Нацията ни получи високо признание за героизма преди 70 години при спасяването на българските евреи от президент на Израел Шимон Перес. Това той направи при откриването на документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в сряда, 6 март 2013 г. в Европейския парламент.

„Искам да благодаря на вашия народ, на свещениците, на дейците, на обикновените хора на улицата, които поеха риска. Това е рядък пример в историята и ценен принос към държавата Израел. Днес сме се събрали не само, за да разказваме историята, а за да кажем на децата си, че без значение колко тежка е ситуацията, колко са били зли хората или колко ужасен е бил Холокоста, ние не сме изгубили вяра”, заяви президентът Шимон Перес.

В ръцете си държа малка неугледна книжка. Заглавието е от една дума – „Куциян” – един от първите лагери след 9 септември 1944 г. Колкото по-неугледна е книжката, толкова по-невероятно е съдържанието. То е жива памет за преживяното в лагерите в първите години след идването на БКП на власт.

Употребявам думата „жива”, защото за разлика от други книги, тази е написана непосредствено сред преживяното – в периода 1947-1949 г. и паметта за събитията по това време в първите лагери е съхранена автентична.

По тази причина „Куциян” е и една от първите появили се книги след 10 ноември 1989 г. Първото й издание е още през 1990 г., а второто допълнено – през 1994 г.

Авторът на книгата е писателят Йордан Вълчев (1924-1998). Участник в заключителната фаза на Втората световна война, ранен на фронта, откъдето се връща в последния санитарен ешелон с орден.

Това обаче не значи нищо за комунистите, когато разказваш политически вицове мястото ти е точно там – в никнещите като гъби концлагери.

Ето как писателят, който е автор още на десетки книги, дава едно рядко описание на лагера „Куциян”:

„Ешалонът бе най-сетне готов. От различните килии съставиха на двора група от 25 души. Един милиционер тръгна отпред, двама отзад и ето ни на гарата. Целият първи вагон – на път към Перник. Слязохме на гара Куциян – непосредствено преди Перник (тази гара сега се е много разрастнала и се нарича Триажна гара –Перник)...

Тръгнахме наляво, от двете страни на пътя гъсти горички с акация, между дърветата се забелязват далечни огньове... Концентрационният лагер е построен в дъното на платото, от север и изток е ограден плътно от горящата пляка.

Отляво се откроиха големи бараки – тук се съхраняват инструментите, които всеки ден се раздават на лагерниците...

След още стотина метра видяхме самия лагер – висока ограда със седем-осем реда бодлива тел. Право срещу нас порталът – две големи дървени рамки, ксътосани с летви и бодлива тел. На портала милиционер на пост. Като наближихме съвсем, видяхме и фирмата на портала: ТРУДОВО-ВЪЗПИТАТЕЛНО ОБЩЕЖИТИЕ КУЦИЯН.” .

На 5 март 1953 г. на 74-годишна възраст в Москва издъхва съветският ръководител Йосиф Висарионович, известен в света като Сталин. Днес се навършват 60 години от смъртта му.

По времето на култа към личността му той е наричан „бащата на народите”, а години по-късно някои изследователи ще го определят като един от най-масовите убийци през XX век. В тази зловеща „класация” той държи второ място с 40 млн. загинали или изтребени в резултат на близо 30-годишното му управлението (1924-1953) след китайския ръководител Мао Дзъдун с 50 млн. души и изпреварвайки Хитлер с 20 млн. души.

България има злощастната съдба да попадне под съветско влияние именно в апогея на властта на Сталин малко преди края на Втората световна война. Това е времето, в което той е представян като победителят на нацистка Германия, но престъпленията му срещу собствения руски народ и други нации стават известни по-късно.

Ако всеки знае, че Кремъл се асоциира с властта в Русия, Лубянка е по-малко известен събирателен образ на органите на Държавна сигурност в бившия СССР и наследниците й днес в руската федерация.

Изразът идва от местонахождението на централната сграда на КГБ в миналото, а днес ФСБ – площада „Лубянка” в Москва.

Павел Судоплатов е един от малкото щастливци, оцелели при всички чистки преди и след Втората световна война в съветската Държавна сигурност, който през 1996 г. издаде една уникална книга, която представям в електронната библиотека на desebg.com – „Кремъл и Лубянка”, спецоперации 1930-1950 г.

Специални операции

Роденият през 1907 г. Павел Судоплатов става известен като един от съветски високопоставени служител на органите за разузнаването по времето на Сталин. Ръководител е на службата за разузнавателно-диверсионни операции от края на 30-те до началото на 50-те години в НКВД. Лично ликвидира лидера на украинските националисти Евгений Коновалец в Ротердам (1938). Атентатът срещу него е извършен с помощта на кутия с бонбони, която младият Судоплатов подарява на жертвата, но в която вместо бонбони е поставен взрив.

Судоплатов е човекът, който планира убийството на Лев Троцки в Мексико. След като Германия напада СССР, е назначен за директор на Управлението за специални операции, отговарящо за разузнаването срещу Третия райх и съюзниците му, преименувано във Второ управление на НКВД, като Судоплатов докладва лично на комисаря на НКВД Лаврентий Берия.

Повишен е в комисар на Държавна сигурност ІІІ степен, което е равносилно на ген.-лейт. от Червената армия. Началник е на разузнаването в създадения от Сталин Комитет за атомна бомба (1942). Назначен е в  Народный коммисариат государственной безопасности (НКГБ) за ръководител на отдел “С”, отговарящ за всички операции, свързани с атомния шпионаж на ГРУ и НКГБ.

След войната продължава да работи като висш разузнавач лично със Сталин и Берия. След смъртта на Сталин и ареста на Берия, Судоплатов е задържан (авг. 1953), осъден на 15 години затвор (1958), освободен (1968), реабилитиран (1992).