|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Съветска България” – книга втора 1964-1966 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 01 Юли 2012 15:43

Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

 

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

 

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

продължава>
 
Съветска България през погледа на британската дипломация ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 24 Юни 2012 16:03

Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .

продължава>
 
Черен календар на комунизма: Месец октомври ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 16 Октомври 2011 17:14

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията за месец октомври в рубриката „Черен календар на комунизма”. Там може да прочетете за:

  • Кореспонденцията между ЦК на БРП (к) и Георги Димитров в Москва за „революционната чистка” в България след 9 септември;
  • Приемането на Наредбата-закон за съдене от т. нар. народен съд, издал над 2600 смъртни присъди;
  • Подялбата на Балканите и влиянието в отделните страни между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г.;
  • Унгарското въстание против съветския режим през 1956 г.;
  • Бунта на политическите затворници в Старозагорския затвор през октомври 1969 г.;
  • Първото посещение на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г.
  • Експулсирането на дисидента Едуард Генов и семейството му през 1988 г.;

Както и за още над 50 други събития.

.
 
Процесите – партията срещу църквата или защо трябва да знаем за тях ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 17 Юни 2012 15:02

През 1948 г. Политбюро на ЦК на БКП взима строго поверително решение, с което се разпорежда да бъде организиран публичен съдебен процес срещу ръководителите на Обединените евангелски църкви и прави подробен план за провеждането му.

В него се посочва кои пастори да станат подсъдими и е указано макар да заслужават най-тежко наказание „при произнасянето на съда да се избегне издаването на смъртни присъди”.

Няколко месеца по-късно, през март 1949 г. се провежда политически процес, при който 15 водачи на Обединените евангелски църкви на възраст между 28 и 65 години са обвинени в шпионаж. Съдът ги признава за виновен и им издава различни присъди – от доживотен строг тъмничен затвор до 1 година условно.

Някои от подсъдимите признават. Признава и пастор Васил Зяпков, който през 1946 г. е изпратен от Георги Димитров да установи връзки с делегатите на Англия и САЩ, които са протестанти, при подготовката на Мирния договор.

Години по-късно се разбира, че по съветската методика Държавна сигурност през 1949 г. пасторите са поставени в положение на безсъние, в резултат на което жертвите полудяват.

Архивите разкриват, че при проверката на партийната Комисията по разследване на процесите през 1956 г. за оневиняване на Трайчо Костов и съдените с него се стигат до някои разкрития.

Едното от тях е, че висши служители на ДС признават, че процесът срещу евангелистите през 1949 г. е бил един от онези процеси, при който поради липса на други доказателства за съдене признанията са изтръгнати с насилствени методи и средства.

За разлика от първия следващите три политически процеси срещу евангелистите в България не са открити и шумни. Чрез Държавна сигурност комунистическият режим е успял още при първия процес през 1949 г. да обезглави Протестантската църква и да всее страх във вярващите.

Преследването обаче продължава. Следват нови инсценирани съдебни процеси срещу протестантски пастори. Още един през лятото на 1949 г., по който са осъдени 10 души; през 1979 г. – 4 души и през 1985 г. – братята пастири Христо и Димитър Куличеви.

27 години след последния процес единият от осъдените по него Христо Куличев ще изпълни важната обществена мисия, като събере и опише всички тези факти в книгата си „Процесите – партията срещу църквата”, чиято премиера беше тази седмица. .

продължава>
 
Фотогалерия: Президентски сълзи за Дими Паница ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 03 Октомври 2011 20:28

Със сълзи на очи семейството на Дими Паница и най-близките му приятели го изпратиха на родна земя.

Големият български филантроп почина след боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст, а днес съпругата му Ивон Фуркад донесе урната с праха му, която беше погребана във фамилната гробница в българската столица, каквото е било желанието на съпруга й.

В църквата „Света София” беше отслужена църковна служба в негова памет.

Тя беше уважена от цялото семейство на Дими Паница – съпругата му Ивон, брат й и всички негови племенници и племеннички, събрали се днес от различни краища на Европа в родното място на Дими – София, за да кажат последно сбогом.

Траурната церемония беше уважена от президента Желю Желев, който не скри сълзите си, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, дипломати, сред които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, общественици, университетски преподаватели и граждани.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 123 от 130
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов