Отбелязването на 25-годишнина от рухването на комунизма, което се бъде придружено с редица инициативи наесен, ще премине под патронажа на президента Росен Пленвелиев.

Това стана ясно от съобщение на прессекретариата на държавния глава по време на неговото посещение във Варшава, където той присъства на връчването на първата награда „Солидарност“, присъдена на лидера на кримските татари Мустафа Джемилев. Сред гостите на събитията по повод 25 години от началото на демократичните промени в Полша е президентът на САЩ Барак Обама, новоизбраният президент на Украйна Петро Порошенко, а домакин на честванията е полският президент Бронислав Коморовски.

В България Росен Плевнелиев ще инициира дискусия за „постигнатото, за уроците и за пътя на страната ни 25 години след началото на демократичните промени в България”.

В началото на този месец в електронната библиотека на desebg.com представих трагичната съдба на убития в Пазарджишкия затвор през 1977 г. журналист и писател Георги Заркин, събран в книгата "Вулкан", написана от сина му Лъчезар Заркин. Заглавието е заимствано от името на организацията, която Георги Заркин създава в Старозагорския затвор.

Тази неделя представям продължението – втората част на документалната книга „Вулкан”, чийто автор отново е сина за писателя (виж интервю с него).

Ако първата част се отнася за живота на Георги Заркин преди арестуването и осъждането му през 1966 г. и затворническите му години до 1969 г., във втората част на „Вулкан” синът му излага нови факти и документи за убийството на баща си, до които той се добира в затворническото му досие. Лъчезар Заркин използва и още две важни дела – оперативното досие на Георги Заркин и груповото дело за оперативна разработка на Държавна сигурност под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК” от 1970 г.

„Тази книга е за съдбата на Георги Заркин – моя баща. Тя ще ви разкрие механизма и изпълнителите на убийство без смъртна присъда, извършено от органите на „закона”, превърнал потисничеството и унищожението на човешки същества в държавна политика”, пише авторът Лъчезар Заркин. „Написах тази книга заради синовния дълг по тежкия белег, нанесен на моето семейство. Написах я заради истината и справедливостта, на които всички още сме длъжници”, допълва той.

Отново на подсъдимата скамейка

И във втората част на „Вулкан”, както и в първата, авторът комбинира текстове от творчеството на баща си (стихотворения) с документални свидетелства от съдебното му дело. Тук е изложен обвинителният акт срещу Георги Заркин от втората му вътрешна присъда през 1974 г. До излизането му на свобода след присъдите от 6 години през 1966 г. и 5 години през 1969 г. третата присъда идва по-малко от половин година преди той да излезе на свобода.

„Лишеният от свобода отново допуска нарушения на Наредбата за вътрешен ред и Правилника за приложение на част от Закона за изтърпяване на наказанията, за което е санкциониран. Упорито отказва да работи, влияе разлагащо върху дрегите лишени от свобода и като мярка за наказание режимът му отново е възстановен на Усилено строг”, се посочва в обвинителния акт.

Урокът за справяне с наследството на комунизма, който страните от Източна Европа научиха, е: не чакайте, а се справете с него. Това послание отправи министърът на външните работи Николай Младенов към участниците в международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало.

Форумът е организиран от инициативата Sofia platform и Министерството на външните работи и събра в хотел „Шератон” дипломати, политици, експерти от страните от бившия Източен Блок, както и различни представители на Тунис, Египет, Либия, Сирия, Йемен.

Министър Младенов отбеляза, че в България продължава да съществува проблем с отношението към комунистическото минало, както и че дори днес не се провежда необходимият дебат за пълното прочитане на истината за комунистическия режим.

Той посочи някои законодателни инициативи предприети в началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, сред които и реституцията, но много други въпроси, свързани с 45-годишното управление на БКП са останали нерешени.

„Ние научихме, че колкото по-дълго се отлагат въпросите с минало, толкова по-болезнено е решаването им. Колкото по дълго се държат архивите затворени, толкова по-трудно е помирението”, заяви Младенов. .

Датата е 1 юни, годината – 2014. Белене. Тук е мястото и времето, когато може да срещнеш очи в очи малцината бивши лагеристи, оцелели в ада на най-големия концентрационен лагер за политически противници „Белене”, създаден от комунистическия режим на съседния остров Персин.

От 2004 г. България е член на НАТО, а от 2007 г. на Европейския съюз, но горчивата истина е, че страната продължава да е задушавана от тежкото наследство на комунистическото минало, с което не успя да се справи нито едно политическо мнозинство, претендиращо да е дясно. Престъпленията на комунизма не бяха наказани, а гражданите, които изпитаха на гърба си репресиите на режима не получиха справедливост.

Тоталитарните навици, от които БСП не се отказва и сянката на репресивния апарат на комунистическата партия в политическия икономическия и обществения живот, са част от българското всекидневие през всичките години на преход от тоталитаризъм към демокрация.