На мястото на бившия комунистически концлагер „Слънчев бряг” ще бъде издигнат мемориал в памет на жертвите му.

Това заяви днес (23 март 2019 г.) Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, по време на годишното шествие-поклонение на каменната кариера, където в периода 1959-1962 г. е просъществувал един от най-жестоките комунистически лагери.

Г-жа Маринова уточни, че предстои гласуване в Общинския съвет, с което да се реши въпроса за статута на терена, на който навремето се е намирала кариерата на лагера.

„Мястото на лагера не е местност, както го наричат някои, не е и място за битови отпадъци, това е място на памет за невинни жертви”, заяви тя на каменната кариера, където за 30-ти път ловчанлии и гости от страната почетоха жертвите на едно от най-уродливите създания на комунистическия режим, роден със знанието на Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков след закриването на концлагера „Белене” през 1959 г.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на Росица Чернокожева за изследването на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене 1949-1987” – островът, който уби свободния човек, изд. „Сиела” (2017). Текстът е отпечатан най-напред в сайта Портал Култура.  Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), „Българска литературна критика. Том 1“ (2000) и др. Препечатването става със съгласието на автора и Портал Култура. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

 Това е книга, която всеки трябва да прочете. Известно е, че e необходимо човек да прочете хиляди книги в живота си, за да разбере, кои са онези десет, които наистина си струват. „Концлагерът Белене“ е една от тези десет задължителни книги. Това е книга за границите на човешкия дух. За границите и за безграничното. За духа, който надживява тленното. Това е сага за Голгота на свободния човек. Тази книга авторът пише в продължение на 10 години. Питала съм се, както съм питала и Борислав Скочев, как се живее десет години със злото, с неговите перфидни и всеизобретателни прояви? Какво го е крепяло през всички тези години, докото е преглеждал хиляди архиви и спомени за живота на тези хора.

Името на една от жертвите на комунистическия режим – българския политик, дипломат и финансист Атанас Буров ще бъде увековечено в Европейски парламент, като изложбеното пространство в основната сграда на европарламента в Брюксел ще носи неговото име.

Това стана известно преди няколко дни, когато ръководството на ЕП прие това решение. Предложението на наименуването е внесено от  българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ). Инициативата изложбено пространство в основната сграда на ЕП да носи името „Атанас Буров” е на делегацията на ГЕРБ в ЕП по предложение на евродепутата Андрей Новаков и тя е одобрена без възражения от Председателството на парламента. Процедурата по преименуването продължи около половин година.

„Това е признание за ролята и мястото на България и българския народ в Европа. Нашата страна от повече от десетилетие е горда и отговорна членка на европейското демократично семейство, от което комунистическата диктатура ни откъсна в продължение на 45 години. Радвам се, че заедно с моите колеги от ГЕРБ успяхме да съберем широка политическа подкрепа в Европейския парламент за това предложение и част от демократичното сърце на Европа ще носи името на един голям български и европейски демократ и държавник“, заяви Андрей Ковачев.

На 29 октомври 2017 г., неделя, от 13 ч. БНТ1 ще излъчи петия филм от документалната поредица „Отворени досиета” – „Цонка Букурова и Дора Бобева. Гражданският протест срещу обгазяването на Русе“.

На 28 септември 1987 г. в Русе се ражда първият граждански екологичен протест в България срещу безразличието на комунистическия режим при системното обгазяване на града от румънския химически комбинат в Грюгево.

В основата на организирането на протеста са шест жени: Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, работещи в местното предприятие „Паркстрой”.