На днешната дата, 29 януари през 1990 г., преди 33 години тоталитарният комунистически режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления.

И не по-маловажно – да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

 В резултат на незаконното прочистване са унищожени около 42% от агентурните дела (виж подробности за видовете унищожени документи – ТУК).

Защо БКП не унищожава всички досиета?

БКП, която три месеца по-късно се преименува на БСП, обаче не унищожава всички досиета на Държавна сигурност.

Тя запазва два вида документи, с които поставя в тежка зависимост своите агенти – картоните в картотеки и регистрите, с които на ръка са вписвани различните видове секретни сътрудници на Държавна сигурност. Чрез тази документация, която е съхранена, е запазена зависичостта върху агентурния апарат.

„Архитектите“ на тайното прочистване на досиетата

Архитектите на прочистването на досиетата са зам.-министърът на вътрешните работи и отговарят за архива на ДС ген. Стоян Савов и ген. Нанка Серкеджиева, началник на отдел 03 на ДС (архива).

Савов сезира за проблема тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев със строго секретно от особена важност докладна записка.

Семерджиев, който е изпратен начело в МВР от новото партийно ръководство (дотогава той е зам.-министър в Министерството на народната отбрана), представлява „здравите” сили на компартията в МВР, които вече са се разграничило от Тодор Живков и искат да му прехвърлят цялата отговорност за тоталитарния режим.

Документът е утвърден от министър Семерджиев на 25 януари и изведен за изпълнение четири дни по-късно – на 29 януари 1990 г.

Скрити зад уж „усложнената политическа обстановка“

Основният мотив за чистката на досиетата, който се изтъква в документа, е „усложнената политическа и оперативна обстановка”.

„Усложнената политическата обстановка” е фактът, че за първи път БКП и ДС разбират, че повече няма да управляват еднопартийно и предстоят свободни избори, които заплашват властта им.

Прочистването започва няколко дни преди провеждането на 14 извънреден конгрес на БКП, който се оказва и последен.

До ръководството на МВР-ДС достига информация, че агенти масово искат спешни срещи със своите водещи офицери и искат да получат гаранции, че досиетата им ще бъдат унищожени.

Друга информация, която постъпва до ръководството на репресивния апарат на БКП е, че някои оперативни работници са готови да преминат към лагера на политическата опозиция в лицето на СДС.

Да не стане като в ГДР

Държавна сигурност има нагледен пример за това до какъв неблагоприятен сценарий може да развие ситуацията, ако не прочисти тайно архивите.

В средата на януари 1990 г. над централата на ЩАЗИ в Източен Берлин започват да се извиват кълба от дим – репресивният апарат на ГДР е започнал да гори компрометиращите режима архиви.

Там обаче гражданските организации реагират мигновено и не само окупират централата на ЩАЗИ, но и успяват да нахлуят в нея, да я превземат и да поставят под граждански контрол. Така успяват да спрат процеса на прочистване на архивите още в начална фаза.

Тази информация от Източен Берлин, разбира се, не е съобщена от контролираните от комунистическия режим в България медии и хората не научават за случилото се в столицата на ГДР.

Държавна сигурност обаче има своите канали и новината за завземане на сградата на ЩАЗИ достига до репресивния апарат на БКП.

Това е достатъчно на ДС да не допусне подобно развитие на ситуацията и в България.

Втора заповед за още по-брутално

прочистване на архивите на ДС

На 5 февруари 1990 г. зам.-министър ген. Стоян Савов внася втора докладна на вниманието на министър Семерджиев, с която се предлага още по-драстично унищожаване на агентурните дела, тъй като предварителния замисъл щял да приключи за 1200 човекодни.

А по това време вече е ясно, че чистката трябва да приключи преди първите демократични избори през месец юни 1990 г.

Лъжата на министър Атанас Семерджиев на Кръглата маса

На същата дата, 5 февруари, министър Семерджиев заявява на всеослушание на Кръглата маса, че вече Държавна сигурност не съществува. На въпрос на опозицията от СДС за досиетата, той отклонява хитро въпроса.

Отварянето на досиетата на ДС не заляга в споразуменията от Кръглата маса – капитална грешка на опозицията.

Престъплението лъсва две години по-късно

За незаконната чистка се разбира едва през 1992 г., когато управлява правителството на СДС с премиер Филип Димитров.

Прокуратурата образува следствие за незаконното унищожаване срещу генералите Семерджиев и Серкеджиева, но го вкарва в съдебна зала една през 2002 г. (третият замесен в престъплението ген. Савов се самоубива два дни преди съдебния процес срещу него за унищожаване на разработките на ДС срещу убития от режима в Лондон през 1978 г. Георги Марков, б. а.).

Двамата са признати за виновни и Семерджиев получи 4 години затвор, а Серкеджиева 2 години.

Сляпото българско „правосъдие“

оставя престъпниците да си отидат необезпокоявани

Те обжалват осъдителните присъди и през август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отменя първоинстанционното съдебно решение и връща делото за доразследване.

Въпреки значимия обществен интерес делото не е внесено от прокуратурата за повторно разглеждане от съда през следващите години.

Необезпокоявани повече от българското „правосъдие“ двамата подсъдими изживяват остатъка от живота без повече да прекрачват съдебна зала.

Нанка Серкеджиева почива през 2012 г., а Семерджиев през 2015 г.

Същинското отваряне на досиетата – с 16 години закъснение

Досиетата на репресивния апарат на БКП са отворени успешни едва на третия опит през 2006 г., 16 години след началото на прехода.

Тогава под силен обществен натиск 40-то Народно събрание приема закон за досиетата и достъпа до архивите на тоталитарните комунистически служби.

През април 2007 г. парламентът сформира Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов.

Въпреки огромната съпротива за 15 годни тя успява да освети над 18 000 сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА на ръководни постове и показва тоталната зависимост на политическите, икономическите и обществените процеси от тайната власт на досиетата през първите 16 години от прехода.