Много дух и енергия донесе благотворителният концерт-бенефис „Сбогом, братушки“, с който фондация „Истина и памет“ стартира кампания за набиране на средства за създаването на филм за съветизацията на България.

Залата в Общински Културен Институт  „Красно село“ в София се оказа тясна в петък вечер (4 юни 2021 г.), за да побере всички дошли на събитието.

Концертът продължи два часа, а близо 200 души се радваха на изпълненията на Снежана Абрашева (пиано) и Християн Радоев (тромпет), Виктория Петрова и Васил Дипчиков (балет „Арабеск“), Радослава Дюлгерова (пиано), Евгени Ноев – цигулка и Татяна Майони (пиано) - дуо "Артихармония", проф. Ангел Ангелов – Джендема, Ая и Росена Екимови с Боно Илков, Симеон Германов (Дедо Мони), бардовете Иван Христов (кавал) и Петър Чухов (китара), Ния Петрова – "Гласът на България" (2018), пианистът и композитор Васил Спасов, джаз символите Мирослава Кацарова и Иван Гърбачев, Христо Ламбрев – един от създателите на група „Сигнал”, младежки хор "Ролинг Тоунс" с диригент Станислав Кимчев, който бе и водещ на събитието.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто на Faktor.bg с историка проф. Евелина Келбечева по повод датата 9 септември 1944 г. В него тя подчертава, че обществото ни няма дълбока и хомогенна оценка не само за комунизма, а и за неговите последствия. По думите ѝ хората, които и днес твърдят, че в България е имало фашизъм, премълчават за жертвите,  които са се противопоставяли на терористичните акции на комунистите. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, вие имате голям принос комунизмът да се изучава в училищата. Защо обаче все още се премълчава истината, че на 8-ти срещу 9-ти септември не е имало освобождение, а окупация и преврат?

– Две неща бяха зачеркнати от наши многоуважавани колеги в Софийския университет, и които не бяха допуснати в новите  учебници по история. Те не позволиха да се използва терминът „съветска окупация“. Този термин все още е табу за някои хора, сред които и професионални историци. Много добре знаем, че на 5-ти септември Съветското главно командване потвърждава плана за нападение над България.  С Трети украински фронт срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, около 6000 оръдия, над 500 танка, 1000 самолета и целият черноморски флот, без срещу тях да е даден нито един изстрел. И това е срещу страна, която запазва дипломатическите си отношения с СССР по време на цялата война и е във война с Германия в този момент. Това се нарича „освобождение“ на България от несъществуващия фашизъм.

На 90-годишна възраст си отиде концлагеристът, политическият затворник от времето на комунистическия режим, писател и земеделец Петко Огойски.

Скръбната новина съобщи лидерът на БЗНС Николай Ненчев на профила си във Фейсбук днес.

„С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна нашият съидейник и член на БЗНС Петко Огойски. Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите на съюза до последния си дъх”, написаха от земеделския съюз на своята страница в социалната мрежа.

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя, община Своге, на 1 ноември 1929 г.

Още като ученик пише стихове, а по-късно и разкази, есета, статии и афоризми. Любовта към Отечеството, към героичното минало на народа ни, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в различни затвори и в концлагера „Белене“.

Едно голямо знание за същността на комунистическия режим в България и Съветския съюз, за неговите престъпления и жертви е събрано през годините в библиотеката на desebg.com.

Книга по книга, сборник след сборник, изследване след изследване през последните 9 години библиотеката на desebg.com е единственото място в интернет пространството, на което читателите могат да намерят общо 246 заглавия от български, руски и западни автори, които разкриват различни проявления, събития или съдби, свързани с комунистическия режим.

За улеснение на ползвателите заглавията са подредени по азбучен ред (по фамилно име на авторите), а към всяко издание има линк, който отвежда до подробно представяне на книгата или сборника).

В него се съдържа информация както за изданието и неговото съдържание, така и за автора, годината на издаване и издателя.