Няколко стотин граждани от цялата страна, политици и представители на различни организации се включиха на 26 март в шествието-поклонение от центъра на Ловеч до трудовия лагер край града, съобщи БНР.

Инициативата е на СДС в памет на убитите в секретния лагер без съд и присъда българи. Негово Високопреосвещенство ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида на каменната кариера, а от името на Съюза на репресираните беше открита паметна плоча.

Владимир Кисьов от софийската организация на СДС подчерта, че никой досега не намери сили да се извини на близките на загиналите и на целия български народ за петното върху нацията ни със съществуването на лагерите по време на комунистическия режим.

Говорителят на синята партия Ваньо Шарков заяви: „Отдаваме почит към паметта на хората, които са отказали да променят начина си на мислене, отказали са да се подчинят на един тоталитарен начин на управление, хора, които са дали живота си затова в България да има един демократичен, а не деспотичен режим”.

В памет на жертвите на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена сайтът Държавна сигурност.com ви предлага откъс от документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

Той разкрива как е взето решение за закриването им през пролетта на 1962 г. и обясненията на Тодор Живков за лагерите, дадено пред военната прокуратура след ареста му в началото на 1990 г.

Създаването на лагера край Ловеч

През август 1959 г. при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече лагери. Изявлението му не се покрива с истината, тъй като по това време лагерът в Белене е функционирал с пълна сила. За да предотврати негативни външнополитически последствия Политбюро на ЦК на БКП решава незабавно да бъдат освободени по-голямата част от въдворените в Белене.

С решение от 27 август 1959 г. Политбюро приема да се освободят всички 276 политически лагеристи и 981 души, въдворени за криминални прояви. В Белене остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти.

Той излага пред Политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните рецидивисти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни."

Портрети на писателя Георги Марков събраха най-верните му почитатели в деня на неговата 82-годишнина на 1 март 2011 г.

Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40 в столицата. Автор на скулптурите на талантливия творец, убит от Държавна сигурност през септември 1978 г. в Лондон, е художникът Спартак Дерменджиев.  

Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.

Той разказа, че първоначално е разполагал само с няколко снимки на писателя от интернет, но впоследствие се е свързал с фамилията на Марков, откъдето са му предоставили повече фотографии на писателя.

Забелязвам президента Желю Желев да влиза почти незабелязано в църквата „Св. Неделя” на 1 февруари 2011 г., малко преди да бъде отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма в България. Той беше един от стотината присъстващи на поклонението.
 

По негово предложение, както и на колегата му Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов прие неотдавна 1 февруари да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
 

Мнозина се ръкуваха с първия лидер на опозицията след 10 ноември 1989 г., който се оказа най-високопоставената фигура на поклонението.

Без предварителна уговорка се заговарям с автора на „Фашизмът” след панихидата и разговорът ни се превръща в интервю.

Г-н президент, какво ви мотивира да се обърнете с Петър Стоянов към кабинета Борисов и да предложите 1 февруари, денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регентите, министри и депутати, да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

-    Това трябваше да стане много отдавна, както става другите посткомунистически държави, да има такъв ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма.