Преди 36 години, на 10 ноември 1989 г., пленум на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков, който се оттегля от властта след 33 години след натиск на Москва. Desebg.com припомня събитията.

Принудителната му оставка е подадена пред Политбюро на ЦК на БКП предходния ден – 9 ноември, когато пада и Берлинската стена, но върхушката на комунистическата партия информира обществото за нея едва, след като тя е гласувана на партийния пленум.

Живков, който по това време е 78-годишен, се съгласява да подаде оставка сред серия от интензивни срещи между 6 и 9 ноември с тогавашния съветски посланик генералът от КГБ Виктор Шарапов, генерал от КГБ, като дългогодишният комунистически ръководител има същата съдба, както всички останали наместници на Кремъл в България – да бъдат утвърждавани и заменяни от Москва.

Сайтът desebg.com публикува интервю с д-р Петър Богданов-Аухаген, лекар и терапевт с 45-годишна лекарска практика. Той е роден през 1942 г. в София, Царство България. Негов баща е Стефан Богданов, член на БКП и съветски нелегал преди 1944 г., а след Деветосептемврийския преврат първият началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) на Държавна сигурност, „враг с партиен билет“ от 1949 г., изтезаван, осъден от режима на който е служил и лежал в комунистическите затвори и в „Белене“. Д-р Петър Богданов-Аухаген завършва инженерство в ГДР, но през 1973 г. бяга в Западна Германия, където завършва медицина. След падането на Берлинската стена открива, че има досие в ЩАЗИ, която го е следила, докато е следвал в ГДР. Той е единственият представител на комунистическо семейство в България, който нарушава табуто и открито говори за травмите и постравмите, изживени в резултат на репресиите на режима. Д-р Богданов-Аухаген прави това в документалния филм „Стефан Богданов – един разкаял се комунист“ в поредицата на БНТ „Отворени досиета“ (2019 г.) и в книгата „Червеният терор без маска“ (Сиела, 2021 г.), на която е съавтор. Той бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Новите паметни пана на Министерството на правосъдието, които бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев, вече са поставени на Втори обект на бившия концлагер „Белене“, съобщиха от държавната институция.

Те заменят старите пана, които бяха свалени без разрешение от самото министерство.

Както desebg.com първи писа липсата им беше установена от група съорганизатори на годишното поклонение на „Белене“, посетили бившия концлагер, които на 10 октомври уведомиха министър Георгиев.

До този момент никой в Министерството на правосъдието не е информиран за липсата на паната, които по инициатива на министър Георгиев бяха поставени по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“ на Втори обект, което се проведе на 31 май в присъствието на министъра.

Над 20 доброволци, подкрепени от Областната администрация в Стара Загора и Община Казанлък, се включиха в акция за подсилване на защитните платна върху мозайките в Дом-паметника на БКП – Бузлуджа, съобщи сайтът Faktor.bg.

Акцията за опазване на паметник, пряко свързан с тоталитарния комунистически режим, обявен със закон за престъпен (Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен), предизвика скандал сред критиците на комунистическото наследство.

Монументът съдържа мозаечни пана с площ от близо 1000 квадратни метра, дело на 16 художници. Изображенията включват спорни личности и символи от историята на БКП, чието управление е осъдено за нарушаване на човешките права и свободи.

Въпреки осъдителната присъда на комунистическия режим, държавни и общински структури – Областна администрация Стара Загора (която управлява обекта) и Община Казанлък – участват активно в спасяването на тези идеологически натоварени артефакти.