Ще се изучава ли най-накрая истината за комунистическия режим в средното училище? Сайтът desebg.com препечатва интервюто по проблема с проф. Евелина Келбечева, историк в Американския университет на главния редактор и собственик на Faktor.bg Стойко Стоянов. Проф. Келбечева е член на Управителния съвет на фондация „Истина и памет”, основана през 2016 г. от журналиста Христо Христов да подпомогне създаването на обективна обществена оценка за комунистическия режим и неговите  престъпления. Историкът е и инициатор на гражданската Петиция за необходимостта от изучаването на тоталитарния режим на БКП в училище (2014). Проф. Келбечева е един от малкото професионални историци, които се опитват да активизират Министерството на образованието и науката (МОН) за осъществяване на образователната реформа в тази част, тъй като България е единствената страна от държавите в Източна Европа, която не дава на младите поколения истината за комунистическия режим. В интервюто тя разкрива подробности от последите срещи, проведени в министерството по този проблем. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, от годините водите битка  изучаването на комунизма да влезе в учебниците по история, сега се изготвят новите учебни програми, има ли шанс това да се случи?

 – Попитали големия физик, носител на Нобелова награда Лев Ландау, който шест пъти е бил вкарван насилствено в психиатрични клиники в Съветския съюз – кой е най-големият проблем при съвременната физика. Той отговорил – учебниците по физика. Това важи в пълна степен и за историята. При нас този проблем е особено ярък, за разлика от другите страни в ЕС. Учебниците ни по история са остарели, неадекватни за днешния ден, скучни, пишат се по стария начин. В момента трескаво се изработва новата програма по „История и цивилизация“ за 10 клас, а бъдещият учебник ще бъде заключителен за много младежи – последното им обучение по история преди да завършат училище. Но дали комунизмът и престъпленията му ще са адекватно представени в него – е все още под въпрос.

Ако ГЕРБ спечели парламентарните избори и сформира правителство ще настоява Министерството на образованието и науката (МОН) да е негов ресор, за да се извърши необходимата законодателна реформа и истината за комунистическия режим да се изучава по адекватен начин в училище.

С това обещание се ангажира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов днес по време на разширеното заседание на Националния съвет на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”.

Той се провежда днес в Арбанаси, а Борисов се включи в дискусията заедно с евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев, кмета на Велико Търново Даниел Панов и зам.-председателя на 43-то Народно събрание Димитър Главчев.

Сайтът desebg.com публикува изказването на писателя д-р Любомир Канов, направено на образователната конференция „Тоталитаризмът в България 1944-1989: Преосмисляне чрез знание“, проведена в гр. Враца през ноември 2016 г., организирана от община Враца и фондация „Истина и памет”. Любомир Канов, който е доктор по медицина, е осъден по времето на комунизма, след което напуска НРБ и става политически емигрант в Канада и САЩ, където работи като психиатър.

За паметта и хората

Хората имат памет. Но не само те. И животните имат памет. Животът е основат на паметта. В основата си имаме генетичен код, наречен ДНК. Всичко във вселената има памет. Дори бих казал, че и камъкът има памет за длетото на каменоделеца, което е оставило следи за вечни времена.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов за дейността на независимия държавен орган, представен на конференцията „Тоталитаризмът в България 1944-1989: Преосмисляне чрез знание“, проведена в гр. Враца на 20-21 ноември 2016 г. и организирана от община Враца и фондация „Истина и памет” пред ученици и студенти от града. Вътрешните подзаглавия са на сайта. Днес, 6 декември 2016 г. се навършват точно 10 години от приемането на закона за досиетата, който действа и към момента.

Комисията по досиетата стартира своята дейност през април 2007 г. по силата на приетия през декември 2006 г. закон за досиетата. Той беше приет от 40-то Народно събрание в резултат на постигнато политическо съгласие и подкрепен от БСП, ДПС, НДСВ и Синята Коалиция.

Преди 10 години

Бих казал, че започнахме работа при нулев кредит на обществено доверие, до голяма степен в резултат на неуспешната дейност на предходните няколко комисии, създадени по време на прехода.