Почти десет години преди да се появи „КГБ – архивът на Митрохин” във Великобритания излиза една друга книга, която извади на бял свят част от големите тайни на КГБ. Става въпрос за „КГБ: Поглед отвътре” на Олег Гордиевски, публикувана през 1990 г. във вихъра на промени в разпадналия се съветски блок. Освен темата, общото между двете книги е фактът, че както Василий Митрохин, така и Олег Гордиевски е служител на КГБ. И двете книги са написани в съавторство с преподавателя в Кеймбридж и изследовател на съветския шпионаж Кристофър Андрю.

Олег Гордиевски (1938) е далеч по-млад от Василий Митрохин (1922) и за разлика от него се измъква на Запад преди разпада на СССР. Освен това заема ръководни позиции във външното разузнаване на КГБ и разполага със сведения за резидентурите на съветското разузнаване в различни страни, много от които западни.

Имената на някои избягали на Запад разузнавачи от КГБ по време на Студената война, които знаем днес, далеч не са известни през 80-те години на миналия век. Сред придобилите публичност са имената на Валтер Кривицки и работилият за британското разузнаване и ЦРУ военен разузнавач от ГРУ на СССР Олег Пенковски, но впоследствие разкрит и осъден на смърт.

Когато през 1985 г. Кристофър Андрю пише своята книга „Тайните служби” той прогнозира, че освен някои от станалите известни разузнавачи има и други, които са внедрени в КГБ, но чиито имена и дейност не са станали известни. Прогнозата му е вярна, защото през същата 1985 г. Олег Гордиевски допълва списъка с офицери от КГБ, работили успешно за британското разузнаване.

Гордиевски завършва Московския институт за международни отношения и постъпва в КГБ през 1962 г. Работи по изготвянето на анализи за агенти-нелегали, изведени да шпионират на Запад. Ръководи разузнавателната мрежа на КГБ в Дания (1966-1970). Там работи и през 1973-1978 г. Започва да шпионира за британската разузнавателна служба МИ-6 през 1974 г., когато е в Копенхаген. Първите му разочарования от системата настъпват през 1968 г. при погрома на Пражката пролет от войските на СССР и Варшавския договор.

Работи в централата на КГБ в Москва (1978-1982), след което е изпратен в Лондон, където през 1985 г. оглавява резидентурата на разузнаването. Привикан е в Москва няколко месеца по-късно (май 1985) по подозрение в измяна. Там е разпитан е с помощта на медикаменти от небезизвестния ген. Сергей Голубев, консултирал Държавна сигурност по убийството на Георги Марков.

На 6 март 2013 г. в Европейския парламент президентите на България и на Израел Росен Плевнелиев и Шимон Перес откриха документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Експозицията, подготвена от Държавна агенция "Архиви", МВнР и българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП, разказва как 48 000 евреи успяват да бъдат спасени от Холокоста.

Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент, който присъства на събитието, разказва за него в интервю за радио „Фокус”. Сайтът desebg.com препечатва разговора от информационна агенция „Фокус”. Заглавието е на desebg.com.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям продължението на бестселъра „КГБ – Архивът на Митрохин” – „Архивът на Митрохин” 2 – КГБ и Светът. Става въпрос преди всичко за страните от Третия свят.

Само десетилетие преди разпадането на СССР ръководството на КГБ все още е оптимистично настроено за успеха на политиката му в третия свят. Андропов самоуверено заявява пред виетнамския министър на вътрешните робти Фам Хун по време на посещението му в Москва през октомври 1980 г.:

Съветският съюз не просто говори за световна революция, но всъщност я подпомага. СССР изгражда мощен военен и икономически потенциал, който е надеждна защита за социалистическите страни и другите прогресивни в света... Защо САЩ и останалите западни страни се съгласиха на разведряване през 70-те години, а след това промениха политиката си? Защото империализмът осъзна, че намаляването на международното напрежение работи в полза на социалистическата система. През този период бяха освободени Ангола, Мозамбик, Етиопия и Афганистан.”

Съветската политика към Третия свят обаче се проваля не само от ниското равнище на местните „съзидателни сили и социално съзнание”, но всъщност от катастрофалния провал на съветската икономика.

Когато последният съветски войник напуска Афганистан, ръководството на КГБ усеща, че неговата международна разузнавателна мрежа от приятели и съюзници е започнала да се разпада. На последното заседание на разузнаванията от Съветския блок с участието и на службите от Куба, Монголия и Виетнам в източен Берлин през 1988 г. се прокрадва черен хумор: „Какво е социализъм?” – „Най-трудният и мъчителен път на прогрес от капитализъм към капитализъм”.

Седемдесет години по-рано прогнозата на болшевиките е съвсем друга. Те живеят с революционните мечти и вярването, че болшевизмът ще завладее скоро Европа, а след това и целият свят. Третият комунистически интернационал работи за тези цели. После ще дойде изкуственото акуширане на революции в онези страни в Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка, които СССР вижда като потенциални революционни клетки на един мечтан организъм на световната революция. .

Нацията ни получи високо признание за героизма преди 70 години при спасяването на българските евреи от президент на Израел Шимон Перес. Това той направи при откриването на документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в сряда, 6 март 2013 г. в Европейския парламент.

„Искам да благодаря на вашия народ, на свещениците, на дейците, на обикновените хора на улицата, които поеха риска. Това е рядък пример в историята и ценен принос към държавата Израел. Днес сме се събрали не само, за да разказваме историята, а за да кажем на децата си, че без значение колко тежка е ситуацията, колко са били зли хората или колко ужасен е бил Холокоста, ние не сме изгубили вяра”, заяви президентът Шимон Перес.