Граждани на Стара Загора купиха последните книги от петото, допълнено издание на книгата „Без заглавие” – рушители и строители на България на писателката Нася Кралевска по време на представянето на изследването за края на комунизма и трудното начало на прехода към демокрация, което се проведе в понеделник (14 октомври 2019 г.) в Регионалната библиотека „Захарий Княжески” в града.

Стара Загора бе осмият град в България, в който фондация „Истина и памет” организира премиера на новото издание след Созопол, Бургас, Карнобат, Сливен, София, Пловдив и Ловеч.

Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

На 23 август 1939 г. – преди 82 години – нацистка Германия и Съветският съюз подписват Пакт за ненападение, известен като Пакта Молотов – Рибентроп.

Документът е скрепен с подписите на  комисаря на външните работи на СССР Вячеслав Молотов и от министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп на тържествена церемония в Москва под погледа на Сталин.

Страните по договора обещават да се въздържат от атака помежду си и да спазват неутралитет в случай, че някоя от тях стане обект на военни действия на трето лице или на трета страна. Договарят се за осигуряване на взаимен обмен на информация по въпроси, засягащи интересите на страните.

Тайният протокол за преразпределяне на Европа

Към споразумението обаче е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение”.

На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между Москва и Берлин.

Протоколът предвижда включването на Латвия, Естония, Финландия, източната част на „зони, принадлежащи на полската държава” и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва, Полша и на запад – в сферата на интересите на Германия.

През последните дни у нас отново се заговори за уредени мачове и корупция в българския футбол. Сайтът desebg.com припомня, че коренът на тази корупция се крие още във времето на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия, когато режимът е знаел за различни корупционни практики, но ги е прикривал.

За корупцията през последеното десетилетие на „развития социализъм” свидетелстват множество документи в архивите на Държавна сигурност, част от които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват извадки от сводки на ДС, документирали различни корупционни случаи във футбола в периода 1983-1984 г.

Някои от тях са придобити в резултат на подслушани телефонни разговори, други от донесения на агенти във футболните среди в страната, а също така и от получени анонимни сигнали.

Картината в българския футбол тогава е обобщена в заявление на футболен деятел (имената на конкретните лица, забъркани в корупция, са заличени в документите от Комисията по досиетата, б.а), който мечтаел за следното:

„Аз като стана председател на Българската федерация по футбол искам да създам „мафия”. Да се оградя с хора, които ще ми помагат да провеждам първенството,  както си искам”.