Сайтът desebg.com публикува в няколко части текста на д-р Евелина Андреева, журналист, директор „Стратегическо развитие и маркетинг към РТЦ на Нов български университет, посветен на дядо ѝ Станко Тодоров Христов. Той е роден през 1911 г. в село Извор, Радомирско. През 1952 г. е осъден на 18 години затвор по т. нар. железничарско дело с обвинението, че е ръководил нелегална организация на разтурения БЗНС „Никола Петков“ в ж.п. транспорта. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“, където умира през 1954 г. Текстът е пример не само за това как трябва да се събира и пази родовата памет, но и за това, как репресията на тоталитарния комунистически режим върху хора, припознати като „врагове“, рефлектира върху техните семейства и съдба. В част 1 от историята се разказва как авторката разбира за крита с години истина за дядо си и за оставената от него тетрадка-дневник от „Белене“. Част 2 продължава с историята на рода на Станко Тодоров Христов, с досието му в Държавна сигурност и разработката „Щанга“.

Много бързо по време на доскорошния служебен министър на културата Велислав Минеков Министерството на културата е утвърдило тоталитарния дом на престъпната Българската комунистическа партия на Бузлуджа в паметник на културата с национално значение, а по време на целия период си престой като служебен министър от близо 14 месеца Минеков е проявил пълна пасивност по отношение на същия казус с най-големия комунистически лагер на БКП – „Белене“.

Това разкриват документи, с които desebg.com разполага, изискани и получени от Министерството на културата от разследващия журналист Христов Христов по Закона за достъп до обществена информация.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто на Faktor.bg с историка проф. Евелина Келбечева по повод датата 9 септември 1944 г. В него тя подчертава, че обществото ни няма дълбока и хомогенна оценка не само за комунизма, а и за неговите последствия. По думите ѝ хората, които и днес твърдят, че в България е имало фашизъм, премълчават за жертвите,  които са се противопоставяли на терористичните акции на комунистите. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, вие имате голям принос комунизмът да се изучава в училищата. Защо обаче все още се премълчава истината, че на 8-ти срещу 9-ти септември не е имало освобождение, а окупация и преврат?

– Две неща бяха зачеркнати от наши многоуважавани колеги в Софийския университет, и които не бяха допуснати в новите  учебници по история. Те не позволиха да се използва терминът „съветска окупация“. Този термин все още е табу за някои хора, сред които и професионални историци. Много добре знаем, че на 5-ти септември Съветското главно командване потвърждава плана за нападение над България.  С Трети украински фронт срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, около 6000 оръдия, над 500 танка, 1000 самолета и целият черноморски флот, без срещу тях да е даден нито един изстрел. И това е срещу страна, която запазва дипломатическите си отношения с СССР по време на цялата война и е във война с Германия в този момент. Това се нарича „освобождение“ на България от несъществуващия фашизъм.

Непознато на българската аудитория досега изследване за превръщането на България в съветски сателит беше представено за първи път у нас. То представлява книгата на известния български юрист проф. Никола Долапчиев (1897-1964) „България: превръщането в сателит” – анализ на историческите събития (1944-1953), която е издадена в Бразилия на английски през 1971 г. и е цитиран на запад труд, но достига до родината на автора едва днес.

Събитието се състоя в Нов български университет във вторник (21 януари 2020 г.), а на него присъстваха студентски преподаватели и граждани.

 Основна заслуга за издаването на изследването на проф. Долапчиев в България има проф. Веселин Вучков, юрист, преподавател в Югозападния университет – Благоевград, НБУ и Академията на МВР, министър на вътрешните работи (2014-2015) и зам.-министър на вътрешните работи (2009-2013).