Иво Инджев е журналист и публицист. Работил е като кореспондент на БТА в Бейрут (1983-1987). След промените е директор на БТА (1990-1993), главен редактор на в. „Експерс” (1993-1994) и на в. „Демокрация” (1994-1995).

Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на радио „Свободна Европа” (1995-2000). Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в Би Ти Ви (2000-2006). Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Поддържа един от най-популярните блогове (ivo.bg).

Носител на наградата на БХК „Човек на годината” (2010). Автор е на книгите „Мълчанието е злото” (2009), „Президент на РъБъ” (2010) и „Течна дружба” (2011). Тази неделя сайтът Държавна сигурност.com представи последната му творба. Това е поводът за разговор с автора й.

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията през месец септември в рубриката „Черен календар на комунизма”. В него ще може да прочетете повече за:

• Отказа на Отечествения фронт да подкрепи правителството на Константин Муравиев в началото на септември 1944 г. по нареждане от Москва;
• Окупацията на България от Червената армия през септември 1944 г.;
• Подготовката и осъществяването на 9-септемврийския преврат през 1944 г.;
• Чистките без съд и присъда след 9 септември 1944 г.;
• Протестите срещу смъртната присъда на Никола Петков през септември 1947 г. и указанията на Димитров от Москва тя да се изпълни;
• Същността на управлението на Живков, роден на 7 септември преди 100 години;
• Съдебният процес срещу католиците начело с епископ Евгений Босилков през септември 1952 г.;
• Откриването на Паметника на Съветската армия 10 години след 9 септември и историята преди и след построяването му;Покушението срещу писателя Георги Марков на рождения ден на Тодор Живков в Лондон през 1978 г.

Както и много други събития.

Винаги съм харесвал книгите, чиито автори още в началото изясняват своята позиция, мотивират критичния си поглед и защитават тезите си аргументирано.

Противно на онези изследователи с претенции за научност, които все гледат да се дистанцират във времето, за да изглеждат обективни и безпристрастни, а накрая ти предлагат историята или с премълчани факти, или с интерпретацията на собствената им зле прикрита идеологическа обремененост.

Книгата „Течна дружба” на Иво Инджев е смел и открит поглед към основни истини от нашето минало и настояще, както своя автор.

Неговата безкомпромисна публицистика няма нищо общо с по-голямата част от обременената от цензура и автоцензура журналистика. Вероятно, защото е свободен и независещ от конюнктурата човек, който е имал куража да е един от малцината, откъснали се сами и на глас от минали зависимости.

В първия момент заглавието на книгата може да предизвика различни асоциации и дори учудване. Онези, които обаче познават автора знаят, че той е останал верен на умението да играе с думите, така както го правеше през 90-те години в своите коментари в „Статията на Свободата” като главен редактор на в. „Демокрация” и както го прави днес в своя популярен блог (ivo.bg).

Заглавието е естествено продължение на предишните книги на публициста – „Мълчанието е злото” (2009) и „Президент на РъБъ” (2010).

„Течна дружба” не е само каламбур на „вечна дружба”, а и ехо от комунистическата пропаганда от епохата на тоталитарния режим, наложен в България с помощта на съветския ботуш. Ехо, чиито различни превъплъщения чуваме постоянно около себе си като част от българската действителност. .

В деня на подписването на съветско-нацисткия пакт Молотов-Рибентроп преди 72 години граждани, репресирани, общественици и политици почетоха паметта на жертвите на сталинизма и нацизма.

Пред мемориала на жертвите на комунизма край НДК те положиха цветя и венци. 

„Историята е неумолима и събитията от последните няколко дни и часове доказват, че в днешния 21-ви век, както и в отминалия 20-и век, няма място за тоталитарни режими, заяви председателят на българския парламент Цецка Цачева.