Никой не може да реабилитира тоталитаризма и никой повече не може да държи в ръцете си власт, която забранява истината.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев, при откриването в петък 12 октомври 2012 г. мултимедийната изложба „България 1944-1989 г. Забранена истина” в изложбената зала наДържавната агенция „Архиви” на ул. „Москавска” 5.

В откриването на експозицията участваха президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов и посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер.

Росен Плевнелиев коментира, че истината за съпротивителните движения срещу тоталитарната държава и нейните престъпления не трябва да се забравят и трябва да бъдат показвани на следващите поколения.

„Падането на Берлинската стена е най-яркият символ на краха на комунистическата доктрина”, посочи още държавният глава.

Изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 в столицата стана домакин на рядко срещана експозиция.

Документалната мултимедийна изложба с провокативното заглавие „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” разказва за онези факти и събития от епохата на комунизма, за които у нас рядко се говори.

Инициатори на проекта са живеещата в Берлин Фанна Коларова и публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина”.

Разположената на близо 20 табла изложба разкрива истинското лице на  комунистическия режим в България през периода 1944-1989 г. С документи, снимки и лични спомени на участници и свидетели на събитията тя показва малко познати и премълчавани истини за репресиите, разправата със свободомислещите, ограничаването и лишаването на гражданите от основните им права и свободи, както и за привилегиите на партийната номенклатура.

Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в четвъртък (9 октомври 2014 г.).

Срещата му с учениците е част от поредицата открити уроци, които в момента се организират в цялата страна от инициативата „25 години свободна България”, която беше открита във вторник от президентите Росен Плевнелиев и Петър Стоянов в присъствието на Инициативния комитет, на който Христов е член. В открития урок участваха помощник директорът на гимназията Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб „Дебати” в учебното заведение.

„Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща”, обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Не се подвеждайте по семплата корица на книгата, която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com. Съдържанието на „Политическата система в България 1949-1956” на проф. Любомир Огнянов е много ценен източник на знание и информация за един етап от историята на България, който се свързва с попадането й под съветско влияние и установяване на монопол на Българската комунистическа партия в управлението на страната.

Още в началото бързам да кажа, че освен важността на този период името на автора на изследването – проф. Любомир Огнянов е гаранция за обективност и достоверност на историческото изследване. Той е един от първите съвременни професионални историци, които предложиха верен и точен прочит на случилото се след 9 септември 1944 г.

А това е много важно, особено при дефицита на подобни исторически трудове през 90-те години на ХХ век. Много преди да се появи младото поколение историци като Михаил Груев, Мартин Иванов, Момчил Методиев и др., проф. Огнянов открехна вратата за критично изследване на комунистическия режим в България, който до краха му през 1989 г. бе в ръцете на пропагандата нейните поръчкови институти и историци.

И ако името на проф. Диньо Шарланов след промените се свързва преди всичко с откриване на съпротива на горянското движение срещу наложената от Москва комунистическа власт в България, то името на проф. Любомир Огнянов се свързва с изучаването на комунистическата система в нейния начален период. Той е първият историк, който още през 1993 г. предложи но, обективен прочит на събитията след началото на съветската окупация в България през септември 1944 г. с историческото си изследване „Държавно-политическата система на България 1944-1948”. Един от историците е, които написаха българската част за световния бестселър "Черната книга на комунизма".

Проф. Огнянов е и съставител на сборника „Борби и чистки в БКП 1944-1953”, издание на Главно управление на архивите от 2001 г. (днес Държавна агенция „Архиви”).