„Двуличие, лицемерие и демагогия. Такива бяха отличителните черти на комунистическия режим, установен през 1917 г. по земите на бившата руска империя.

Кой беше пламенен борец за пълна свобода на пресата по царско време и след това? Естествено, че болшевиките. А кой още на осмия ден след силовото заграбване на властта забрани всички опозиционни вестници и сложи край на идеята за свободна преса? Естествено, че болшевиките.

Кой непрекъснато обявяваше терора за несъвместим с комунистическия морал и с основните принципи на марксизма-лененизма? Естествено, че болшевиките. А кой, едва дошъл на власт, превърна терора в задължителен и при това фундаментален инструмент на своята вътрешна и външна политика? Естествено, че болшевиките.

Историята на света не се сблъсква за първи път с удържането на власт чрез тайни убийства и физическа разправа с политически противници.

Практиката да унищожаваш мними „врагове на народа” заради „благото на народа” стана толкова задължителен елемент на комунистическата система, че в съзнанието на населението тя десетилетия наред се възприемаше не като нещо извънредно, а точно обратното – като норма.

Съзнавайки, че не биха могли да победят в честен двубой, болшевиките създадоха безброй добре екипирани професионални убийци, които за три четвърти век унищожиха хиляди политици, военни, учени и творци. Списъкът на убитите е без начало и край, много от имената днес са забравени.”

С тези уводни думи започва книгата „Отровите на Кремъл” на Аркадий Ваксберг, която ви представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

Аркадий Ваксберг е известен руски журналист и писател, издал множество книги на Запад и който е един от изследователите, влезли в съветските архиви в кратния период, когато това е възможно в началото на управлението на президента Елцин. След 1996 г. живее повече в Париж, но пътува и до Москва. Струва ми се, че лед тази книга със сигурност визитите в Русия са намалели, ако не и спрели.

На 3 октомври навършват 22 години от обединението на Германия, едно от най-важните събития на ХХ век. Свикнали сме да определяме миналия век като един от най-трагичните в европейската история, като време, в което във всекидневната ни реч навлязоха нови думи като „тоталитарна диктатура”, „световна война”, „студена война”, „етническо прочистване” и др.

Думи, зад които се крият милиони човешки съдби, преживели травмата от войната, диктатурата, политическото или етническото преследване. Но въпреки това,  Обединението на Германия и последвалото обединение на Европа ни дават основание да определим ХХ век и като век на надеждата – надеждата за помирение и възвръщане на мира на нашия континент.

Обединението на Германия и Европа през погледа на човек отсам Стената

Темата за Обединението на Германия и на Европа може да бъде разгледано в  различни аспекти. Единият аспект е историческият – той предполага безпристрастност и дистанцираност от събитията, представяне на различни гледни точки. Вторият подход е политическият – той търси  последиците от историческото събитие, преценка на позитивите и негативите, до които е довело това събитие. Третият аспект е личният, при който  на преден план стоят пристрастност  и лично отношение.

Без съмнение в том 2 от своето мащабно изследване „История на комунизма в България”, което ви представям в електронната библиотека на desebg.com днес, проф. Диню Шарланов е посветил на съпротивата на българското общество срещу комунистическата власт в страната.

Това не е случайно проф. Шарланов откри в края на 90-те години за българското общество изключително слабо известното на хората съпротивително движение на горяните. И ако в своята книга „Горяните. Кои са те” той акцентира върху проявите на въоръжената съпротива на горянското движение, то в том 2 на „Историята на комунизма в България” неговото проучване се разпростира, не само върху нелегалната, но и легалната съпротива.

Авторът разделя съпротивата срещу комунизма в България на четири етапа. Първият етап е от септември 1944 г. до обесването на лидера на демократичната опозиция Никола Петков през септември 1947 г. и последвалата забрана на опозиционните партии.

Вторият период е от 1947 до 1955 г. Нейната социална база е забранените опозиционни партии – БЗНС „Никола Петков”, Демократическата партия, Радикалната партия и Социалдемократическата партия През тези години съпротивата придобива масов характер и в селата в резултат на принудителните държавни доставки на селскостопански произведения и чрез отнемане на частната собственост върху земята с насилственото коопериране.

Третият период е от 1955 до 1965 г. Той е характерен с тиха и прикрита съпротива. След Женевското съвещание през 1955 г. на СОЩ, СССР, Англия и Франция е направен първият пробив в „желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се измества с „мирно съвместно съществуване”. Надеждите за освобождение са заменени от разочарованието след съветските танкове при бунтовете в Берлин през 1953 г. и при народното въстание в Унгария през 1956 г., при които Западът остава пасивен.

Четвъртият период, който е най-продължителен, според Шарланов е съпротивата срещу съветизацията след 1965 г. до падането на Берлинската стена. .

Превратът преди 68 години, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта благодарение на окупиралата страната Съветска армия, продължава да е част от преименувалата се през 1990 г. от БКП на БСП социалистическа партия.

Това стана ясно днес, когато членове и симпатизанти на социалистите се събраха пред Братската могила (паметник на партизанското движение) в Борисовата градина, за да отбележат 9-ти септември.

В присъствието на зам.-председателя на НС на БСП Янаки Стоилов и председателя на Българския съюз на антифашистите (БАС) Велко Вълканов от трибуната беше обявено, че 9 септември 1944 г. е най-значителното събитие в новата история на България.

Отбелязването на датата от привържениците на БСП не бе пропуснато от „Позитано” 20 за репетиция на предстоящата предизборна обстановка догодина. Събралото се множество аплодира призива на Нинчо Найденов, зам.-председател на ЦС на БАС, изборите през 2012 г. да бъдат спечелени от БСП. Управлението на ГЕРБ беше определено като управление на „реакционна десница, което води страната към политическа и икономическа катастрофа”.

„След по-малко от година у нас ще се проведат парламентарни избори. За да победим трябва отново да се обърнем към 9-ти септември 1944 г. Да се създаде ляво обединение, което да се обедини единствено в стремежа за спиране на ГЕРБ към нов мандат във властта”, заяви Найденов.