|
Когато се говори за Русия и нейната история обикновено се пропуска огромното значение, което изиграва църквата при канализирането на властта. Руските владетели се стремят не само да утвърдят върховната си власт чрез църквата, но и да я подчинят на своите интереси.
Цар Иван Грозни е първият, който получава висше признание чрез ритуала на Венчание за царството (смятано за едно от тайнствата на църквата), извършен върху него от св. Макарий Митрополит московски (до император Петър I царуват общо 20 владетели, от които не всички, а само 13 са помазаници по чина на Венчание за царството).
Как през вековете се развиват взаимоотношенията между властта в руската държава и църквата, какви са зависимостите и крайния резултат разкрива едно изключително издание, което се прояви на книжния пазар у нас през 2022 г. и тази неделя представям в библиотеката на desebg.com.
Става въпрос за книгата „Третият Рим и църквата“, която разглежда тези сложни взаимоотношения от друга гледна точка, различна от класическия подход на историците.
Изданието е уникално не само по своето съдържание, но и от факта, че негов автор е български монах – отец Калистрат Зографски от българския манастир „Св. Георги – Зограф“ на Света гора.
Самото заглавие подсказва, че Московска рус се разглежда като опит да бъде представена за Трети Рим – не само исторически наследник на две империи (Римската и Византийската), но и политически и религиозен център на православието.
Тази геополитическа, религиозна и политическа концепция си проправя път в Русия в ХIV век в стремежа да се утвърди нейното историческо значение.
Тя играе важно значение във формирането на официалната идеология на Москва, че Русия е обединител на всички славянски народи. А идеята за Третия Рим е в основата и на поддръжниците на руския месианизъм и изключителност.
Макар че тук трябва да се отвори една скоба и да се уточни, че идеята за „трети Рим“ не се ражда в Русия.
Както авторът посочва българският цар Иван Александър (1331-1371) смята Търново за „нашия нов Цариград“ – така за първи път възниква разбирането за приемственост между Рим, градът-империя с неговия двойник Константинопол, обобщен образ на „втория Рим“, който е посредник между Бога и земната власт, и един Трети Рим – продължител на изпълнението на Божията воля, когато Първият и Вторият паднат поради греховете на своите земни владетели.
|
