|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Големият български хуманист Дими Паница напусна този свят ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 29 Юли 2011 10:58

След продължително боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст почина големият български емигрант, хуманист и благодетел Димитрий-Иван Евстатиев Паница, научи  сайтът Държавна сигурност.com.

През последните 21 години Дими, както го наричат приятелите му, беше неуморим инициатор на десетки обществени инициативи и един от българските емигранти, който допринесе за развитието на България в прехода към демокрация.

Дими Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София. Напуска България през 1948 г. Зрелите си години прекарва  между Западна Европа и Съединените Щати. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ, където през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс Дайджест”.

През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.

След политическите промени в България Дими Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България” (1991).

Основната цел й цел е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж. Главните програми на Фондацията са: „Социален комплекс „Св. София”, който е първата програма в България в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество”, включваща учредяването на Джуниър Ачийвмънт, България, програми за журналистически обмен на Балканите, програма „Студентски дискусионни клубове”.

Фондацията му основа първите  журналистически награди „Паница”, които имаха 10 издания, а след това учреди награда „Гражданска доблест”.

 

През 2007 г. фондацията му инициира гражданския апел за връщане на българските архиви, изнесени след 9 септември 1944 г. в Москва. .
продължава>
 
Българският ГУЛАГ: Свидетели – първите викове за ужаса на лагерите, които обществото чу ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 08 Април 2012 16:55

В ръцете си държа една от най-разлистваните книги в библиотеката ми – „Българският ГУЛАГ –Свидетели”.

Сборникът от документални разкази за концлагерите в комунистическа България ме връща далеч назад в годините на първите свободни (фалшифицирани от БСП) избори и последвалото обществено недоволство, митинги и порой от събития. В тях разказите за лагерите на комунистическия режим заемат особено място.

Затова смятам, че „Българският ГУЛАГ” е първият документален разказ, събрал разпокъсаните парчета истина в книга за ужаса на Куциян, Богданов дол, Белене, Ловеч, Скравена. Все места, които се отъждествяват с едно – лагерите на комунизма.

По това време бях начинаещ репортер във в. „Демокрация” и имената на колегите Свилен Пътов (напуснал малко по-късно този свят преждевременно в една нелепа катастрофа с неизяснени докрай обстоятелства) и Екатерина Бончева будеха у мен респект и уважение.

Да не говоря за Едвин Сугарев, вече депутат от VІІ Велико Народно събрание, който покрай поетичните ми начинания ме насочи към журналистиката и ми помогна да постъпя в „Демокрация”.

Книгата е особено ценна, защото благодарение на усилията на съставителите, чрез нея може да бъде усетена атмосферата на първите години след рухването на комунизма.

Тя е съхранила над 100 разказите за лагерите на различни хора. Това не са просто разкази, а своеобразни викове от болка, унижение и ужас от преживяното. Викове на свидетели, отекващи почти като нещо невероятно в изкуствената действителност, създадена от пропагандата на отстъпващата под напора на събитията комунистическа партия.

Този разказ беше пълната противоположност на призивите на левите идеолози за някакво прибързано помирение, което да обедини народа по пътя на демокрацията.

Книгата съдържа и няколко важни документи, както и първите интервюта на висшите ръководители на репресивния апарат – бившия министър ген. Георги Цанков, заместникът му Мирчо Спасов – дясната ръка на Тодор Живков, човекът на ДС в лагера край Ловеч Николай Газдов. Както и публикации за лагерите в други издания. .

продължава>
 
Спомен за горяните в Трънско ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 18 Март 2012 20:52

В ръцете си държа една от онези малки и непретенциозни на външен вид книги, които обаче ще ви разкрият малко известни факти от съпротивата срещу комунистическия режим в неговото начало.

Става въпрос за книгата „Боян Попов – водач на горяните в Трънско” на Николай Илиев. Авторът е краевед в Трънския край и е издал още няколко изследвания, посветени на горяните.

За първи път името на Боян Попов се споменава в третата книга на „Записки на българските страдания 1944-1989 г.” на бившия политически затворник и депутат в VІІ Велико Народно събрание Петко Огойски.

Както самият той отбелязва в предговора към изследването на Николай Илиев, авторът е успял да събере редица нови данни за дейността на четата на Боян Попов в Трънско след 9 септември 1944 г. Той ползва и спомените (ръкопис) на самия горянин.

Боян Попов е роден през 1920 г. в с. Радово на около 8 км от гр. Трън в семейство на потомствени свещеници. Завършва Трънския строителен техникум, а през 1940 г. служи войник в 6-ти пехотен полк в София. През август 1944 г. е взет запас и е изпратен в Югославия, където го заварват събитията около 9 септември 1944 г. Включен е в Инженерния полк в София и участва в укрепването на мостовете от Драгоман до Пирот.

По това време той става свидетел на убийства без съд и присъди, извършвани в Трънско от групите за прочистване, съставени от членове на БКП.

През 1945 г. е демобилизиран и започва работа като майстор – строител. Член е на земеделската дружба в родното си село, която подкрепя БЗНС на Никола Петков. След процеса срещу него и смазване на парламентарната опозиция започват преследването на земеделците по места. Боян Попов участва в създаването на нелегална земеделска организация в родния си край. През 1948 г. в Трънско започват да се появяват първите горяни. .

продължава>
 
Нови книги за дейността на ЩАЗИ ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Мартин Г. Иванов   
Неделя, 11 Март 2012 19:05

От Германската федерална служба за архивите на ЩАЗИ представиха няколко нови заглавия посветени на дейността и структурата на бившите източногермански тайни служби. Публикациите са достъпни на сайта на службата за всички онези, които желаят да се запознаят повече с историята на ЩАЗИ. .

продължава>
 
Четвърт век от аварията в съветската АЕЦ „Чернобил” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Вторник, 26 Април 2011 12:35

Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .

продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 Следваща > Край >>

Страница 125 от 128
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов