Огромното архивно наследство на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ, преминава от Федералната служба, отговаряща за него, под надзора на Федералния архив на Германия в гр. Кобленц. Федералната служба отговаря близо 30 години за този толкова важен исторически архив, разкриващ репресиите и преследването на хората в бившата ГДР.

Предаването на архива на репресивния апарат на бившата ГДР бе ознаменувано в четвъртък (17 юни 2021 г.) в Берлин със специална церемония.

Датата не е избрана случайно, с нея се отдава почит към едно паметно за германската история събитие – Берлинското работническо въстание, избухнало на 17 юни 1953 г., като израз на недоволство към тогавашната комунистическа партия (Германската единна социалистическа партия), управлявала Източна Германия. Въстанието на работниците е смазано от съветските войски, намиращи се тогава в ГДР.

Отварянето на досиетата на югославските тоталитарни комунистически служби (УДБА) до 1991 г. в Северна Македония влезе в доклада на Европейския парламент за напредъка на западната съседка, който беше разгледан вчера в Брюксел.

Това съобщи пред desebg.com евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).

Повечето български медии се съсредоточиха върху отхвърлянето на поправката предвиждаща осъждане на „провокативни изявления по исторически въпроси“ на представители на българския кабинет, станала известна като поправката „анти-Каракачанов“ и не обърнаха внимание на темата за досиетата.

Германският Бундестаг удължи разкриването на досиетата на бившето източногерманско Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, до края на 2030 г., приемайки проектозакон на федералното правителство за девета поправка на Закона за документите на ЩАЗИ, съобщи българската Комисия по досиетата.

Приетите в края на месец септември 2019 г. от Германският Бундестаг предложени изменения осигуряват възможност за удължаване срока на валидност на Закона за документите на ЩАЗИ.

Той урежда въпроса с провеждането на проверки на определени категории лица, включително на държавни служители и длъжностни лица на изборни позиции (лустрация, б.а.), за принадлежност към ЩАЗИ.

Българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) препоръчва отваряне на архивите и ограничаване на заемането на висши държавни постове на обвързаните с бившия комунистически режим кадри с цел да се подпомагане демократизацията и върховенството на правото в страните кандидати за членство в Европейския парламент.

Това става във вторник (30 септември 2014 г.) по време на изслушването на Йоханес Хан – кандидат  за комисар по съседство и преговори за разширяване в Европейския парламент.  

„В Източна Европа, включително и в България, имаме горчив опит със забавения от комунистите преход към демокрация. Това позволи на тоталитарната номенклатура и работилите в тайните служби да трансформират политическата си власт в икономическа и да продължат да контролират посоката на развитие на държавата и обществото.  Осветляването на миналото е задължителна част от демократичното и европейско развитие”, мотивира се българският евродепутат.

Той попита номинирания от Австрия кандидат  за еврокомисар дали ще подкрепи препоръките на Европейския парламент за отваряне на архивите на тайните служби от времето на тоталитарните режими с цел повече яснота около най-близкото минало, прозрачност и по-добро управление.