Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията за месец октомври в рубриката „Черен календар на комунизма”. Там може да прочетете за:

• Кореспонденцията между ЦК на БРП (к) и Георги Димитров в Москва за „революционната чистка” в България след 9 септември;
• Приемането на Наредбата-закон за съдене от т. нар. народен съд, издал над 2600 смъртни присъди;
• Подялбата на Балканите и влиянието в отделните страни между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г.;
• Унгарското въстание против съветския режим през 1956 г.;
• Бунта на политическите затворници в Старозагорския затвор през октомври 1969 г.;
• Първото посещение на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г.
• Експулсирането на дисидента Едуард Генов и семейството му през 1988 г.;

Както и за още над 50 други събития.

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?

Със сълзи на очи семейството на Дими Паница и най-близките му приятели го изпратиха на родна земя.

Големият български филантроп почина след боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст, а днес съпругата му Ивон Фуркад донесе урната с праха му, която беше погребана във фамилната гробница в българската столица, каквото е било желанието на съпруга й.

В църквата „Света София” беше отслужена църковна служба в негова памет.

Тя беше уважена от цялото семейство на Дими Паница – съпругата му Ивон, брат й и всички негови племенници и племеннички, събрали се днес от различни краища на Европа в родното място на Дими – София, за да кажат последно сбогом.

Траурната церемония беше уважена от президента Желю Желев, който не скри сълзите си, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, дипломати, сред които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, общественици, университетски преподаватели и граждани.