На днешния ден – 26 април 1986 г. се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света в ХХ век. Сайтът desebg.com припомня събитията преди 38 години.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията?

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документ от архивите на Държавна сигурност, който хвърля светлина върху въдворените в концлагера „Белене“ министри.

Той представлява строго поверителен списък на бивши министри и лица, заемащи ръководни постове в опозиционните партии, въдворени в ТВО „Белене“.

Документът е от 1953 г., когато след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин през март месец същата година в СССР започва омекотяване на режима в съветската тоталитарна лагерна система ГУЛАГ – завой в репресивната политика на режима, която достига и до България.

Публикуваният списък съдържа имената на общо 21 души. Той е разделен на две.

В първата част са представени 12 души, предложени за освобождаване с кратки биографии и оценка на поведението им в лагера „Белене“.

Във втората част фигурират имената на 9 души, за които е предложено да бъде продължен престоя им в „Белене“.

Преди броени дни на desebg.com бе публикувана анкета, чиято цел е да установи дали хората имат представа за истинската причина, поради която за трета поредна година на бившия комунистически концлагер „Белене“ не се провежда традиционното от 1990 г. насам годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния режим на БКП.

Анкетата показа, че дори онези, които са участвали в годишни поклонения в предходните години, не знаят защо това събитие вече не се провежда.

Политическата ситуация и конюнктура няма вина за проблема (годишното поклонение е гражданска инициатива и никоя власт не може да я забрани или отмени), макар някои да се съмняват за политическо влияние и вмешателство.

Документалният филм „Второто освобождение“, разказващ за съветската окупация на България (септември 1947 г. – декември 1947 г.) спечели две награди на състоялия се 26-ти Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, стана ясно в сряда (23 февруари 2022 г.).

Лентата на режисьора Светослав Овчаров, който заедно с проф. Евелина Келбечева са съсценаристи, получи Наградата на Гилдия Критика към Съюза на българските филмови дейци за „гражданската смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“.