На своето последно заседание преди да бъде сменено от служебен кабинет правителството на Борисов-2 прие решение, с което на практика се дава зелена светлина за изграждането на мемориал в памет на жертвите на комунизма на мястото на бившия концлагер „Белене”.

Това стана, след като днес Министерският съвет взе решение да предостави безвъзмездно на община Белене терена на бившия Втори обект на лагера „Белене” на остров Персин  за изграждане на Парк-мемориал в памет на жертвите на тоталитарния режим.

От своя страна общината може да отдаде за ползване терена на неправителствената фондация „Остров Белене”, основана от граждани на крайдунавския град и местния енорийски свещеник Паоло Кортези, чрез която да се изгради Парк-мемориала.

Имотът, който е от 110 дка с шест полуразрушени сгради, до момента се ползва от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.

На днешната дата – 21 август – се навършват 51 години от нападението върху Чехословакия от войските на Варшавския договор (без Румъния), водени от СССР. Сайтът desebg.com припомня организираната и проведената от Кремъл въоръжена интервенция, с която се слага край на започналите през 60-те години на ХХ век реформи в Чехословакия за смяна на тоталитарната комунистическа система със социализъм с човешко лице.

България също е въвлечена в срамната военна интервенция, „благодарение” на първия секретар на БКП Тодор Живков, който по това време е и министър-председател. Настоящият текст хвърля светлина върху въвличането на България в нападението и е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

На 15 май 2019 г., сряда, от 18,00 ч. в хотел „Балкан” (пл. „Света неделя” 5), зала „Средец”, ще се състои премиерата на книгата „Погубената България” на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов. Тя е своеобразно продължение на техния бестселър от 2017 г. „Бивши хора” и отново се издава от „Сиела”.

В нея по-детайлно е проследена съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуален елит на България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., с който комунистите влизат във властта.

И докато в „Бивши хора” разглеждат механизмите на смачкване на класовия враг на БКП, в „Погубената България” акцентът е поставен върху предизвикателството да оцелеят стотици хиляди българи и българки, чийто труд, инициативност, предприемчивост, патриотизъм и родолюбие е в основата на развитието на България до попадането ѝ в съветска орбита през 1944 г.

Авторите посочват, че са вдъхновени да продължат проучванията си от огромния интерес към книгата им „Бивши хора” и обиколките в страната, които те предприемат след отпечатването ѝ през 2017 г.:

За първи път в историята на институциите на Европейския съюз, част от централната сграда на Европейския парламент в Брюксел вече носи името на една от жертвите на комунистическия режим в България – големия финансист, политик и общественик Атанас Буров.

Официалното откриване на изложбеното пространство „Атанас Буров” се състоя в четвъртък (21 март 2019 г.), като не него присъстваха председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, премиерът Бойко Борисов, председателят на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер, българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ, техни колеги и гости на европарламента.

Председателят на Европейския Парламент Антонио Таяни определи Буров като един от най-важните български политици, човеколюбец, защитник на демокрацията и противник на тоталитаризма. По думите му Буров винаги е работил в интерес на своята държава и на Европа.