В мразовития ден на 1 февруари, 66 години след изпълнение на смъртните присъди на регентите и 17 министри през 1945 г., репресирани, депутати, наследници на осъдени от т. нар. „Народен съд” се събраха в църквата „Св. Неделя”, където с панихида беше почетена паметта на жертвите на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.

Тази година за първи път 1 февруари се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Решението за това беше прието от правителството на Бойко Борисов на 19 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Отсъствие на лидери на политически партии беляза честването в „Св. Неделя”. Премиерът Борисов по същото време беше на среща с учените в БАН, а президентът Петър Стоянов отсъства от страната.

В ръцете си държа една от онези малки и непретенциозни на външен вид книги, които обаче ще ви разкрият малко известни факти от съпротивата срещу комунистическия режим в неговото начало.

Става въпрос за книгата „Боян Попов – водач на горяните в Трънско” на Николай Илиев. Авторът е краевед в Трънския край и е издал още няколко изследвания, посветени на горяните.

За първи път името на Боян Попов се споменава в третата книга на „Записки на българските страдания 1944-1989 г.” на бившия политически затворник и депутат в VІІ Велико Народно събрание Петко Огойски.

Както самият той отбелязва в предговора към изследването на Николай Илиев, авторът е успял да събере редица нови данни за дейността на четата на Боян Попов в Трънско след 9 септември 1944 г. Той ползва и спомените (ръкопис) на самия горянин.

Боян Попов е роден през 1920 г. в с. Радово на около 8 км от гр. Трън в семейство на потомствени свещеници. Завършва Трънския строителен техникум, а през 1940 г. служи войник в 6-ти пехотен полк в София. През август 1944 г. е взет запас и е изпратен в Югославия, където го заварват събитията около 9 септември 1944 г. Включен е в Инженерния полк в София и участва в укрепването на мостовете от Драгоман до Пирот.

По това време той става свидетел на убийства без съд и присъди, извършвани в Трънско от групите за прочистване, съставени от членове на БКП.

През 1945 г. е демобилизиран и започва работа като майстор – строител. Член е на земеделската дружба в родното си село, която подкрепя БЗНС на Никола Петков. След процеса срещу него и смазване на парламентарната опозиция започват преследването на земеделците по места. Боян Попов участва в създаването на нелегална земеделска организация в родния си край. През 1948 г. в Трънско започват да се появяват първите горяни. .

С решение от 19 януари 2011 г. Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Дата не е избрана случайно, тъй като в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд” срещу регентите Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър-председател и ген. Никола Михов., както и 17 министри.

В мотивите за решението на правителството на Борисов се посочва, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ".

От Германската федерална служба за архивите на ЩАЗИ представиха няколко нови заглавия посветени на дейността и структурата на бившите източногермански тайни служби. Публикациите са достъпни на сайта на службата за всички онези, които желаят да се запознаят повече с историята на ЩАЗИ. .