Какви стъпки следва да бъдат предприети оттук нататък, за да се случи по най-правилния начин изучаването на комунистическия режим в училище – това се превърна в основа тема на дискусията „Знание за миналото – памет за бъдещето”, която се проведе в понеделник (14 март 2016 г.) вечер в Европейския парламент в Брюксел, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ).

Проф. Евелина Келбечева, инициатор на гражданската петиция за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище от 2014 г., очерта реалните действия за тази важна част от образователната реформа:

Професионалните историци (извън кръга на онези, които участват във фалшифицирането на историята и обслужват поскомунистическата пропаганда и замитането на истината за комунистическия режим по време на прехода, бел. ред.) да представят на Министерството на образованието и науката (МОН) концепция, съдържаща най-важното знание, трансформирано от документалните разкрития, фактите и процесите за истината за периода 1944-1989 г.

„Готови сме да обсъдим всички конкретни предложения на инициаторите на петициите за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими в училище”.

Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева днес, след следата си с представители на гражданската и политическата петиции за необходимостта от адекватно изучаването на тоталитарните режими на ХХ век, включително и комунистическия, в часовете по история.

Министър Кунева обеща да информира инициативната група за това докъде МОН е стигнало по поставените проблеми и „да си казваме откровено как може да направим нещата по-добре”.

 „Надяваме се, че ще бъдете първият министър на образованието и науката, който ще направи необходимото този важен въпрос –  близкото минало да бъде правдиво разгледан в учебниците по история”, заяви в началото на срещата депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, инициатор на петицията в парламента.

Евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) организира дискусия в Европейския парламент в Брюксел, посветена на необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище.

Поредната инициатива на евродепутата, свързана с преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало, ще се проведе в понеделник, 14 март 2016 г., в европарламента под мотото „Знание за миналото – памет за бъдещето”.

В дискусията са поканени да участват историка проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция за изучаването на комунистическия режим в училище през 2014 г., социологът Любомир Пожарлиев, автор на изследването „Комунизмът в учебниците по история”, депутатът Методи Андреев (ГЕРБ), инициатор на петицията в българския парламент за изучаването на тоталитарните режими в училище, колегата му Георг Георгиев и др.

Очаква се на дискусията да бъде изразена и позицията на Министерството на образованието и науката по проблема. В края на февруари 2016 г. в отговор на парламентарен въпрос новият министър Меглена Кунева заяви от трибуната на Народното събрание, че в новите програми се предвиждат повече часове по история, включително и за изучаването на тоталитарния период.

Основна тема на разговора ще бъде необходимостта от промяна на учебните планове за въвеждане на изучаването на тоталитарните режими на XX век в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

Утре, 11 март 2016 г., депутати от различни парламентарни партии ще се срещнат с вицепремиера и министъра на образованието и науката Меглена Кунева и ще ѝ връчат петицията за необходимостта от изучаването на тоталитарния комунистически режим в училище.

Това съобщи днес в парламента депутатът Методи Андреев (ГЕРБ), инициатор на петицията, под която са се подписали 103 депутати.

„Ще отидем сутринта в Министерството на образованието и науката за среща с министър Меглена Кунева, на която ще връчим петиция с горещата молба в учебните програми да се отдели достатъчно място за тази най-близка история на България. Така подрастващите ще знаят какви са били тоталитарните режими на ХХ век”, каза Андреев на брифинг в Народното събрание.