Престъпленията на влязлата в новата отечественофронтовска власт (ОФ) БРП (к) започват още веднага след 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация на Царство България.

На 10 септември 1945 г. по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. В нея са допускани само верни хора, участвали в нелегалното комунистическо движение. Критериите за назначаване са вярност към партията, заслуги в установяването на „народната власт” и характеристика, изготвена от комитетите на ОФ. Разпуснати всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията.

Формиране на специални групи

 В МВР са формирани специални групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „врагове на народа” представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил впоследствие мрачна слава с дейността си в МВР-ДС, като организатор и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като носител на корупция и ръководител на контрабандни канали и неправомерно изразходване на милиони левове в служба „Културно наследство” към МВнР през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто на Faktor.bg с историка проф. Евелина Келбечева по повод датата 9 септември 1944 г. В него тя подчертава, че обществото ни няма дълбока и хомогенна оценка не само за комунизма, а и за неговите последствия. По думите ѝ хората, които и днес твърдят, че в България е имало фашизъм, премълчават за жертвите,  които са се противопоставяли на терористичните акции на комунистите. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, вие имате голям принос комунизмът да се изучава в училищата. Защо обаче все още се премълчава истината, че на 8-ти срещу 9-ти септември не е имало освобождение, а окупация и преврат?

– Две неща бяха зачеркнати от наши многоуважавани колеги в Софийския университет, и които не бяха допуснати в новите  учебници по история. Те не позволиха да се използва терминът „съветска окупация“. Този термин все още е табу за някои хора, сред които и професионални историци. Много добре знаем, че на 5-ти септември Съветското главно командване потвърждава плана за нападение над България.  С Трети украински фронт срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, около 6000 оръдия, над 500 танка, 1000 самолета и целият черноморски флот, без срещу тях да е даден нито един изстрел. И това е срещу страна, която запазва дипломатическите си отношения с СССР по време на цялата война и е във война с Германия в този момент. Това се нарича „освобождение“ на България от несъществуващия фашизъм.

Във вторник, 17 декември 2019 г., най-посещаваната библиотека в България – Столична библиотека – огласи официална статистика, според която най-четените книги през 2019 г. в раздел научни и научно-популярни са книгите на разследващия журналист и документалист Христо Христов, свързани с различни престъпления на комунистическия режим – „Секретното дело за лагерите”, „Тайните фалити на комунизма”, „Тодор Живков. Биография” и „Погубената България” (в съавторство с проф. Вили Лилков). Пред desebg.com Христо Христов реши да разкрие някои неизвестни подробности около написването на въпросните документални разследвания.

Секретното дело за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена

На едно от най-тежките съдебни дела, чиято цел е да установи отговорните за убийствата в лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена  (1959-1962) е даден ход през 1993 г.

Делото се гледа в зала Тържествена на Съдебната палата, където са изправени подсъдимите от ръководството и администрацията на лагера „Слънчев бряг” край Ловеч.

То обаче скоро е спряно заради смъртта на основния подсъдим о. з. ген. Мирчо Спасов – дясна ръка на Тодор Живков в МВР, където е зам.-министър и отговорник за лагерите край Ловеч и Скравена.

Делото бързо е оставено висящо в спор на това на кой съд е подсъдено след смъртта на Спасов. По това време Христо Христов вече е започнал журналистическата си кариера във в. „Демокрация” (издание на Съюза на демократичните сили).

Днес, 1 декември 2019 г., от 17 ч. по БНТ 1 ще бъде излъчен филмът „Никодим Янушев. Бягство от комунизма”, четвърти от документалната поредица „Отворени досиета” 3, посветена на жертвите на комунистическия режим.

Документалната лента ще ви срещне с Никодим Янушев, син на търговец от най-голямото село в България преди 9 септември 1944 г. – Угърчин, Ловешко, преуспял благодарение на своето трудолюбие и находчивост.

В спомените на невръстния Нико, както приятелите наричат Никодим, са се запечатали кошмарните спомени как баща му е изпратен в концлагера „Белене” само заради две реплики:

„Че цените се повишават, а заплатите понижават. И другото: за козата, дето я водеше на сборния пункт на чердата всяка сутрин. Ресал я с гребен, а селяните го закачали, че много се грижил за тази коза. А той рекъл, че се грижи за козата, както Георги Димитров за своя народ.”

„Комунягите не обичаха предприемчивите и можещите хора. Голяма трагедия бе за тези хора, които от тъмно до тъмно са работили”, споделя Нико във филма.