|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Да прочетеш досието си след 44 години изгнание ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 10 Февруари 2013 15:05

alt
Не са много хората, жертви на Държавна сигурност, които са прочели досиетата си и след това са споделили публично съдържанието им. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно един такъв случай.

През 2002 г. политическият емигрант Тончо Карабулков издаде книгата „Досие: Изменник на родината”. По-късно на основата на този разказ във Франция, където Карабулков живее, беше заснет и документален филм под заглавието „Справка”.

На 8 февруари 1949 г. двама младежи от Бургаско преминават границата с Турция при Резовска река. Единият от тях е Тончо Карабулков, член на Младежкия земеделски съюз, чиято дейност е преустановена, след като две години по-рано комунистическият режим ликвидира политическата опозиция в България и опозиционните партии са разтурени.

Утрото на този ден е слънчево и студено. Емигрантът го е запомнил за винаги. „В ушите ми още пищят виковете и зловещият лай на граничните кучета. Никога няма да забравя как бягахме по нанадолнището и как се хвърлихме в река Резвая (Резовска), границата между двете държави”, описва този момент в спомените си Карабулков.


В политическа емиграция

След Турция преминава през италианските емигрантски лагери. През 1950 г. пресича нелегално френско-италианската граница и се установи в Париж. „В продължение на 44 години от моя непрекъснат престой във Франция аз запазих статута си на политически емигрант. Женен за французойка и жител от толкова години на тая страна, аз можех отдавна да поискам да бъда натурализиран французин. Но не исках. Бях напълно интегриран в тези страна, но държах да остана политически емигрант”, посочва Карабулков.

Роден в село Българово (днес град), Бургаско той не забравя България. Води активен политически живот като публикува множество статии в на изданията на Българския национален комитет: в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Става редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.


След промените

 Завръща се в родината си през 1991 г. За кратко е директор на в. „Земеделско знаме”. От Франция сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21”. Автор е на няколко книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Директор е на френското сп. „Ревю периодик”, основано през 1998 г.

продължава>
 
Митовете за Държавна сигурност* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Екатерина Бончева   
Четвъртък, 03 Февруари 2011 11:02

BonchevaВремето от 1989 г. до сега не беше загубено. То беше много умело употребено от различните днешни превъплъщения на Държавна сигурност, за да бъдат насадени в  съзнанието на хората и в публичното пространство няколко мита, които смятам че сега чрез вашите разкази и чрез отварянето на досиетата постепенно започват да се разсейват. Първият мит е, че досиетата са прочистени, че те не са важни, че в тях няма истина дори се появиха твърдения, че през 90-те години са били унищожени около 40% от документите oт архива на МВР. Ще ви кажа обаче, че прочита на документите сочи друго - една следа води към друга следа т. е следите остават. След три години и половина работа с документи в Комисията и двайсет години интерес към темата мога да обобщя така: Документи са унищожавани, но не са унищожени.

До този момент в Комисията има над 3 120 линейни метра документи, т.е. повече от 3 км, документи на 612 броя електронни носители, 300 броя CD и   DVD с документи и 100 броя филмови материали.

И не мислете, че това е цялата документация. Само архивните дела са над 458 000. Комплектуването на архива продължава. .

продължава>
 
Спасяването на българските евреи обедини парламентът ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 08 Март 2013 12:36

alt
Броени дни преди разпускането на 41-ото Народно събрание депутатите приеха декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Тя беше гласувана единодушно със 135 гласа „за” и без разисквания.

В документа се казва:

„Като народни представители от 41-ото Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях.

Българското общество, и най-вече младото поколение, са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост и доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.

Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.

Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.

продължава>
 
Дълговете, глупако! ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 03 Февруари 2013 19:17

alt
Винаги съм се питал толкова ли са трайни пораженията от комунистическата пропаганда и манипулация върху онези хора, които с носталгична въздишка казват: при социализма се живееше добре. Имаше работа, имаше безплатно образование, имаше безплатно здравеопазване.

Как тогава управлението на БКП не продължи да твори блага за хората, а взе, че се сгромоляса? Въпрос, който същите тези хора сигурно никога не са си задавали или ако са имали някакви съмнения са се задоволили с обяснението на комунистите, че Горбачов провалил социализма.

Истината е съвсем друга. И тя е, че няма нищо безплатно. Още повече при т. нар. социализъм, когато развитието на страна и различните социални придобивки са за сметка на дългове, за които обществото изобщо не знае. Дългове в долари, които до 60-те години са предимно от съветски банки, а след това и от западни кредитни институции до краха през 1989 г.

Не е осъдително управлението на една държава да взима кредити, но престъпление е когато не е в състояние да ги връща и десетилетия наред държи собствените си поданици в неведение за действителното икономическо развитие на страната. В българския случай накрая не провалилата се БКП, а цялото общество плаща и продължава да плаща сметката на неуспешното й управление.

Ако използвам фразата на президента Клинтън „икономиката, глупако”, с която през 1992 г. спечели изборите, струва ми се подходящо за случилото се в стопанския живот на България при комунизма тя да бъде перифразирана в „дълговете, глупако!”   

Затова тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com книгата на Даниел Вачков и Мартин Иванов „Българският външен дълг 1944-1989”. Изследването на двамата историци е посветено на  банкрута на комунистическата икономика. Книгата се появи през 2008 г., година след публикуването на „Тайните фалити на комунизма”, в която за първи път бяха очертани трита момента, в които управлението на БКП при Тодор Живков изпада в несъстоятелност и не е в състояние да изплаща външния дълг – 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Книгата „Българският външен дълг 1944-1989”, дава перспективата на развитието на  външните задължения при комунизма. В нея детайлно са разглежда фалитите на комунистическото управление, които авторите определят с термина „дългова криза” и предпоставките за тях.

„Несъмнено проучването на темата има важно значение не само за развитието на научните разработки върху най-новия период от българската история, но и дава някои отговори на напълно актуални проблеми, свързани с по-нататъшното стопанско развитие на страната, с контактите й с международните финансови институции”, посочват в увода двамата историци.

продължава>
 
Ненаказаните престъпления на комунизма в България* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 27 Януари 2011 00:25

В прехода от комунистически режим към демократична система на управление новите елити са изправени преди решаването на проблема за възстановяването на истината и справедливостта. Предизвикателството е да се разкрие и изясни истината и евентуално да се потърси отговорност на виновните за злоупотреби с власт и престъпления сред представителите на стария режим на управление.

Въпросът за търсенето на отговорност на престъпленията на комунизма става актуален в България веднага рухването на системата през ноември 1989 г. Отговорностите за престъпленията следва да се разглеждат в два аспекта – моралното осъждане и съдебна осъждане.

 

Морално осъждане

Моралната отговорност е свързана с отхвърлянето и разграничаването от тоталитарното минало, което политическите партии предприемат преди първите демократични избори през юни 1990 г. Това се отнася и до правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП), която декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. Характерно за наследницата на БКП е, че нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов, публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху доскорошния партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 121 от 136
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов