Преди 25 години, на 3 май 1990 г., в мъки угасва поетът бунтар Мехмед Карахюсеинов. Той е от малцината реално въстанали срещу „възродителния процес” и насилствената смяна на имената на българските турци, но не със съпротива, а с лична саможертва.

Една човешка факла срещу насилствената смяна на имената

На 1 февруари 1985 г. поетът се самозапалва в двора на малка семейна вила край Княжево. Прави го не демонстративно, а като протест срещу демагогията на Политбюро на ЦК на БКП и комунистическата върхушка, която се опитва да приложи със сила асимилация на българските турци.

Според директивите на компартията тогава „възстановяването на българските имена” се представя като „революционно дело”, което трябва да доведе до „ускоряване на процеса на освобождаване от религиозни, консервативни и националистични отживелици”, до „формиране на боево, класово-партийно социалистическо самосъзнание” сред българските турци и „създаване на морално-политическо единство на българската нация”.

Уникално двутомно издание на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски беше представено в сряда (13 март 2013 г.) в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Инициативата е на монашеското братство на манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора и е реализирано съвместно със Софийския университет. За премиерата от Атон пристигна част от ръководството на Зографската света обител начело с игумена архимандрит Амвросий.

Двутомното издание е юбилейно във връзка с 250-годишнината от написването на Паисиевата история, която беше отбелязана през 2012 г.

Първият том представлява факсимилно издание на Зографската чернова,  а вторият е критично издание на „История славянобългарска” под редакцията на член-кореспондента Иван Добрев, учен с европейски авторитет. Подобно издание се прави за първи път. Творбата на Пасисий Хилендарски е представена в нов превод на съвременен български език, извършен от преводача Димитър Пеев (последният превод е на проф. Петър Динеков от 1955 г.).

В паметта ми ярко са се запечатили две събития след 10 ноември 1989 г., които от известно време се опитвам да представя на сайта.

Едното е първото влизане на комунистите в църква – новият генерален секретар на БКП Петър Младенов и новият министър-председател Андрей Луканов в храма „Александър Невски”.

Второто събитие е отиването им на каменната кариера на лагера край Ловеч през пролетта на 1990 г.

Особено важно беше да открия снимки от тези две събития и да ги публикувам, но ударих на камък.

Неотдавна при отразяване на поклонението в памет на жертвите на комунизма в лагера край Ловеч щастието ми се усмихна. След панихидата на кариерата при мен дойде мъж, който носеше в ръцете си две снимки.

На тях беше запечатано посещението на Петър Младенов през март 1990 г. на каменната кариера на лагера край Ловеч и реакцията на хората от града.

Николай Недялков, съхранил снимките от събитието преди 22 години, е един от основателите на СДС и координатор на СДС за Ловешка област в периода (1991-2001). Ето и неговия разказ:

„През пролетта на 1990 г. разбрахме, че комунистите ще дойдат на кариерата, за да поставят демонстративно тяхна плоча. По най-бързия начин се организирахме и в деня на идването на Петър Младенов ние го очаквахме на кариерата.

Предния ден и нощ  изляха асфалт по пътя за кариерата, за да може Младенов и Луканов да стигнат до нея удобно.

Хората около Младенов на снимката са местни партийни величия, Луканов беше малко по-назад. Ние ги посрещнахме с този плакат – „Убийците се връщат на местопрестъплението”. Бяхме се събрали демократи от Ловеч, Троян и Плевен.”

Поверителното решение на правителството на БКП начело с Васил Коларов през 1949 г. за създаването на най-големия концентрационен лагер в България по времето на комунистическия режим – „Белене” на остров Персин – липсва в държавните архиви. Това показа проверка на desebg.com. Нито в описите на секретните решения на Министерския съвет от 1949 г., нито в описите с явните решения на правителството на Васил Коларов, които се съхраняват в Държавна агенция „Архиви”, е описано постановление №1 от 27 април 1949 г., както и протокол №50 от правителственото заседание тогава, когато е решено островите в река Дунав край Белене, сред които и най-големият остров Персин, да бъдат прехвърлени на МВР и силовото ведомство да създаде на това място трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

Най-вероятно документът изобщо не е бил предаден през 1991 г. от наследникът на БКП - БСП на тогавашното Главно управление на Архивите към Министерския съвет при предаване на партийните архиви на комунистическата партия на Държавния архив.