ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 27 Май 2012 18:59 |
Има доста книги, представящи репресивния апарат на съветската комунистическа партия, но повечето от тях, включително и книги преведени на български, чиито съавтори са работили в тайните служби или архиви на Москва, като Олег Гордиевски („КГБ – Поглед отвътре”) или Василий Митрохин („Архивът на Митрохин”) акцентират преди всичко върху мащабната дейност на съветското външно разузнаване.
Една книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, появила се на българския пазар преди две години, привлече вниманието ми с по-различното си съдържание.
„Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност” на Рупърт Бътлър разглежда в по-широк контекст системата на терор като модел на управление не само при болшевиките след 1917 г., но и преди това.
Авторът, който е журналист с няколко книги зад гърба си, посветени на Третия райх и Втората световна война, отделя още в началото цяла глава на историческите модели на терора. Ударението е поставено върху изградената тайната полиция „Опричники” от Иван IV „Грозни” – „зловещо съчетание от садист, мистик и първи носител на титлата „Цар”.
От началните 1000 души тя достига до 6000, като правомощията им умишлено са оставени неуточнени, за да се превърнат в синоним на терор.
Не случайно, след като взима властта Сталин подробно изучава репресивната система на „Грозни”, която му дава широка база за еволюцията на репресивния апарат, който изгражда.
В книгата е отбелязана и дейността на Специалната служба на царя при Петър I „Велики”, от когото Сталин също се възхищава.
В самостоятелна глава е разгледано началото на ЧК от 1917 г., която по отношение на правомощията й за обиски, изпращане в затвор или заточение при политическите репресии възприема практиката утвърдена при царската тайна полиция от XIX век, известна като „Охранка”.
. |
продължава>
|
|
ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 25 Април 2012 13:42 |
Сайтът Държавна сигурност.com отбелязва 90 години от рождението на неподражаемия писател Радой Ралин (1922-2004) с фотогалерия от личния му архив.
Снимките са предоставени от по-малкия му син Стефан Стоянов, на когото desebg.com благодари, че с тях ни дава възможност да се докоснем до живота и приятелите на големия български сатирик.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 20 Май 2012 13:18 |
От дълго време на бюрото ми стои една книга, към която изпитвам особена слабост. Книгата е „Следеният човек” на режисьора Веселин Бранев.
Първото й издание през 2007 г. получи признанието „Хеликон” за най-добра документална книга, а през 2009 г. излезе и второ допълнено и преработено издание.
Неотдавна след премиерата на „Секретното дело за лагерите” в Ловеч разменихме мисли с млад човек, който ме попита за няколко книги, една от която беше „Следеният човек”. Не се наложи да му я препоръчвам – младият мъж я беше чел и тя го беше впечатлила.
Този момент ме провокира тази неделя да споделя мислите си за „Следеният човек” в електронната библиотека на desebg.com.
Няколко думи за автора. Веселин Бранев е роден през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, работи като журналист, сценарист и режисьор. Автор е на няколко книги и на редица филми, сред които се отличава работата му като съсценарист и режисьор на филма „Записки по българските въстания” (1976-1981) и сценарист и режисьор на филма „Хотел Централ” (1983). През 1957 г., докато следва кинорежисура в Източен Берлин, решава да премине в Западен Берлин. Държавна сигурност започва издирването му и след няколко месеца той е арестуван и хвърлен в затвор в столицата на ГДР. Оттам пътят е един – връщане в България. Следват дълги години, през които той е следен и наблюдаван от ДС. През 1997 г. емигрира в Канада. През следващата година получава положителен отговор от МВР за достъп до документите на Държавна сигурност, открити за него. Досието му съдържа 800 страници. През 2000 г. се завръща в България, за да се запознае с него.
Без съмнение книгата ще впечатли всеки, който я разгърне. Бързам да кажа, че тя е един от онези редки интелектуални подвизи, които българското общество получи след падането на Берлинската стена.
„Следеният човек” е ярък пример за преосмисляне на комунистическото минало и сенките, които хвърля бившата Държавна сигурност върху живота на хората.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Понеделник, 23 Април 2012 19:26 |

Без фанфари, без държавно участие и почти без медийно присъствие, но с много любов и преклонение близките на един от най-големите български сатирици Радой Ралин и интелектуалци от различни поколения отбелязаха днес 90-годишнина от рождението му.
Юбилеят беше избран за премиерата на книгата „Вървя си по пътя” – интервюта с именития творец. „Те бяха подбрани от самия Радой Ралин още приживе”, разказа Георги Грозев, стопанин-редактор на издателство „Балкани”. По думите му това е единствената книга от Радой Ралин и за Радой Ралин – един автопортрет на писателят и на времето.
Литературният критик Вихрен Чернокожев отбеляза, че „Вървя по пътя е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана лична свобода на мненията и съмненията. „Интервютата разгръщат житейския и творчески роман на Радой Ралин от най-разнообразни гледни точки, чеяртаят интелектуалните болки на ума”, отбеляза Чернокожев.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 13 Май 2012 18:03 |
„Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.
Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.
Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”
Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.
В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).
Кой е Валтер Кривицки
Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).
. |
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 Следваща > Край >>
|
Страница 133 от 141 |