„Слагам сърцето си в тази тема и подписвам без колебание петицията за  изучаване на тоталитарните режими през миналия ХХ век в часовете по история”. Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев, преди да положи пред подписката инициирана от грепа депутати от ГЕРБ начело с Методи Андреев.

Днес група от политици, общественици и журналисти се срещнаха и разговаря по проблема с държавния глава.

„Президентската институция подкрепя каузи. Каква по-смислена кауза от тази да си научим уроците от историята, защото истината е, че днес в Европа виждаме вече доста ненаучени уроци от историята, които се връщат със страшна сила към нас”, коментира Плевнелиев при подписването на петицията.

„Решихме да направим петиция, с която да поискаме историята на тоталитарните режими да влезе реално и обективно в учебниците по история, защото сме водени от идеята, че народ, който не е разбрал миналото си има опасност да го повтори”, заяви по време на срещата Методи Андреев.

По инициатива на народни представители от ГЕРБ в интернет стартира петиция, чрез която се призовава за по-сериозното изучаване на тоталитарните режими през миналия ХХ век в часовете по история.

Към нея вече са се присъединили депутати от Реформаторския блок, ДПС, а същото така и 12 от българските евродепутати (6 от ГЕРБ, 1 от Реформаторския блок, 4 от ДПС и 1 от ВМРО). Документът е адресиран към министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, който зае този пост във втория кабинет на Борисов по предложение на Реформаторския блок.

„През изминалите 25 години на преход в българската образователна система изучаването на тоталитарните режими през ХХ век остана частично и непълно застъпено в учебните програми. Обществената необходимост от осветляването на тези периоди става все по-осезаема за младите българи. Недопустимо е мирогледът на хората, които ще управляват държавата утре, да бъде моделиран с невежество и заблуди за миналото”, се посочва в петицията до него.

Парламентът отхвърли днес предложението за изучаването на престъпленията на тоталитарния комунистически, което трябваше да влезе в новия Закон за предучилищното и училищното образование, който се разглежда в пленарна зала на второ четене.

Общо 23 от присъстващите в залата депутати подкрепиха предложението, 23 гласуваха „против” и 45 „въздържал се”.

Само 9 от присъстващите в залата народни представители от ГЕРБ, от чиято парламентарна група до голяма степен зависеше приемането на този въпрос, подкрепиха предложението, като останалите се въздържаха.

Предложението беше направено от депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров, а текстът, който трябваше да задължи Министерството на образованието и науката да предприеме необходимите стъпки в тази посока, гласи:

Днес или утре мнозинството в парламента има редкия шанс да направи решителна стъпка в дългосрочен план за системно преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало, като приеме поправка за законопроекта за предучилищното и училищното образование (новият образователен закон), който се гледа на второ четене в пленарна зала.

През есента на 2014 г. депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров внесе законопроект за изменение и допълнение в Закона за народната просвета, с който предложи изучаването на комунистическия режим да стане „чрез преразглеждане и коригиране на учебниците по история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма”.