Сайтът Държавна сигурност.com публикува откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени” (издателство "Сиела", 2010г.).

В него бившият кандидат-член на ЦК на БКП описва следствието, през което са преминавали мятаните за врагове на комунистическата власт хора през втората половина на 40-те години и началото на 50-те години, включително и високопоставени членове на самата партия.

Вече представихме едни откъс от „Спомените” на Петър Семерджиев за фалшифициране на изборите през 1946 г.

В други публикации беше разказано повече за съдбата на Семерджиев, превърнал се след напускането на България в един от най-изявените политически емигранти от втората половина на 70-те години на миналия век.

 Аз бях арестуван в началото на февруари 1950 година, непосредствено след смъртта на Васил Коларов. Присъствах на погребението на Васил Коларов, участвах в официалните избори за утвърждаването на Вълко Червенков за министър-председател и за първи секретар на ЦК и помня, че няколко дни преди арестуването ми подписах и новия бюджет, т.е. – проекта за новия бюджет на държавата. .

Документална изложба, посветена на 120 години от рождението на големия интелектуалец и творец Райко Алексиев, беше открита в сряда в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Убийството на Райко Алексиев е за едно от най-големите престъпления на комунизма, защото е много страшно, когато се убиват журналисти, особено когато се убиват истински журналисти”, заяви директорът на националната библиотека проф. Боряна Христова при откриването на изложбата.

Изложбата е организирана по идея на Националния литературен музей, с участието на Държавния архив в Пазарджик и националната библиотека преди всичко, за да припомни многостранното творчество на Райко Алексиев.

„Райко Алексиев е в този национално престижен ред на неудобните, низвергнатите, политически репресираните. Идеята е да го покажем в целия му блясък на многостранно надарен талант. Затова изложбата е подготвена като за класик”, посочи Катя Зографова, директор на Националния литературен музей.

Сайтът Държавна сигурност.com представя текста на писателя Георги Господинов, поместен в немското издание на „Жените на Варшава” на Георги Марков, отпечатано наскоро от издателство „Визер” в Германия.

Благодарим на Георги Господинов за възможността и българските почитатели на творчеството на убития от комунистическия режим дисидент да се запознаят със съвременния поглед към едно от най-великолепните му литературни произведения.

Други градове, други истории*

Нека призная собственото си колебание пред тези няколко бележки към книгата. Романът е вече прочетен, читателят знае историята, можем ли да прибавим нещо повече, нещо извън кориците.

Колебанието ми идва оттам доколко самият текст съдържа в себе си собствения си контекст. Доколко един роман, писан преди повече от 40 години в средата на една система, която младият или отрасъл в други географии читател не познава, та доколко такъв роман се нуждае от няколко допълнителни реда.

Дали това ще придаде нови измерения на прочита, или напротив, ще ограничи универсалността и пространствата, които текстът носи в себе си. Затова ще опитам да се спася от това „или-или” на избора, предлагайки и двата варианта на прочит. Голямата книга затова е голяма, защото може да понесе всичките ни къде професионални, къде аматьорски опити и любопитства.

Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от 1 февруари – Деня на признателност и почит на жертвите на комунизма. Какво се случи днесв столицата? Официалното честване на тази дата се утвърди на най-високо държавно ниво. Миналата година президентът Росен Плевнелиев участва в церемонията пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, а тази година това стори вицепрезидента Маргарита Попова.

В речите и на двамата се съдържат оценки, които обществото има нужда на чуе.

Тази година за първи път (дали конюнктурно или не това ще покаже времето) Светият синод извърши панихида в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” макар и в полупразна зала.

Присъствието на много репресирани, политици, общественици на този ден край Мемориала на жертвите на комунизма, показва, че този Ден започва да се утвърждава в обществото.

Край Мемориала на жертвите на комунизма днес можеха да бъдат видени много лица. Сред официалните бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът (1990-1997) Желю Желев, зам.-министърът на отбраната Августина Цветкова, посланикът на Франция Филип Отие, председателят на СДС Емил Кабаиванов, лидерът на Народна партия „Свобода и справедливост” Корман Исмаилов, председателят на Съюза на репресираните Драго Михалев, депутатите Касим Дал, Лъчезар Тошев, Мартин Димитров, Иван Иванов, секретарят на президента по културната политика проф. Кирил Топалов, председателят на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, Юлия Берберян, бившият служебен премиер Ренета Инджова, режисьорите Евгени Михайлов и Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, писателят Димитър Бочев, общинските съветници Вили Лилков, Борислав Бориславов и др.