Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям втората част на забележителната книга на британския историк Кристофър Андрю и бившия съветски разузнавач Олег Гордиевски – „КГБ – поглед отвътре” или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов.

Авторите започват тази част с подчиняването на Полша, ГДР, Румъния, България, Унгария и Чехословакия на Сталиновата политика и поставянето им под съветско влияние и контрол. Макар и на една страница ситуацията в България е описана така:

„Българската столица София е завладяна от комунистите по-бързо дори и от Букурещ. Подсилен от славянофилските симпатии към Съветска Русия, комунизмът, без изобщо да представлява някаква внушителна сила в българското общество, има много по-здрави корени, отколкото в Полша и Румъния. България има репутацията на страна, отглеждаща най-качествените болшевики за Коминтерна между двете световни войни.

С успешната си защита в Лайпциг срещу нацисткото обвинение за подпалването на Райхстага през 1933 г. обаятелният български комунист Георги Димитров става герой на антифашисткото движение. Той е последният Генерален секретар на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. Когато Червената армия пресича българската граница през септември 1944 г., доминираният от комунисти отечествен фронт извършва успешен държавен преврат.

Само за три месеца членската маса на комунистическата партия нараства от 15 000 на 750 000 души. Комунистическата народна милиция, изместила дотогавашната полиция, и ръководена от НКГБ (Народный Комиссариат Государственной Безопасности СССР (1941, 1943-1946 г.) тайна полиция установяват режима на терор. Дори Димитров отлично знае, че неговият телохранител и шурей Вълко Червенков, когато е спасил по време на големия терор, е вербуван от тайната полиция да го шпионира.

След четиримесечно коалиционно правителство през януари 1954 г. властта е завзета от мнима коалиция между комунисти и техни симпатизанти. Фалшифицираните избори през ноември 1945 г. осигуряват на Отечествения фронт 88-процентно мнозинство. Въпреки смелата ариегардна съпротива на останките от опозицията България става народна република през декември 1947 г. Тя се превръща в най-верния поданик от всички съветски сателити през следващите десетилетия.”

Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в четвъртък (9 октомври 2014 г.).

Срещата му с учениците е част от поредицата открити уроци, които в момента се организират в цялата страна от инициативата „25 години свободна България”, която беше открита във вторник от президентите Росен Плевнелиев и Петър Стоянов в присъствието на Инициативния комитет, на който Христов е член. В открития урок участваха помощник директорът на гимназията Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб „Дебати” в учебното заведение.

„Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща”, обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Почти десет години преди да се появи „КГБ – архивът на Митрохин” във Великобритания излиза една друга книга, която извади на бял свят част от големите тайни на КГБ. Става въпрос за „КГБ: Поглед отвътре” на Олег Гордиевски, публикувана през 1990 г. във вихъра на промени в разпадналия се съветски блок. Освен темата, общото между двете книги е фактът, че както Василий Митрохин, така и Олег Гордиевски е служител на КГБ. И двете книги са написани в съавторство с преподавателя в Кеймбридж и изследовател на съветския шпионаж Кристофър Андрю.

Олег Гордиевски (1938) е далеч по-млад от Василий Митрохин (1922) и за разлика от него се измъква на Запад преди разпада на СССР. Освен това заема ръководни позиции във външното разузнаване на КГБ и разполага със сведения за резидентурите на съветското разузнаване в различни страни, много от които западни.

Имената на някои избягали на Запад разузнавачи от КГБ по време на Студената война, които знаем днес, далеч не са известни през 80-те години на миналия век. Сред придобилите публичност са имената на Валтер Кривицки и работилият за британското разузнаване и ЦРУ военен разузнавач от ГРУ на СССР Олег Пенковски, но впоследствие разкрит и осъден на смърт.

Когато през 1985 г. Кристофър Андрю пише своята книга „Тайните служби” той прогнозира, че освен някои от станалите известни разузнавачи има и други, които са внедрени в КГБ, но чиито имена и дейност не са станали известни. Прогнозата му е вярна, защото през същата 1985 г. Олег Гордиевски допълва списъка с офицери от КГБ, работили успешно за британското разузнаване.

Гордиевски завършва Московския институт за международни отношения и постъпва в КГБ през 1962 г. Работи по изготвянето на анализи за агенти-нелегали, изведени да шпионират на Запад. Ръководи разузнавателната мрежа на КГБ в Дания (1966-1970). Там работи и през 1973-1978 г. Започва да шпионира за британската разузнавателна служба МИ-6 през 1974 г., когато е в Копенхаген. Първите му разочарования от системата настъпват през 1968 г. при погрома на Пражката пролет от войските на СССР и Варшавския договор.

Работи в централата на КГБ в Москва (1978-1982), след което е изпратен в Лондон, където през 1985 г. оглавява резидентурата на разузнаването. Привикан е в Москва няколко месеца по-късно (май 1985) по подозрение в измяна. Там е разпитан е с помощта на медикаменти от небезизвестния ген. Сергей Голубев, консултирал Държавна сигурност по убийството на Георги Марков.

Народът трябва да знае за действията на Народния съд и след това за лагерите. Не спирайте да разказвате за миналото си.

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към жертвите на комунизма по време на откриването на втория редовен конгрес на Съюза на репресираните от комунистическия режим, провел се днес в столицата.

Борисов призова хората да разказват какво е било, как им е било забранявано да учат и са били преследвани от комунистите. „Децата на същите тези хора доскоро управляваха, аз не правя сметка да  им се дам”, коментира Борисов.

„Да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за тази партия", коментира Борисов, имайки предвид БКП.

„Миналата година мен ме осъдиха комунистите да платя глоба затова, че ги репресирам, че ги обиждам", разказа Борисов и добави: „Наглостта им е безкрайна".

По думите му същата тази партия не се свени да си прави 45-ти, 46-ти конгрес, това означава, че тя приема този период.

"Вече 22 години от промените, независимо, че върнаха държавата 45 години назад, те продължават да се държат, не само, че нищо не се е случило, а сякаш сме им длъжни", допълни още той.

Според него нищо не се е променило, щом 22 години след  идването на демократичните промени Берлин, Лондон, Рим, Токио  продължават да се управляват от посланици от бившата Държавна сигурност. .