Земеделецът и бивш лагерист Крум Хорозов е починал днес (17 юни 2017 г.), съобщи сайтът на БЗНС (bzns.bg).  Той е напуснал този свят на 92 години след боледуване. Последната му публична изява бе по време на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в „Белене” през май 2016 г.

Крум Хорозов е роден е през 1925 г. в с. Летница, Ловешко. След отбиването на военната си служба през 1946 г. не получава разрешение да следва в университета като привърженик на БЗНС „Никола Петков”.

 След тригодишни усилия успява да се запише за студент по „Земемерно инженерство”. По това време баща му е обявен за „кулак” и „народен враг”, който отказва да влезе в трудово-кооперативното земеделско стопанство (ТКЗС). За да принудят селяните да се присъединят към местното ТКЗС, през 1951 г. е организиран показен процес срещу 11 земеделски активисти, между които е и Крум Хорозов.

Днес, 16 април 2022 г., се навършват 97 години от зловещия атентат в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, отнел живота на над 200 души и ранил над 500.

Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

За дата на бомбения атентат е избран 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се провежда опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП.

Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО, преди още да се е върнал в парламента пред централния вход, отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”.

„Много е важно, когато градиш настоящето и визираш бъдещето, да знаеш на каква основа става това. Какви са грешките от миналото и какви са придобивките от това, което сега имаш? Важно е младите хора да знаят тази свобода, която имат сега”. Това заяви дългогодишната журналистка от българската секция на радио „Дойче веле” Румяна Таслакова по БНТ.

В петък (13 декември) тя гостува в предаването „Още от деня” на националната телевизия, което анонсира последния шести филм от третия сезон на поредицата „Отворени досиета” с нейно участие.

В него Румяна Таслакова разказва за своето семейство, нарочено от режима след 9 септември 1944 г. като неблагонадеждно, за своето бягство от комунистическата диктатура и за работата ѝ в радио „Дойче веле” във ФРГ, определяно от тоталитарната власт на БКП като една от „вражеските радиостанции” (филмът ще бъде излъчен в неделя, 15 декември 2019 г., по БНТ 1 от 17 ч.).