В прехода от комунистически режим към демократична система на управление новите елити са изправени преди решаването на проблема за възстановяването на истината и справедливостта. Предизвикателството е да се разкрие и изясни истината и евентуално да се потърси отговорност на виновните за злоупотреби с власт и престъпления сред представителите на стария режим на управление.

Въпросът за търсенето на отговорност на престъпленията на комунизма става актуален в България веднага рухването на системата през ноември 1989 г. Отговорностите за престъпленията следва да се разглеждат в два аспекта – моралното осъждане и съдебна осъждане.

Морално осъждане

Моралната отговорност е свързана с отхвърлянето и разграничаването от тоталитарното минало, което политическите партии предприемат преди първите демократични избори през юни 1990 г. Това се отнася и до правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП), която декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. Характерно за наследницата на БКП е, че нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов, публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху доскорошния партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

В деня, в който светът се сбогува с починалия на 5 декември 2013 г. борец за граждански права Нелсън Мандела - първият президент на ЮАР, избран с всеобщо гласуване (1994-1999), от Съюза на репресираните от комунистическия режим припомниха, че докато световните лидери и целия свят отдава своята почит и уважение към делото на южноафриканският борец за човешки права, в България и извън нея почти нищо не се знае за българските антикомунисти, политически затворници, нареждащи се до него по престой в затвора по политически причини.

Нелсън Мандела (1918-2013) получава през 1962 г. доживотна присъда по обвинения в саботаж и други престъпления в ЮАР и прекарва в затвора общо 27 години. Нобеловият лауреат за мир обаче заема второ място по най-дълъг престой на политически затворник в света.

Днес се навършват 13 години от смъртта на Илия Минев, борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.

Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.

Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета (виж повече за него в рубриката "Черен календар на комунизма” – месец януари).

Днес няма да намерите много медии, които да припомнят делото на този истински герой от епохата на комунизма, няма и организирано възпоменание в чест на паметта му.

В електронната библиотека на desebg.com представям една изключително важна книга, благодарение на която са съхранени автентични факти и спомени за дейността на Минев, както и разказа на самия антикомунист с най-дълга биография в комунистическите затвори в България.

Книгата е „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още перди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена е спасено след операция.

При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени.

През 2010 г. една сериозна група от над 20 различни представители на българското общество, преживели целия спектър на репресии на комунистическия режим, се озова в Европейския парламент. На 17 ноември 2010 г., точно 21 години след оттеглянето на Живков на 10 ноември 1989 г. тези сънародници, които олицетворяваха забравените герои на съпротивата срещу управлението на БКП, се докоснаха до обетованата земя на онези свободна Европа, за която няколко милиона българи можеха само да мечтаят преди повече от две десетилетия.