Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Отварянето на архивите на ДС – условие за преодоляване на зависимостите от комунистическото минало* |
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС |
Написано от Христо Христов |
Събота, 17 Ноември 2012 19:36 |
Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация. Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес. Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.
Зависимостта да принадлежиш към ДС Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото. .Можеше ли това да се избегне, ако досиета не бяха отворени след 2007 г., а в периода 1991-1992 г.? Моето лично мнение е „да”. Обществената нетърпимост към репресивния апарат на БКП не би гарантирала политическа кариера на агентите, а осветяването на хората, поставени в зависимост от агентурното си минало, не би позволило тайния рекет и манипулациите на тази основа, черната търговия с досиетата и не на последно място поставянето на такива лица на ръководни постове в изпълнителната и съдебната власти, в местната власт, в икономиката, частния бизнес, образователната сфера, изповеданията, медиите. Този неявен процес на поддържане на зависимостите от миналото чрез досиетата обяснява и късното отваряне на архивите на ДС – 16 години след началото на прехода.
Тук няма да се спирам на опитите да се отварят досиетата през 1997 г. За мен е без съмнение големия обществен успех на закона за досиетата, приет през декември 2006 г. С него се изпълниха три основни задачи. Първата е максимално разкриване на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ. Втората цел е всички архиви да бъдат обединени в общ архив, подчинен на независим държавен орган и третата цел е законът да даден максимален достъп до архивните документи. Беше сформирана комисия, която до голяма степен изпълни тези основни цели. Тя извърши огромна дейност по прекъсването на зависимостта от тоталитарните комунистически служби. Комисията извърши проверки на над 115 000 лица, от които над 65 000 са участници в избори. Проверени са над 42 000 лица, заемали или заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности. Установена е принадлежност към комунистическите тайни служби на над 6500 души. Обявените са над 6000 души, разликата между цифрите е свързана с необявяването на починалите лица.
Значението на предварителна проверка този процес започна при правителството на ОДС през 2001 г. на предстоящите тогава парламентарни избори, инициатива, възприета от Симеон Сакскобургготски и партията му НДСВ. Последва обаче отмяна на закона за досиетата през април 2002 г. и процесът за „чисти листи” беше нарушен. От 2010 г. данните показват рязък скок на предварителните проверки – за 2010 г. те са за 2048 лица, а за 2011 г. – 1674 лица. Сред длъжностите лица, които най-често прибягват до предварителна проверка на кандидати за различни ръководни длъжности са министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на отбраната ген. Аню Ангелов и др. От 2009 г. имаме реално предаване на архивите на комисията и през последните няколко години в Централизирания архив на комисията в Банкя са предадени над 30 000 за 2009 г.; над 453 000 за 2010 г.; над 817 000 за 2011 г.
Заявления от граждани също бележат ръст през годините. Данните в това отношение са показателни:
Заявленията от журналисти и изследователи в комисията бележат своеобразен бум:
Комисията по досиетата покани като консултанти и съставители историци и журналисти от различни поколения, с които през последните четири години издаде 10 документални сборника на различни значими теми:
Всеки един от тези сборници е придружено от разширен електронен вариант, в който са включени много повече документи. По този начин комисията разшири достъпа и до служебните документи на ДС и разузнавателните служби на БНА и даде възможност за изследователите и на хората, които се интересуват от тази проблематика да разширят своите познания и информацията за дейността на тоталитарните комунистически тайни служби. Сайтът на комисията е регистрирал над 1 968 000 посещения.
В заключение ще посоча, че най-важните разкрития за епохата на комунизма са направени именно при задълбочено проучване на досиетата. От архивите на ДС излязоха важните за обществото истини за:
Изследванията на проф. Диню Шарланов, историците Момчил Методиев и Веселин Ангелов, на пастор Христо Куличев и др, както и публикации на журналистите Татяна Ваксберг, Мария Дерменджиева и др. са пример за целенасочено и обективно изследване на архивите на ДС. С растящия изследователски интерес се гарантира обективен и автентичен прочит на комунистическото тоталитарно минало, което е основна предпоставка за научаване на истината за този период от обществото и преосмислянето му.
*Докладът на Христо Христов е изнесен на обществения форум „Промяна на промяната”, състоял се на 10 ноември 2012 г. в Първа евангелистка църква по повод на 23 години от рухването на комунизма в България. |