Утре, 1 февруари 2015 г., се навършват 70 години от произнасянето на присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. С тях през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. На тази дата в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Присъдите през февруари 1945 г. са предварително определени в проценти  по указания от Москва. В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к)  рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: „Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

ГУЛАГ отдавна се е превърнал в синоним на съветската система за тежък принудителен труд и репресия. Съкращението на руски е акроним на Главное управление лагерей – името на Главно управление на наказателните лагери към НКВД (Народный комиссариат внутренних дел), название, зад което стоят тайните служби в СССР.

Съветските лагери за изправителен труд стават световно известни през 1972 г. с книгата на Александър Солженицин „Архипелагът Гулаг”. Оттогава до днес са публикувани редица спомени на оцелели в съветските лагери, както и исторически проучвания за ГУЛАГ. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям едно изследване на журналист, което се сочи за първата пълна документална история на съветските трудови лагери от възникването им след Руската революция до разпадането им в годините на гласността. Става въпрос за книгата на американската журналистка Ан Епълбаум, „ГУЛАГ – лагерите на смъртта”.

Обикновено западните изследователи трудно разбират случилото се в Източния блок, но на авторката на „ГУЛАГ” може да имате доверие. Тя ще ви спечели още с първите си редове. Епълбаум не само е прозряла, че смисълът на подобни изследвания е заключен във въпроса за автентичната памет към миналото, но и като опитен журналист използва стил, в който много успешно комбинира документалните свидетелства с разказа на ключови фигури и мемоарите на жертвите.

След над 5-годишна работа книгата е публикувана в САЩ през 2003 г. и на следващата година донася на автора Авторитетната награда за журналистика „Пулицър”. Преведена е на повече от 24 езика и за нея се изказват ласкаво хора като Збигнев Бжежински: „Монументална творба, която вечно ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛАГ и като позор на всички онези, които го отричаха” и като Хенри Кисиндржър: „Съчетавайки педантичното изследване с множество разкази на оцелели „ГУЛАГ” осветлява мрачния свят, в който милиони умират при неописуеми условия”.

Начинът по който българските евреи са спасени, солидарността на българската църква, правителството, парламента в лицето на Димитър Пешев, на различни духовници, интелектуалци и целия български народ е пример, какъв в Европа не се е повторил.

Това заяви посланикът на Израел Шаул Камиса Раз при откриването на международната научна конференция „Евреите в Източна Европа и СССР в периода 1939-1989 г. по време на Втората световна война и Студената война” днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По думите му събитието е особено значение, тъй като значението на форума разкрива отношението на българския народ към евреите и в частност към българските евреи.

Конференцията е първото от серията инициативи за честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, която ще се състои догодина.

Държавни лидери от цял свят се събраха днес заедно с около 300 оцелели от нацисткия концлагер „Аушвиц-Биркенау” край южното полско градче Освиенцим на 70-ата годишнина от освобождаването на затворниците от „фабриката на смъртта”, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес. Тази паметна дата се отбелязва като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.

На възпоменателната церемония присъстваха френският президент Франсоа Оланд, германският му колега Йоахим Гаук, президента на Австрия Ханс Фишер, българският президент Росен Плевнелиев и други висши политически лица и представители на монархически династии в Европа. Отсътва обаче руският президент Владимир Путин.

Аушвиц е освободен от Първи украински фронт, който тогава влиза в състава на Червената армия на 27 януари 1945 г. Сайтът desebg.com препечатва актуална статия на руския независим журналист Олег Кашин, който коментира настоящата политика на Русия по отношение на близкото минало. Коментарът на Кашкин е публикуван най-напред в trud.bg.