|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Възродителният процес” – от Георги Димитров до Тодор Живков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 13 Януари 2013 16:05

altТази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям може би най-пълното изследване за политиката на БКП към мюсюлманските общности – „Възродителният процес” на историците Михаил Груев и Алексей Кальонски. Тази година се навършват 28 години от насилственото преименуване на българските турци.

Книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски е изключително ценна, защото е изградена върху обективно и цялостно проучване на политиката на БКП към българските мюсюлмани.

За разлика от повечето изследвания, посветени на „възродителния процес” през 1985 г., двамата историци  проследяват всички фази на комунистическата политика или най-общо казано от Георги Димитров до Тодор Живков.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата партия се опитва да спечели мюсюлманите на своя страна, като пристъпва към връщане на правата и отрицание на водената от дотогавашната държавна политика по българо-мюсюлмански въпрос.


Разселването при Георги Димитров

През 1948 г. БКП постепенно сменя отношението си съм общността и поставя началото на нов, преходен етап към провеждането на нова политика. По директива на Георги Димитров от същата година се извършва триетапно изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато сред около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране.


„Паспортизацията” при Вълко Червенков

При Вълко Червенков партията набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.

 

Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Както и в други сфери набелязаните мерки на различни нива в партийната и държавната йерархия следва да се разглеждат в контекста на все по-ясно очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.

продължава>
 
Топ актьори възкресяват свалена при комунизма пиеса на Георги Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Вторник, 05 Юли 2011 13:43

 

След близо 45 години забрава свалената през 1967 г. пиеса „Да се провреш под дъгата” на убития в Лондон от ДС писател Георги Марков отново се завръща на българска сцена.

Сайтът Държавна сигурност.com научи, че тази есен се подготвя нейното поставяне в Народния театър „Иван Вазов”, камерна сцена. Пиесата, чиято премиера се очаква за началото на новия театрален сезон, ще бъде под режисурата на Асен Шопов, който я поставя за първи път през 1967 г. в Театъра на народната армия.

За постановката са привлечени куп известни актьори – Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия), Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Юлиян Вергов (Доктора) и Марин Янев (Санитаря).

Пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков е авторска драматизация на новелата му „Санаториумът на д-р Господов” (1965).

Нейното действие се развива година преди края на Втората световна война. Мястото е  планински санаториум за туберкулозно болни, където пациентите Гърбавия, Учителя, Философа, Доктора и Педро се мъчат да спасят живота на ранена девойка – партизанка, като се противопоставят на действията на Акрабов, бивш фелдфебел и понастоящем техен събрат по съдба, на управителя на санаториума и на търсещите я жандармеристи. .

продължава>
 
Памет за политическите затворници и поклон пред страданията им ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Април 2014 20:15

alt
Днес, 11 април е международен ден на политическия затворник. В България тази дата не се отбелязва официално. Това не ни пречи да си спомним за онези мъже, които след 9 септември 1944 г. заплащат със свободата си, а някои и с живота си за своите убеждения, противоречащи на установената с Червената армия комунистическа власт.

След имената се нареждат тези на:
министър-председателя Константин Муравиев – осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор и останал в затвора Белене до 1961 г.;
водача на земеделската опозиция Никола Петков – арестуван и осъден на смърт при монтиран съдебен процес през 1947 г. и убит;
социалдемократа Кръстьо Пастухов – осъден на 5 години затвор през 1946 г. и убит в Сливенския затвор;
бившия депутат и министър на външните работи Атанас Буров –  осъден на 20 години лишаване от свобода и починал в Пазаджишкия затвор през 1954 г.;
основателя на Независимото дружество за защита правата на човека Илия Минев – престоял в комунистическите лагери и затвори общо 33 години;
пастор Харалан Попов – излежал 13 години в комунистическите затвори заради вярата си до освобождаването му през 1961 г.;

продължава>
 
Къде може да бъде намерена книгата за непримиримия Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Януари 2013 09:09

alt

Поради големия интерес, предизвикан към книгата на Иван Гаджев „Непримиримият Илия Минев”, представена тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, сайтът се свърза с автора на изданието. От Детройт, щата Мичигън, д-р Иван Гаджев заяви, че книгата може да бъде намерена чрез сайта на Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”.

Изданието, посветено на българския антикомунист и борец за човешки права, преживял най-дълго в затвор в целия свят (33 години), може да бъде закупено и от книжарницата „Български книжици” в градинката „Кристал” в София. По думите на Иван Гаджев там и на сайта на Института могат да бъдат открити и други издания, свързани със съдбата на българи, прокудени от комунистическия режим.

Бойко Киряков от издателска къща „Гутенберг”, която през 2003 г. издава книгата, посветена на Илия Минев, потвърди пред desebg.com за повишения интерес към изданието. От издателството ще направят необходимото по книжарниците в столицата да бъдат доставени бройки от „Непримиримият Илия Минев”, които все още са на разположение от първия тираж.


Очаквайте интервю с д-р Иван Гаджев за срещите му с Илия Минев и за ценния архив на българската емиграция в Северна Америка, който е събрал през годините.

 
Видео репортаж: Конференция „Сбъднатата европейска мечта – съпротивата срещу комунизма 1944-1989” в Стара Загора ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 03 Юни 2011 16:45

Сайтът Държавна сигурност.com представя видео репортаж от  конференцията „Сбъднатата европейска мечта – съпротивата срещу комунизма 1944-1989”, която се проведе на 2 юни, 2011 г. в Стара Загора.

Тя беше организирана от Съюза на репресираните от комунистическия терор и под егидата на българските евродепутати Андрей Ковачев и Илиана Иванова (ГЕРБ). Информация за събитието може да прочетете тук.

 

Видео репортажът от събитието в Стара Загора. 

.
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 125 от 142
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов