Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

До инициативната група за подготовка на годишното честване на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“ идната събота – 1 юни 2024 г., от 11,30 часа, на Втори обект на дунавския остров Персин достигна тревожната информация, че на желаещи да участват в събитието, които за първи път ще го го посетят, се предлага да заплатят такса от 30 лв. на човек за тур и за уреждане на разрешително за влизане на острова.

Това съобщи днес журналистът Христо Христов, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“, която е съорганизатор на събитието.

„От името на Инициативната група бих желал да съобщя, че посещението на годишното поклонение на „Белене“ 2024 г. е напълно свободно и безплатно и не е обвързано с никакви такси или процедури за осигуряване на достъп до остров Персин и гражданите не бива да се подвеждат от такива предложения в интернет“, заяви Христов.

Сайтът desebg.com публикува текста на братята Любомир и Петър Пенчеви в памет на техния баща никопетковиста Пенчо Троянски (1911-1979) от Монтана. Статията е изградена върху спомените на синовете и върху откритото от тях при проучването на архивите на Държавна сигурност, вкючително и досието на баща им като жертва на репресивния апарат на БКП – още един пример за огромното значение на изследването на архивния масив на ДС, събран и съхраняван от Комисията по досиетата. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com. Този разказ може да бъде възприет и като обобщаващ образ на съдбата на хилядите български семейства, попаднали под репресиите на комунистическия режим в периода 1944-1989 г.

Началото на петгодишното безвремие

Историята на петгодишния Любомир и тригодишния Петър започва в началото на 1951 г., когато е началото на петгодишното безвремие за техния баща: „В кухнята ни вече имаше дюшеме и бояджията подготвяше стените. Кухненската маса беше изнесена в коридора и около нея обядваше цялото семейство. В един момент влязоха двама снажни мъже в милиционерска униформа, напътствани от съседката Роза Бодурска, партиен секретар в Месокомбината”, са запомнили невръстните тогава братчета.