Днес, 21 август 2013 г., се навършват 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Сайтът desebg.com отбелязва датата с публикация, посветена на въвличането на България в срамната военна интервенция под ръководството на БКП начело с Тодор Живков. Текстът е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов  „Тодор Живков. Биография” (2009).

„Министерски съвет постанови: НРБ да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказване на помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.”

Строго секретно постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя Тодор Живков, август, 1968 г.
 

Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 ., е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва. Генералният секретар на ЦК на БКП  никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в  окупацията на Чехословакия. В своите “Мемоари” бившият първи партиен и държавен ръководител е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, отколкото на конкретното българско участие във военната интервенция.

В началото на този месец в електронната библиотека на desebg.com представих трагичната съдба на убития в Пазарджишкия затвор през 1977 г. журналист и писател Георги Заркин, събран в книгата "Вулкан", написана от сина му Лъчезар Заркин. Заглавието е заимствано от името на организацията, която Георги Заркин създава в Старозагорския затвор.

Тази неделя представям продължението – втората част на документалната книга „Вулкан”, чийто автор отново е сина за писателя (виж интервю с него).

Ако първата част се отнася за живота на Георги Заркин преди арестуването и осъждането му през 1966 г. и затворническите му години до 1969 г., във втората част на „Вулкан” синът му излага нови факти и документи за убийството на баща си, до които той се добира в затворническото му досие. Лъчезар Заркин използва и още две важни дела – оперативното досие на Георги Заркин и груповото дело за оперативна разработка на Държавна сигурност под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК” от 1970 г.

„Тази книга е за съдбата на Георги Заркин – моя баща. Тя ще ви разкрие механизма и изпълнителите на убийство без смъртна присъда, извършено от органите на „закона”, превърнал потисничеството и унищожението на човешки същества в държавна политика”, пише авторът Лъчезар Заркин. „Написах тази книга заради синовния дълг по тежкия белег, нанесен на моето семейство. Написах я заради истината и справедливостта, на които всички още сме длъжници”, допълва той.

Отново на подсъдимата скамейка

И във втората част на „Вулкан”, както и в първата, авторът комбинира текстове от творчеството на баща си (стихотворения) с документални свидетелства от съдебното му дело. Тук е изложен обвинителният акт срещу Георги Заркин от втората му вътрешна присъда през 1974 г. До излизането му на свобода след присъдите от 6 години през 1966 г. и 5 години през 1969 г. третата присъда идва по-малко от половин година преди той да излезе на свобода.

„Лишеният от свобода отново допуска нарушения на Наредбата за вътрешен ред и Правилника за приложение на част от Закона за изтърпяване на наказанията, за което е санкциониран. Упорито отказва да работи, влияе разлагащо върху дрегите лишени от свобода и като мярка за наказание режимът му отново е възстановен на Усилено строг”, се посочва в обвинителния акт.

Сайтът Държавна сигурност.com представя видео репортаж от  конференцията „Сбъднатата европейска мечта – съпротивата срещу комунизма 1944-1989”, която се проведе на 2 юни, 2011 г. в Стара Загора.

Тя беше организирана от Съюза на репресираните от комунистическия терор и под егидата на българските евродепутати Андрей Ковачев и Илиана Иванова (ГЕРБ). Информация за събитието може да прочетете тук.

Видео репортажът от събитието в Стара Загора. 

Германия днес отбелязва 52-та годишнина от началото на строителството на Берлинската стена, която близо три десетилетия разделя ГДР от Западен Берлин и стана един от символите на Студената война.

По традиция на мемориала Берлинската стена на Бернауер щрасе ще бъдат поднесени венци. С едноминутно мълчание Германия почита жертвите на стената на разделението и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Според водещите германски политици това е най-тъжният ден в най-новата история на страната.

В мероприятията за отбелязване на годишнината участва кметът на Берлин Клаус Воверайт, посочва БТА. „Трябва да предаваме на потомците си паметта за събитията, породени от диктатурата. Всички ние носим отговорност това никога да не се повтори”, заяви вчера Воверайт.

Германският канцлер Ангела Меркел се среща днес с ученици от берлинско училище и ще изнесе урок по история на тема Берлинската стена, разделянето на следвоенна Германия и обединението на ФРГ и ГДР.

Берлинската стена е издигната през 1961 година по инициатива на ръководителя на ГДР Валтер Улбрихт на фона на масовото изтичане на работна сила и млади специалисти в Западна Германия.

На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.