Представители на 13 страни-членки на Европейския съюз, сред които и България, поставиха началото на Платформа за европейска памет и съвест.

Това стана на официална церемония в Прага на 14 октомври 2011 г. под егидата на чешкия министър-председател Петр Нечас и в присъствието на министър-председателя на Полша Доналд Туск, който е и действащ председател на Европейския съвет, и министър-председателя на Унгария Виктор Орбан.

Целта на Платформата е да подкрепи сътрудничеството между националните изследователски институти, архиви, музеи и други организации, обществени и частни, специализирани в предмет на историята на тоталитарните режими в Европа, със специален акцент върху националсоциализма, комунизма и други тоталитарни идеологии .

„Ние не трябва да забравяме, периода на тоталитаризма, когато нашите нации са се борили за свобода," заяви министър-председателят Нечас по време на събитието. Даниел Херман, директор на Института за изследване на тоталитарните режими, заяви: „Убеден съм, че Платформата ще помогне да се установи истината, която ще ни направи свободни”. .

Комунистическата тоталитарна машина потъпка българския национален идеал за човешки права, свобода и достойнство, а ние трябва да се обединим за обективен прочит на събитията от близката история в името на децата на България.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в речта си в с. Пристое, община Каолиново, област Шумен, днес по време на честването на 25 години от майските събития през 1989 г., започнали именно в шуменското село и прераснали в шествия, митинги и гладни стачки срещу погазените от режима на БКП човешки права на насилствено преименуваните български турци.

 Организатори на събитието, което премина под патронажа на държавния глава, са Общонационална инициатива за Общонационална инициатива за отдаване на почит към жертвите на комунизма с почетен председател големия антикомунист и основател на Независимото дружество за защита правата на човека Илия Минев, Съюза на репресираните от комунистическия режим „Памет”. Поклонението беше почетено от представители на различните вероизповедания в България, от множество българи и мюсюлмани, участници в майските събития отпреди 25 години, както и от ученици от местното училище.

„Гражданино министър-председател,

Трудно ще ми бъде някога да забавя онова, което видях в българските затвори, а още по-трудно ще ми бъде да се опитам да го опиша... Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад” , са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.

... Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

... Независимостта на правосъдието е празна дума. Съдиите показват политическо усърдие и лоялност към режима. Съдилищата са неделима част от властното управление - службата за сигурност. В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите - от почивните станции и санаториумите. Затворите само формално се водят под ресора на Министерство на правосъдието, а са под разпореждане на КДС, които свирят първа цигулка.

... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...”

Това е част от отвореното писмо – протест, което журналистът и писателя Георги Заркин пише от затвора в Стара Загора до министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, през юли 1968 г., месец преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия.

По това време Заркин излежава първата присъда, дадена му от комунистическия режим след разкриването на конспирацията на Иван Тодоров – Горуня през 1965 г., целяща свалянето на Тодор Живков от власт. Като фоторепортер във в. „Земеделско знаме” той се запознава с Горуня, симпатизира му и пътува с него из страната. След разкриването на групата на Горуня Георги Заркин отпечатва и разпространява позиви във Врачанско. ДС го разкрива през 1966 г. и същата година той е осъден на 6 години затвор за създаване и ръководена на група, която „си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в НРБ чрез терористически действия”.

 Никога не излиза от затвора. След два вътрешни монтирани съдебни процеси още докато е в затвора Заркин получава нови присъди, за да се стигне до август 1977 г., когато е убит в Пазарджишкия затвор.

Премиерната постановка на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”, която се игра на 7 октомври 2011 г. в Народния театър "Иван Вазов" (камерна сцена), е поставена за първи път през 1967 г. Тогава обаче на 13-то представление тя в резултат на наложената от комунистическата власт цензура.

„Да се провреш под дъгата” обаче има интересна съдба. Освен, че става първата пиеса на Георги Марков, която е спряна, тя е и първата негова пиеса, поставена в Лондон, след като писателят решава да остане на Запад окончателно през 1971 г.

Това става през март 1974 г. под заглавието LET`S GO UNDER THE RAINBOW. Режисьор е Стивън Джон Митчел.

Сайтът Държавна сигурност.com излага подробностите около свалянето на пиесата през 1967 г., година преди в България да е наложена тотална партийна цензура в изкуството след разгрома на Пражката пролет през август 1968 г. с войските на Варшавския договор.

Текстът е част от книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британска държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г.