Днес, 16 април 2014 г. се навършват 89 години от атентата в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, отнел живота на над 200 души, а ранените са над 500. Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

За дата на бомбения атентат е избран 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се провежда опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП. Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

„Не принадлежа към никаква политическа партия или група. Чрез тази книга не преследвам никакви политически или теснопартийни цели. Единствената ми задача е да оглася тайната история на престъпленията, извършени от Сталин, и по този начин да възстановя онези липсващи звена, без които трагичните събития, случили се в СССР, се превръщат в неразрешима загадка.”

Едва ли може да се намерят по-точни думи за началото на книга, която има претенцията не само да надхвърли общите представи за властването на Сталин, но и да ги разруши, излагайки на показ тайните на управлението му, до които достъп имат само малцина по върховете на репресивния апарат в СССР.

Авторът на цитираните думи е точно един от е малкото офицери в съветските специални служби, който не само е свидетел на описаното, но и е успял да се спаси от сталиновите чистки.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата „Тайната на сталинските престъпления” на родения в Беларус Лейба (Лев) Фелдбин. Той е познат под различни псевдоними, най-известният от които е Александър Орлов, име, което стои на корицата на книгата му, издадена през 1953 г. веднага след смъртта на Сталин в САЩ, където успява да се спаси през 1938 г.

Фелдбин – Орлов е един от най-успешните съветски резиденти преди Втората световна война. Като такъв работи във Франция (от 1926 г.), Великобритания (1934 г.), Испания (1936 г.). Отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва. Автор е на е книгата „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването” (1935), която става учебник за обучение на разузнавателните кадри в Съветския съюз.

Орлов има не само опит като резидент, ръководещ успешно агентурните мрежи и нелегали зад граница, но по време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското контраразузнаване. През 1923 г., когато завършва право, работи с тайните служби в качеството си на заместник прокурор. Привлича вниманието на основателя и първия ръководител на болшевишката тайна полиция Феликс Дзержински и от 1924 г. е натоварен с разузнавателна работа към ОГПУ (Обединено държавно политическо управление, съветската Държавна сигурност в периода 1923-1934 г.). В края на 1925 г. Орлов е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието заради опита му в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Иран и Турция.

Сайтът Държавна сигурност.com представя фотогалерия от изложбата на Костадин Събев „Лицата на Горянското движение”.

Оригиналите могат да бъдат видяни в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” №5 в столицата. В петък там беше премиерата на 2-ия том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956), издаден от Държавна агенция „Архиви”.

Портретите на Константин Събев, посветени на горяните, нашумяха през последните няколко години заедно с малко познатата не само у нас, но и в Европа история за съпротивата срещу комунизма в България.

Движението на горяните представлява най-продължителната въоръжена съпротива (1945-1956) в страните от Централна и Източна Европа, попаднали под комунистически режим в края на Втората световна война.

С този факт българското общество може само да се гордее, тъй като досега България от епохата на комунизма е известна в световен мащаб като послушния сателит на СССР.

Днес, 11 април е международен ден на политическия затворник. В България тази дата не се отбелязва официално. Това не ни пречи да си спомним за онези мъже, които след 9 септември 1944 г. заплащат със свободата си, а някои и с живота си за своите убеждения, противоречащи на установената с Червената армия комунистическа власт.

След имената се нареждат тези на:
министър-председателя Константин Муравиев – осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор и останал в затвора Белене до 1961 г.;
водача на земеделската опозиция Никола Петков – арестуван и осъден на смърт при монтиран съдебен процес през 1947 г. и убит;
социалдемократа Кръстьо Пастухов – осъден на 5 години затвор през 1946 г. и убит в Сливенския затвор;
бившия депутат и министър на външните работи Атанас Буров –  осъден на 20 години лишаване от свобода и починал в Пазаджишкия затвор през 1954 г.;
основателя на Независимото дружество за защита правата на човека Илия Минев – престоял в комунистическите лагери и затвори общо 33 години;
пастор Харалан Попов – излежал 13 години в комунистическите затвори заради вярата си до освобождаването му през 1961 г.;