”.