Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II.

Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци.

Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос.

Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше.

Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост.

Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация.

Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

Сайтът Държавна сигурност.com представя събитията за месец октомври в рубриката „Черен календар на комунизма”. Там може да прочетете за:

• Кореспонденцията между ЦК на БРП (к) и Георги Димитров в Москва за „революционната чистка” в България след 9 септември;
• Приемането на Наредбата-закон за съдене от т. нар. народен съд, издал над 2600 смъртни присъди;
• Подялбата на Балканите и влиянието в отделните страни между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г.;
• Унгарското въстание против съветския режим през 1956 г.;
• Бунта на политическите затворници в Старозагорския затвор през октомври 1969 г.;
• Първото посещение на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г.
• Експулсирането на дисидента Едуард Генов и семейството му през 1988 г.;

Както и за още над 50 други събития.

Нека заглавието не ви подвежда. Това не е роман, посветен на забележителното архитектурно творение на Густав Айфел в Париж или разказ, чието действие се развива във Франция.

„Откровено за Айфеловата кула” е книга, чието съдържание ще ви върне към епохата на комунизма в България. И по-точно към онова, което се е случвало на хората, които са жадували свобода и които вместо това са получавали репресия.

Както самият автор на книгата Ваня Жекова подчертава в нестандартния и емоционален предговор „да се лекувам от Миналото пиша тази книга”.

Тя избира художествения подход, за да пресъздаде преживяното от хора, преминали през лагерите на комунизма, арестите или такива, които са които са избрали свободата на Запад, блян, заплатен със смъртта им на опасаната от комунистическия режим с телени мрежи граница на България.

И не само те. Такива са част от героите, които мечтаят за Франция, Германия или Италия. От тази гледна точка Айфеловата кула е метафора на свободата. Свободата, такава, каквато са я жадували много българи при комунизма.

Мнозина от героите на Ваня Жекова обаче никога не я достигат. Вместо това в ареста на милицията се срещат с Квазимодо без да са припарили до Франция. Да, Квазимодо, онзи, същият от „Парижката света Богоридица” на Юго, само че през 60-те години на миналия век той се е превъплатил се в професионален бияч, който обича да яха своите жертви при изстъпленията над тях.

Всъщност, за да разберете, защо авторът се занимава с темата за комунистическото минало ще ви е по-лесно ако сте чували или се поинтересувате за проекта „Катарзис” на Ваня Жекова или поне имате малко повече представа за нея самата.

Авторът на „Откровено за Айфеловата кула” е човек, преживял репресията срещу собствения й баща – Жеко Матев, земеделец обвинен за възстановяване на опозицията и осъден на смърт през 1961 г. Във времето, когато това се случва Ваня е на три години, а когато баща й е освободен при първата амнистия през 1964 г. е на шест години. .

Със сълзи на очи семейството на Дими Паница и най-близките му приятели го изпратиха на родна земя.

Големият български филантроп почина след боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст, а днес съпругата му Ивон Фуркад донесе урната с праха му, която беше погребана във фамилната гробница в българската столица, каквото е било желанието на съпруга й.

В църквата „Света София” беше отслужена църковна служба в негова памет.

Тя беше уважена от цялото семейство на Дими Паница – съпругата му Ивон, брат й и всички негови племенници и племеннички, събрали се днес от различни краища на Европа в родното място на Дими – София, за да кажат последно сбогом.

Траурната церемония беше уважена от президента Желю Желев, който не скри сълзите си, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, дипломати, сред които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, общественици, университетски преподаватели и граждани.