Сайтът desebg.com препечатва интервюто на Faktor.bg с историка проф. Евелина Келбечева по повод датата 9 септември 1944 г. В него тя подчертава, че обществото ни няма дълбока и хомогенна оценка не само за комунизма, а и за неговите последствия. По думите ѝ хората, които и днес твърдят, че в България е имало фашизъм, премълчават за жертвите,  които са се противопоставяли на терористичните акции на комунистите. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, вие имате голям принос комунизмът да се изучава в училищата. Защо обаче все още се премълчава истината, че на 8-ти срещу 9-ти септември не е имало освобождение, а окупация и преврат?

– Две неща бяха зачеркнати от наши многоуважавани колеги в Софийския университет, и които не бяха допуснати в новите  учебници по история. Те не позволиха да се използва терминът „съветска окупация“. Този термин все още е табу за някои хора, сред които и професионални историци. Много добре знаем, че на 5-ти септември Съветското главно командване потвърждава плана за нападение над България.  С Трети украински фронт срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, около 6000 оръдия, над 500 танка, 1000 самолета и целият черноморски флот, без срещу тях да е даден нито един изстрел. И това е срещу страна, която запазва дипломатическите си отношения с СССР по време на цялата война и е във война с Германия в този момент. Това се нарича „освобождение“ на България от несъществуващия фашизъм.

През последните дни у нас отново се заговори за уредени мачове и корупция в българския футбол. Сайтът desebg.com припомня, че коренът на тази корупция се крие още във времето на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия, когато режимът е знаел за различни корупционни практики, но ги е прикривал.

За корупцията през последеното десетилетие на „развития социализъм” свидетелстват множество документи в архивите на Държавна сигурност, част от които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват извадки от сводки на ДС, документирали различни корупционни случаи във футбола в периода 1983-1984 г.

Някои от тях са придобити в резултат на подслушани телефонни разговори, други от донесения на агенти във футболните среди в страната, а също така и от получени анонимни сигнали.

Картината в българския футбол тогава е обобщена в заявление на футболен деятел (имената на конкретните лица, забъркани в корупция, са заличени в документите от Комисията по досиетата, б.а), който мечтаел за следното:

„Аз като стана председател на Българската федерация по футбол искам да създам „мафия”. Да се оградя с хора, които ще ми помагат да провеждам първенството,  както си искам”.

В понеделник, 3 февруари 2020 г., почина Нанко Ненчев Колев (1940 – 2020) – земеделец и антикомунист, преследван и репресиран от комунистическия режим, съобщи сайтът Faktor.bg.

Той е брат на николапетковиста Николай Колев, осъден и хвърлен в затвора през 1947 г. След излизането си от затвора избира съдбата на политически емигрант и участва в първата българска рота в НАТО. Включва се в националното ръководство на задграничния Български национален комитет – организация на политическата емиграция, обединяваща земеделците зад граница срещу комунистически режим в Родината им.

Останалият в България Нанко Колев е връзката на задграничната дейност на българските опозиционери с антикомунистите и николапетковистите, които в България са в смъртната хватка на тоталитарния режим. Той помага и приютява много свои репресирани приятели, съдейства им и в опитите да се спасят в емиграция. За тази си дейност и заради убежденията им с неговия брат Нанко е постоянен обект на разработка и тормоз на режима и неговия репресивен апарат.

Днес, неделя, 8 декември 2019 г., от 17 ч. по БНТ 1 ще бъде излъчен филмът „Асен Апостолов. Присъда за назидание”. Той е петата документална лента от новия, трети сезон на поредицата „Отворени досиета” на БНТ, посветена на жертвите на комунистическия режим.

Филмът разказва за един от случаите на изфабрикуване на измислено завишени присъди в края на тоталитарната диктатура на Българската комунистическа партия, срещу хора които решават да изберат свободата, бягайки от непоносимостта на режима.

Жертва на Държавна сигурност и тоталитарното „правосъдие” е Асен Апостолов от Пазарджишкото село Бяга, който в началото на 80-те години на ХХ век, когато е войник, прави успешно бягство от комунистическия режим в Гърция.