Сайтът desebg.com публикува интервю с журналистката и писателката Нася Кралевска. Поводът – респектиращото пето, допълнено издание на нейната книга „Без заглавие" – рушители и строители на България. Извън някои мемоари на политици то е единственото изследване, в което е проследен крахът на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. и първите години на преход към демократично развитие, съпътствани с невероятна съпротива срещу реформите от преименувалите се набързо от комунисти на социалисти. Нася Кралевска, която живее в САЩ, е един от интелектуалците, които не са забравили Родината и през годините с книгите си гостува в столицата и страната, както това ще направи и през следващия един месец. Тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-жо Кралевска, на книжния пазар е петото, допълнено издание на вашата книга „Без заглавие – рушители и строители на България". Пет издания, това е много сериозен белег за интереса към изследването ви. От първото появяване на книгата (2001) са изминали 18 години. Каква е тайната на този дълъг „живот” на творбата ви?

Земеделецът Андон Стоев от Провадия, който плаща за идеите си с 5-годишен престой в комунистическия концлагер „Белене”, си отиде днес от този свят на 89-годишна възраст, съобщиха близките на бившия лагерист пред desebg.com.

Той е роден на 29 ноември 1929 г. в село Бозвелийско, община Провадия, Варненска област в земеделско семейство.

Андонов е един от младите последователи на разтурения през 1947 г. опозиционен БЗНС „Никола Петков” във Варненско в началото на 50-те години на ХХ век.

Тогава е арестуван и осъден на 8 години затвор по обвинение за участие в нелегална група на земеделци.  В „Белене” той прекарва пет години в периода 1953-1958 г.

На днешната дата 9 ноември преди 32 години рухва най-уродливият символ на съветската тоталитарна система – Берлинската стена, разделящ от 1961 г. Берлин на източна и западна част.

На същата дата пък в НРБ най-дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков подава оставка след натиск от Москва в тесен кръг пред определени членове на Политбюро на ЦК на БКП, като действията му се наблюдават от съветския посланик в НРБ Виктор Шарапов и от официалния представител на КГБ в страната ген. Владилен Фьодоров, за да няма изненади (оставката е приета на следващия ден от Пленум на ЦК на БКП и едва тогава новината е съобщена на българските поданици.

На 22 юни 1941 г. около 22 ч. неидентифициран самолет бомбардира  Добрич, а по-късно по осколките са открити опознавателни знаци на кирилица, което води до изводът, че самолетът е бил руски.

Това е едно от малко познатите нападения на СССР срещу България, което desebg.com припомня.

Върху Добрич са изсипани общо 6 бомби, като са разрушени четири сгради, а двама души са ранени.

Въздушното нападение вероятно е извършено от съветски бомбардировач с далечен обсег на действие Ил-4.

То става факт броени часове, след като в ранните часове на 22 юни 1941 г.