След книгите за КГБ на Василий Митрохин и Олег Гордиевски тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една по-малко позната книгата, макар нейният автор да е българин и темата насочена конкретно към нашата страна. Става въпрос за изследването на историка Йордан Баев „КГБ в България” – сътрудничеството между съветските и българските тайни служби 1944-1991 г.

Трудът е монография и авторът й е работил върху нея в продължение на 12 години. Проучени са 15 000 документа по темата. Освен материали в архивите на ДС Баев е използвал документи от български политически, дипломатически и военни документални колекции, а така също от американски, британски и руски архиви.

Йордан Баев е доцент по съвременна история и по военнополитически проблеми на сигурността във Военна академия „Г. С. Раковски“. Автор е на редица научни публикации в над 20 държави по проблемите на политическата, военната, дипломатическата и разузнавателната история. Известен е като един от участниците в неправителствената Българска изследователска група за Студената война, в която участва с лични архиви участва и бившият зам.-началник на Първо главно управление на ДС о. р. ген. Тодор Бояджиев. Тази изследователска група издаде преди няколко години свое изследване на CD, в което темата за присъствието на КГБ в България не е подробно изследвана.

Баев е научен консултант и автор на предговора на първия документален сборник на комисията по досиетата „КГБ и Държавна сигурност – връзки и зависимости 1950-1991 г.”, издаден през 2009 г.

В книгата си „КГБ в България”  Баев посочва, че нейните цели са три. Първата е да бъдат представени различни автентични исторически факти от новоразкрити архиви. Втората е да бъде извършен сравнителен анализ между архивните източници и устнит свидетелства, мемоари и публицистични материали. И третата е да бъдат оценени обективно и безпристрастно историческите събития и ролите на службите за сигурност в контекста на политическите и междудържавните отношения със СССР.

Народът трябва да знае за действията на Народния съд и след това за лагерите. Не спирайте да разказвате за миналото си.

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към жертвите на комунизма по време на откриването на втория редовен конгрес на Съюза на репресираните от комунистическия режим, провел се днес в столицата.

Борисов призова хората да разказват какво е било, как им е било забранявано да учат и са били преследвани от комунистите. „Децата на същите тези хора доскоро управляваха, аз не правя сметка да  им се дам”, коментира Борисов.

„Да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за тази партия", коментира Борисов, имайки предвид БКП.

„Миналата година мен ме осъдиха комунистите да платя глоба затова, че ги репресирам, че ги обиждам", разказа Борисов и добави: „Наглостта им е безкрайна".

По думите му същата тази партия не се свени да си прави 45-ти, 46-ти конгрес, това означава, че тя приема този период.

"Вече 22 години от промените, независимо, че върнаха държавата 45 години назад, те продължават да се държат, не само, че нищо не се е случило, а сякаш сме им длъжни", допълни още той.

Според него нищо не се е променило, щом 22 години след  идването на демократичните промени Берлин, Лондон, Рим, Токио  продължават да се управляват от посланици от бившата Държавна сигурност. .

Тази година сигурно ще има много поводи да споменаваме 25-годишнина от рухването на комунизма. Четвърт век по-късно паметта за времето на режима на БКП ще ни провокира да си спомняме или научаваме за събития, забравени или познавани бегло.

Такива са майските събития от 1989 г., когато част от българските турци, станали жертва на възродителния процес четири години по-рано, излизат на открит протест, с митинги и гладни стачки срещу комунистическата власт за да защитят изконните си човешки права. Отзвукът от протестната вълна на Запад е голяма, а в страната се заглушава от цензурата.

Организаторите на първото общонационално честване на майските събития

Началото е поставено точно на 20 май 1989 г. в селцето Пистое, община Каолиново, Шуменско. Има българи – политически затворници при комунистическата диктатура – в България и живеещи в чужбина, които не са забравили героизма на тези български граждани преди 25 години. И обединени в Общонационална инициатива за почитане на жертвите на комунизма, организират поклонение в памет на героизма отпреди 25 години на тези обикновени, именни и безименни хора.

Сайтът desebg.com и разследващият журналист Христо Христов ви канят на премиерата на новата му книга „Операция МАРАТОН” за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от бившата Държавна сигурност.

Премиерата ще бъде на 17 декември (понеделник) 2012 г. от 18.30 ч. в галерия „Снежана” на ул. „Денкоглу” №30 (на ъгъла с бул. „Витоша”).

Книгата ще бъде представена от проф. Кирил Топалов, а издателство „Сиела” и авторът са се погрижили за приятни изненади по време на премиерата. Изданието може да бъде намерено на книжния пазар от понеделник.

Разследването за операцията за кражбата на Паисиевата история от Първо главно управление на ДС е едно от големите разкрития, направени през последните години в резултат на изследване на архива на Държавна сигурност.

То е и първото архивно откритие с важна за българската история факти, което е осъществено в читалнята на комисията по досиетата със съдействието на независимия държавен орган.

Христо Христов има богат опит в проучването на архивите на ДС и е един от малкото, които е водил успешни съдебни битки за достъп до тях, осъждайки бившия министър на вътрешните работи Георги Петканов и бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

„Три са причините за появата на книга – пише в предговора авторът. – Първата е съществуването на действащ закон за архивите на бившата Държавна сигурност. Втората е дейността на комисията по досиетата. И третата причина е законовата възможност за достъп до разкритите от комисията данни за агентурното минало на проверени от нея лица, както и до целия архивен масив на репресивния апарат на БКП”.

Освен с документите на ДС, авторът е работил и с важни архиви на Секретариата на ЦК на БКП и на Политбюро, а също така и с архивни материали от дипломатическия архив на Министерството на външните работи за съдбата на българския манастир „Зограф” и на българските монаси в Света гора след 9 септември 1944 г. Разследващият журналист е интервюирал редица бивши служители на ДС, свързани със случая, както и президента Петър Стоянов.