Представители на репресираните от комунистическия режим в България предложиха да бъде изграден Мемориален комплекс за жертвите на комунизма в пространството около НДК в София. Предложението е направено на среща с представители от ръководството на ГЕРБ, съобщиха от пресцентъра на партията.

В рамките на Мемориалния комплекс репресираните предлагат да бъде възстановен и „Войнишкият паметник”, посветен на Балканската война, като върху него бъдат допълнени и имената на загиналите във Втората световна война, както и на военните, станали жертва на комунистическия терор върху българската армия.

ГЕРБ ще запознае кмета на София, главния архитект на града и своите представители в Столичния общински съвет с идеята за изграждането на Мемориален комплекс, посветен на терористичната дейност на БКП и жертвите на комунизма в България, се посочва в съобщението.

Идеята на „Съюза на репресираните от комунистическия режим в България” е представена пред заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и народните представители Димитър Главчев и Данаил Кирилов.

Днес, 1 февруари е Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България.

Датата 1 февруари, на която през 1945 г. се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди, издадени от т. нар. народен съд, в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г.

Това стана с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов по предложение президентите Желю Желев (1990-1996) и Петър Стоянов (1997-2002). Идеята за това им е представена от политическия емигрант и филантроп Димитър Паница.

Защо точно 1-ви февруари се превърна в такава дата – символ? Старите поколения трябва да помнят, а младите да знаят, че на този ден през 1945 г. са изпълнени най-масовите смъртни присъди в историята на страната.

Община Ловеч стартира дарителска акция по събирането на документи, снимки и предмети, свързани със съществуването на бившия концлагер „Слънчев бряг“ (1959 – 1962) край града, съобщи днес пресцентърът на общината.

Идеята на администрацията е да бъдат събрани интересни предмети (съдове, инструменти, дрехи), снимки, писма и др., които са били ползвани от лагеристите или от охраната. Особено ценни ще са евентуално запазени фотографии от това време, запечатали както хора, така и местността.

Интерес представляват също и по-късни документи, спомени, снимки, диапозитиви, филмови и видеоматериали от първите години след промяната през 1989 г.

Много поводи съм имал през изминалите 30 години да си задавам въпроса защо хората така бързо забравят събития, които съществено са им повлияли върху живота?

Например: как може да се забрави „сполуката” на току що преименувалата се от БКП на БСП компартия през 1990 г. и гладната зима на Лукановото правителство?

Или убийствената хиперинфлация и банковата криза, помела повече от една дузина банки – все „резултати” от еднопартийното управление на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов?

Или, че през 2013 г. Мая Манолова беше най-кресливият депутат от БСП срещу протестиращите граждани, пълнещи всекидневно площада пред парламента в знак на протест срещу компрометиралия се още в началото кабинет на Орешарски (БСП и ДПС + Атака, осигуряваща кворума)?

Същата тази Мая Манолова, която после с пазарлък и гласовете на ГЕРБ бе назначена за омбудсман, а днес вече ни я представят като независим експерт, готов да управлява столицата.

Забравата не е едностранен процес, ако някои са забравили преживяното, то има и цели млади поколения, които не са преживяли и не помнят – те трябва да научат миналото от някъде.

Ето, от тази есен десетокласниците ще учат за първи път по-сериозно за комунистическия режим от новите учебници по история. Те обаче нямат представа не само за онова жестоко време, но и за периода, който днес в повечето случаи ще чуят да определят като „преход” (от тоталитаризъм към демокрация).