Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

На първо място е политическият процес срещу вицепремиера и член на ЦК на БКП Трайчо Костов, който е осъден на смърт. В друг документ на Политбюро на ЦК на БКП от 1950 г. следствието на ДС е поощрено, че под ръководството на партията е разгромило „трайчокостовката банда”.

В заповедта на министъра на вътрешните работи се изброяват редица слабости на следствието, които водят до това, че са нанесени удари срещу „дребните и слабо замаскирани престъпници, а истинските, дълбоко замаскираните врагове се изплъзнаха от заслужено наказание”.

Поради тази причина с решение на ЦК на БКП реорганизира следствието, което дотогава се води като VII-ми отдел на ДС в „Следствен отдел по особено важни държавни дела”.

Изброени са и редица указания, целящи да преустановят „извращенията”, допускани дотогава от следствените органи, подчинени на ДС. Заповедтта е отменена през 1957 г., когато на власт вече е дошъл Тодор Живков.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.