Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията за месец октомври в рубриката „Черен календар на комунизма”. Там може да прочетете за:

• Кореспонденцията между ЦК на БРП (к) и Георги Димитров в Москва за „революционната чистка” в България след 9 септември;
• Приемането на Наредбата-закон за съдене от т. нар. народен съд, издал над 2600 смъртни присъди;
• Подялбата на Балканите и влиянието в отделните страни между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г.;
• Унгарското въстание против съветския режим през 1956 г.;
• Бунта на политическите затворници в Старозагорския затвор през октомври 1969 г.;
• Първото посещение на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г.
• Експулсирането на дисидента Едуард Генов и семейството му през 1988 г.;

Както и за още над 50 други събития.

През 1948 г. Политбюро на ЦК на БКП взима строго поверително решение, с което се разпорежда да бъде организиран публичен съдебен процес срещу ръководителите на Обединените евангелски църкви и прави подробен план за провеждането му.

В него се посочва кои пастори да станат подсъдими и е указано макар да заслужават най-тежко наказание „при произнасянето на съда да се избегне издаването на смъртни присъди”.

Няколко месеца по-късно, през март 1949 г. се провежда политически процес, при който 15 водачи на Обединените евангелски църкви на възраст между 28 и 65 години са обвинени в шпионаж. Съдът ги признава за виновен и им издава различни присъди – от доживотен строг тъмничен затвор до 1 година условно.

Някои от подсъдимите признават. Признава и пастор Васил Зяпков, който през 1946 г. е изпратен от Георги Димитров да установи връзки с делегатите на Англия и САЩ, които са протестанти, при подготовката на Мирния договор.

Години по-късно се разбира, че по съветската методика Държавна сигурност през 1949 г. пасторите са поставени в положение на безсъние, в резултат на което жертвите полудяват.

Архивите разкриват, че при проверката на партийната Комисията по разследване на процесите през 1956 г. за оневиняване на Трайчо Костов и съдените с него се стигат до някои разкрития.

Едното от тях е, че висши служители на ДС признават, че процесът срещу евангелистите през 1949 г. е бил един от онези процеси, при който поради липса на други доказателства за съдене признанията са изтръгнати с насилствени методи и средства.

За разлика от първия следващите три политически процеси срещу евангелистите в България не са открити и шумни. Чрез Държавна сигурност комунистическият режим е успял още при първия процес през 1949 г. да обезглави Протестантската църква и да всее страх във вярващите.

Преследването обаче продължава. Следват нови инсценирани съдебни процеси срещу протестантски пастори. Още един през лятото на 1949 г., по който са осъдени 10 души; през 1979 г. – 4 души и през 1985 г. – братята пастири Христо и Димитър Куличеви.

27 години след последния процес единият от осъдените по него Христо Куличев ще изпълни важната обществена мисия, като събере и опише всички тези факти в книгата си „Процесите – партията срещу църквата”, чиято премиера беше тази седмица. .

Със сълзи на очи семейството на Дими Паница и най-близките му приятели го изпратиха на родна земя.

Големият български филантроп почина след боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст, а днес съпругата му Ивон Фуркад донесе урната с праха му, която беше погребана във фамилната гробница в българската столица, каквото е било желанието на съпруга й.

В църквата „Света София” беше отслужена църковна служба в негова памет.

Тя беше уважена от цялото семейство на Дими Паница – съпругата му Ивон, брат й и всички негови племенници и племеннички, събрали се днес от различни краища на Европа в родното място на Дими – София, за да кажат последно сбогом.

Траурната церемония беше уважена от президента Желю Желев, който не скри сълзите си, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, дипломати, сред които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, общественици, университетски преподаватели и граждани.