Desebg.com публикува интервю с отец Калистрат, монах от българския манастир „Св. великомъченик Георги – Зограф“ на Света гора и част от неговото братство. Поводът е неговото задълбочено изследване „Третият Рим и църквата“, част 1, което сайтът неотдавна представи, и което разкрива пътя и механизмите на подчиняването на Руската православна църква на светската власт. Отец Калистрат бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Отче Калистрате, какво ви мотивира да започнете да пишете този толкова сериозен труд, който разкрива в дълбочина взаимоотношенията между руската църква и властта през вековете?

 – Първоначалната ми идея беше да опиша една съвременна ситуация в Руската Православна Църква (РПЦ), която имаше отношение към така наречения Събор в Крит от 2016 г., когато Поместните Православни Църкви бяха поставени в странна ситуация да легитимират с присъствието си предварително съставени документи, някои от които противоречат на догмата – неоспоримите истини на православната вяра. Българската Църква, както е известно, не отиде на събора и с това го провали. Написах няколко статии, които имаха известен отзвук, но ми се стори, че е добре да обясня, какво е довело Православието до абсурда да признава ересите за равнопоставени църкви. В православния Символ на вярата ясно се казва, че Църквата е само една!

Когато се говори за Русия и нейната история обикновено се пропуска огромното значение, което изиграва църквата при канализирането на властта. Руските владетели се стремят не само да утвърдят върховната си власт чрез църквата, но и да я подчинят на своите интереси.

Цар Иван Грозни е първият, който получава висше признание чрез ритуала на Венчание за царството (смятано за едно от тайнствата на църквата), извършен върху него от св. Макарий Митрополит московски (до император Петър I царуват общо 20 владетели, от които не всички, а само 13 са помазаници по чина на Венчание за царството).

Как през вековете се развиват взаимоотношенията между властта в руската държава и църквата, какви са зависимостите и крайния резултат разкрива едно изключително издание, което се прояви на книжния пазар у нас през 2022 г. и тази неделя представям в библиотеката на desebg.com.

Става въпрос за книгата „Третият Рим и църквата“, която разглежда тези сложни взаимоотношения от друга гледна точка, различна от класическия подход на историците.

Изданието е уникално не само по своето съдържание, но и от факта, че негов автор е български монах – отец Калистрат Зографски от българския манастир „Св. Георги – Зограф“ на Света гора.

Самото заглавие подсказва, че Московска рус се разглежда като опит да бъде представена за Трети Рим – не само исторически наследник на две империи (Римската и Византийската), но и политически и религиозен център на православието.

Тази геополитическа, религиозна и политическа концепция си проправя път в Русия в ХIV век в стремежа да се утвърди нейното историческо значение.

Тя играе важно значение във формирането на официалната идеология на Москва, че Русия е обединител на всички славянски народи. А идеята за Третия Рим е в основата и на поддръжниците на руския месианизъм и изключителност.

Макар че тук трябва да се отвори една скоба и да се уточни, че идеята за „трети Рим“ не се ражда в Русия.

Както авторът посочва българският цар Иван Александър (1331-1371) смята Търново за „нашия нов Цариград“ – така за първи път възниква разбирането за приемственост между Рим, градът-империя с неговия двойник Константинопол, обобщен образ на „втория Рим“, който е посредник между Бога и земната власт, и един Трети Рим – продължител на изпълнението на Божията воля, когато Първият и Вторият паднат поради греховете на своите земни владетели.

Сайтът desebg.com публикува изказването на бившия лагерист в концлагера „Белене“ Ахмет Алпай по време на „възродителния процес“, направено на международната двудневна конференция „Привилегировани и ощетени“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, която се проведе на 20-21 април 2023 г. в Благоевград. В конференция бе отделен специален панел, посветен на лагера „Белене“ и липсата на правосъдие за престъпленията на комунистическия режим, включително и за насилствената смяна на имената на турското малцинство в България. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

На днешния ден – 26 април 1986 г. – се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света в ХХ век. Сайтът desebg.com припомня събитията преди 37 години.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.