Ден преди дискусията  „Знание и ценности” – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище, която ще се проведе утре в Дома на Европа от 9.30 ч., организирана от фондация „Истина и памет” (виж повече за събитието – ТУК), сайтът desebg.com публикува основните факти и процеси от тоталитарното управление на БКП, без които учебниците по история са немислими.

Списъкът е внесен от фондация „Истина и памет” на вниманието на министъра на образованието и науката Меглена Кунева преди месец, на 5 май 2016 г.

В документа до министъра е посочено:

Основната задача на обучението по най-новата ни история в средния курс е създаване на критично отношение към тоталитарния режим в България (1944-1989), както и неговите метастази в следващият период. Младите хора в България имат нужда да се ситуират в днешния ден, както по отношение на националната си история, така и по отношение на общите ценности в Европейският съюз.

Неизучаването на тоталитарните режими в българското училище ще събере в понеделник, 6 юни 2016 г., историци, кино-документалисти и експерти, които ще обсъждат проблема, който нарежда България на последно място в страните от бившия Източен блок, преживели комунистическия режим, в които отдавна този въпрос е намерил решение в образователната програма, възпитанието и обучаването на младите поколения.

Дискусията „Знание и ценности” – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище ще се състои в Дома на Европа в София от 9.30 ч.,  а организатор на събитието е фондация „Истина и памет”.

В дискусията ще вземат участие проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България, автор на гражданската петиция за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище, доц. Лъчезар Стоянов от Нов Български университет, както и други техни колеги от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и различни висши учебни заведения в страната.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с проф. Евелина Келбечева, публикувано в „Животът днес” (jivotatdnes.bg). Проф. Келбечева преподава европейска и българска история в Американския университет. Работила е в БАН, чела е лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в университета в Ървайн, Калифорния, е преподавала балканска история и културна история на Източна Европа. През 2013 г. проф. Келбечева стана инициатор на гражданската петиция за изучаването на тоталитарните режими в средното училище, която получи подкрепата на двама президенти, на огромен брой експерти, историци, журналисти. Нейната петиция и тази, инициирана на политическо ниво от депутата Методи Андреев (ГЕРБ), бяха представени неотдавна на вицепремиера и министъра на образованието и науката Меглена Кунева.

Предполагахте ли, че 25 години след промяната ще се налага с петиции да се отстоява изучаването на истината за близкото минало?

– Красивото, въодушевено полупиянство, което преживяхме през 89-а, ни заблуди, че огромната част от хората са разбрали същността на режима и няма да приемат повече неговите метастази. Ние продължаваме да живеем с безкрайно много не метаморфози, а метастази на комунизма. Не можех да си представя, че 25 години учебниците по история няма да бъдат сменени, че тепърва ще трябва да молим поредния министър да спазва законите, които дават цялото основание комунизмът да бъде изучаван като престъпен режим.

Сайтът desebg.com публикува интервю с евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), организатор на проведената на 14 март 2016 г. в Европейския парламент дискусия „Знание за миналото – памет за бъдещето”, посветена на необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище. Той отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов.

Г-н Ковачев, през 2010 г., когато организирахте първия голям форум – конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989”, посветена на съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим и преосмислянето на тоталитарното минало, представял ли сте си, че 6 години по-късно вече ще говорим за влизането на този период по-сериозно в учебниците по история?

– Това е било моя цел. Аз съм си представял, че с тези инициативи в Европейския парламент ще дадем импулс в България да се случат нещата, така както са се случили в други източно европейски страни, бивши комунистически държави. А това в крайна сметка опира до факта младите хора да знаят своята история. История, която не е нито лява, нито дясна, а обективна.