Днес, 6 януари 2020 г., се навършват 20 години от смъртта на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Днес, 26 юни 2019 г., от 18,30 ч.  Галерия-музей "Класика" на ул. Юрий Венелин № 32 в столицата организира среща-дискусия с авторите проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов на едно от най-воните документални изследвания за периода на комунистическия режим – „Погубената България”.

Официалната премиера на изданието се състоя на 14 май в София, но интересът към книгата провокира Галерия-музей "Класика" да организира нова среща с авторите. В дискусията ще участва и автора на предговора към книгата д-р Любомир Канов, бивш политически затворник при комунизма и политически емигрант.

„Погубената България“ е своеобразно продължение на тяхното съвместно изследване „Бивши хора“ (2017), посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г.

Преди седмица, на 18 май 2018 г., на мястото на бившия комунистически лагер „Белене” на остров Персин се проведе традиционното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура. Една от изненадите бе присъствието на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той не взе думата, но след края на събитието журналистът Христо Христов успя да му зададе няколко въпроса. Сайтът desebg.com публикува блиц интервюто с Валери Симеонов.

Г-н Симеонов, какво ви доведе днес [18 май 2018 г.] на мястото на лагера „Белене”?

– Доведе ме моята неинформираност за концлагера. Знам някои неща, чел съм за други, но всичко съм научил след 10 ноември 1989 г. Вече са минали 29 години от началото на демократичните промени и 29-годишните млади хора в България не знаят вероятно нищо за зловещото, чудовищно лице на социализма, което сега се представя в романтична, розова светлина. И така се подлъгват младите поколения, което е безобразие. За съжаление и аз когато бях на 29 години нищо не знаех за лагера „Белене”.

Сайтът desebg.com  публикува с образователна цел документалния филм „Тодор Цанев. Съпротивата на горяните“ от втория сезон на поредицата „Отворени досиета” (2017), посветена на жертвите на комунизма.

Документалната лента показва Тодор Цанев, поет и горянин, автор на клетвата на горяните в Русенско. Той е роден през 1931 г. в село Червена вода, Русенско. Дядо му е земеделски стопанин, а след 9 септември 1944 г. семейството му е набелязано от БКП като кулашко.

Тодор Цанев завършва Русенската мъжка гимназия и още като ученик се увлича от поезията. Той е по-голям братовчед на Стефан Цанев, който впоследствие се утвърждава като един от талантливите български писатели.