Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .

Тази неделя ви представям книгата на колегата Крум Благов – „Първият милион”. Тя е на пазара от края на 2011 г. и вече предизвика засилен интерес на читателите.

До броени дни комисията по досиетата ще обяви първата част от агентите на бившата Държавна сигурност сред кредитните милионери – без съмнение още една линията, която ще освети задкулисното влияние на силовите структури на комунистическата партия в икономиката след 10 ноември 1989 г.

Не знам дали Крум Благов е планирал излизането на книгата си, но какво по-добро четиво от това за първия милион преди да разберем кой кой е сред кредитните милионери.

Но и да не беше това съвпадение книгата е ценна поради няколко факта. На първо място интерес предизвикват имената, които в центъра на повествованието. Нека ги изброя: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки.

Някои от тях респектират най-вече с влиянието си и в момента, така че се иска известен кураж да потърсиш интервю от подобни бизнесмени, темата на което да е произхода на началните капитали.

Не е необходимо да ви уверявам, че това е последното нещо, което искат да бъдат питани онези, които мнозина днес определят като българските олигарси.  „Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил”, е откровението на един от героите на книгата Георги Гергов, което е достатъчно показателно за българската действителност.

Второ, мисля, че българите много бързо забравят онова, което е било малко преди 10 ноември 1989 г.и първите седем години, на онова, което днес приемаме за демокрация. От тази гледна точка книга е много полезно четиво за лекуване на общата обществена амнезия към този период. А той са важен най-малко, за да не бъдем манипулирани.

Съюзът на репресираните почете жертвите на най-кървавия атентат през миналия век – взривяването на църквата „Света Неделя” от функционери на комунистическата партия. В храма днес беше отслужена заупокойна панихида в памет на над 200 души от политическия, военен и обществен елит, загинали при атентата преди 86 години (ранените са над 500).

„До събитията 11 септември това беше най-големият атентат, който е извършван изобщо в цивилизования свят", коментира пред БНР доц. Драго Михалев, заместник-председател на съюза на репресираните.

По думите му датата трябва да се отбелязва и помни, за да не се повторят никога подобни събития, които разделят българското общество. .

Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .