|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
БСП употреби и убийството на писателя Георги Марков в скандала с учебниците, подменящи истината за режима на БКП ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 04 Юли 2019 15:12

alt
В опит да докаже, че решението на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за спирането на учебниците по история за 10 клас, заради опита за спестяване на важни факти от тоталитарния комунистически период, е взето под чуждо внушение партийният орган на БСП „Дума” вкара в оборот и случая с убийството на писателя Георги Марков.

Той умира  от отравяне на кръвта на 11 септември 1978 г. в Лондон, след като четири дни по-рано е атакуван от непознат мъж и е убоден в бедрото.

 В публикация на сайта на „Дума” под заглавието „Следователите: Няма доказателства, че Георги Марков е бил убит” от 4 юли 2019 г. партийният орган се позовава на бившия щатен служител на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия Бончо Асенов. Той е известен с това, че след 1990 г. описва различни случаи, по които са работили други служители на ДС, но не и той, и ги издава в книги.


Едно „писмено мнение” за липсата на доказателства за убийството на писателя

„Дума” публикува в съкратен вариант „писмено мнение” (защо ли не следствено постановление) на следователите от Националната следствена служба Александър Лазаров и Красимир Кръстев, които през 2013 г., когато изтече абсолютната давност, са прекратили българското разследване по случая, започнало през 1990 г.

В него те са изразили мнение, че  „събраните по делото писмени и гласни доказателства в Република България и в Кралство Великобритания – въпреки различните правни системи, водят до безспорен извод относно липсата на доказателства, сочещи, че смъртта на Георги Марков е в резултат на умишлено престъпление.”

Във въпросното „писмено мнение” е посочено, че „по време на разследването са положени изключителни усилия, обективност и старание и по безспорен начин е установено, че липсва мотив за убийство от страна на българското разузнаване. Липсват и каквито и да било доказателства в тази насока”.

И също така и умозаключението, че „в случая с Георги Марков безспорен факт е само смъртта му на 11.09.1978. Всички други данни, сочещи за посегателство срещу личността му, се появяват след неговата смърт.”


Как започва разследването за убийството на Георги Марков

Сайтът desebg.com припомня, че подобни „мнения” едва ли могат да изненадат хората, запознати с хода на българското следствие. В края на 1990 г., когато еднопартийния кабинет на БСП начело с Луканов е принуден да подаде оставка и губи контрола върху властта е съставено правителството на Димитър Попов, в което за първи път след 45 години на поста на министър на вътрешните работи не е назначен човек от БКП – адвокат Христо Данов.

Преди това от годината на покушението 1978 до 1990 г. комунистическият режим и в частност политическото правосъдие не завежда дело за установяване на причините на смъртта на писателя, въпреки, че по Конституция е задължено да го направи, защото Георги Марков до края на живота си остава български гражданин. По това време обаче името му е задраскано от режима, а в контролираните от комунистическия режим средства за масово осведомяване цензурата не допуска да се публикува и една информация за случилото се с Марков.

 

alt

 

Едва при министър Данов в края на 1990 г. на следователя Богдан Карайотов, на когото е възложено  образуваното чак през есента на същата година следствие за причините за смъртта на Георги Марков, е дадена възможност да работи с архивите на Държавна сигурност.

Той открива запазена разработка на ДС с план за убийството на друг политически емигрант – Борис Арсов, който през 1974 г. е отвлечен от ДС от Дания, върнат в НРБ и осъден на 15 години затвор. Броени дни след като е вкаран в Пазарджишкия затвор е убит, а смъртта му е представена като самообесване. Разработката на ДС срещу Арсов е категорично писмено свидетелство, че ДС е използвала срещу „вражеските” емигранти крайни методи като убийство за ликвидирането им.

От архивите на ДС следствието установява и друг факт, а именно, че през януари 1990 г. е извършено унищожаване на разработката на Шесто управление на ДС срещу Георги Марков от 6 тома в качеството му на „вражески” обект.


Заличаването на разработките на ДС срещу писателя след рухването на режима

Човекът, който се опитва да заличи следите, водещи към доказателствата за убийството на писателя, е не кой да е, а тогавашният зам.-министър на вътрешните работи и отговарящ за операциите на ДС зад граница, както и за архива на ДС ген. Стоян Савов. Следствието установява, че разработката срещу Марков е предадена от Савов на последния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров.

 

alt

 

Военната прокуратура образува следствие срещу двамата. Два дни преди началото на съдебния процес ген. Савов се самоубива, а по-късно Върховният съд осъжда с ефективна присъда другия подсъдим ген. Тодоров, който излежава в затвора присъдата от 9 месеца лишаване от свобода.

В началото на 1991 г. по указание на президента Желю Желев е дадена възможност на следователят Богдан Карайотов да получава достъп до архива на Първо главно управление на ДС, който по това време се пази в новосъздадената Национална разузнавателна служба. Този архив се счита за най-секретния от всички структури на ДС. По това време следствието за убийството на Георги Марков се наблюдава от зам.-директора на Националната следствена служба ген. Коста Богацевски.

Заедно с Карайотов двамата работят в архива на ПГУ и установяват, че там  е водена разработка срещу Георги Марков като обект в качеството му на „вражески” емигрант, и че това е била водещата разработка срещу писателя под псевдонима „СКИТНИК”. Тя е възлизала на 10 тома, но е унищожена от ген. Тодоров на 10 януари 1990 г. в деня, в който съпругата на писателя Анабел Маркова се среща в София с члена на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който ѝ обещава съдействие за установяване на случилото се със съпруга ѝ.

И Карайотов, и Богацевски са категорични, че най-доброто алиби на Държавна сигурност за това, че тя няма отношение срещу покушението на Георги Марков са разработките, които е водила срещу него. Вместо това обаче ДС прави точно обратното – нейни кадри на най-висше ниво предприемат унищожаването им.


Разкритията на ген. Калугин от КГБ за убийството на Марков

Междувременно през пролетта на 1991 г. бившият шеф на Управление „К” ( контраразузнаване) в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин прави разтърсващо публично признание, че по настояване на Тодор Живков през 1978 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов е поискал съдействието на КГБ за ликвидирането на Георги Марков.

Калугин, разкрива, че е проведено съвещание, на което тогавашният председател на КГБ Юрий Андропов първоначално се е възпротивил на искането, но впоследствие, за да не обидят Живков, дава указание КБГ да подпомогне технически Държавна сигурност с предоставяне на отрова и механизъм за изстрелването ѝ.

 

alt

 

Калугин, на когото му е възложено да осъществи тази дейност, назовава и висшите ръководители от ДС, с които работят по ликвидирането на Марков – тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев и неговия заместник ген. Владимир Тодоров. Той допълва, че за свършената работа министър Стоянов дори го е наградил с други негови колеги от КГБ.

Българското следствие кани Калугин в България и през 1991 г. го разпитва за убийството на Марков, като при разпита той потвърждава казаното от него в публичното пространство.

В следващите години ДС хвърля неимоверно много усилия да омаловажи и да отрича разкритието, направено от Калугин. Самият генерал от КГБ е осъден от руски съд на 15 години строг затвор,  отнемане на войнско звание и лишаване от пенсия през 2002 г. след идването на Путин на власт за изменничество и за издаване на тайни на КГБ. Присъдата не е изпълнена, тъй като от 1994 г. Калугин се установява в САЩ.


Осуетяването на предаването на документи на международното разследване за покушението през 1978 г.

През 1993 г. директорът на Националната следствена служба Ани Крулева предизвиква международен скандал, след като прави така, че осуетява предаването на важни документи от досието на заподозрения от българското следствие агент на ПГУ на ДС италиански гражданин с датски паспорт Франческо Гулино, вербуван под псевдонима „ПИКАДИЛИ”.

Той е разпитан от британското и българското следствие в Копенхаген, а след разпита Дания настоява пред София за предоставяне на документи, на базата на които да го задържи и предаде за разследване по убийството на Марков от британската полиция. Крулева и още няколко бивши кадри на ДС правят всичко възможно тези документи да не бъдат предадени, а докато скандалът в София тече, „ПИКАДИЛИ” продава имуществото си в Дания и изчезва.

Следователите Карайотов и Богацевски откриват в архива на ПГУ от досието на този агент, че на него е възложено да работи по обект „СКИТНИК” – псевдонима, под който е разработван Георги Марков като „вражески” емигрант.


ДС глези агент „ПИКАДИЛИ” с летни и зимни почивки и хиляди във валута

В края на 1977 г. „ПИКАДИЛИ”, който е изведен от ДС в Дания, е извикан от ПГУ в София и подложен на специално обучение. С него дори се среща началника на ПГУ ген. Васил Коцев, действие, което е прецедент в работата на ДС с агентите.

„ПИКАДИЛИ” е изпратен Лондон, но преди досието му да бъде предадено на следователите Карайотов и Богацевски то е прочистено за цялата 1978 г. – годината, в която Марков е убит.

 

alt

 

От останалите запазени материали в досието на „ПИКАДИЛИ” се вижда, че след 1978 г. ДС му осигурява и плаща негови летни и зимни почивки в НРБ, както и го подкрепя финансово в размер на няколко десетки хиляди щатски долари, друга западна валута.

Когато комунистическият режим рухва при последната среща през пролетта на 1990 г. с водещия му офицер „ПИКАДИЛИ” се интересува само от едно нещо – дали ако се смени политическата власт дали има опасност да бъде разкрит? Водещият му офицер отговаря, че дори и това да се случи те ще направят всичко възможно това да не се случи.

В края на 90-те години на ХХ век следователят Богдан Карайотов е пенсиониран от тогавашния шеф на Националната следствена служба и близкия до БСП Бойко Рашков, който впоследствие става и депутат от левицата.


Смачкване на следствието след пенсионирането на Богдан Карайотов

С пенсионирането на Карайотов започва процес на смачкване на делото за убийството на Георги Марков и на разкритията, установени от следователят и неговият колега ген. Коста Богацевски в началото на прехода, когато БКП и висшите кадри на ДС замитат следите от престъпленията си, включително и за убийството на Георги Марков.

По същото време такива Бончоасенчовци, Димитъривановци и други кадри на ДС или агенти на репресивния апарат на БКП, които в началото на прехода не смеят да се обадят от страх (Димитър Иванов от Шесто е първият разпитан кадър на ДС по следствието за Марков през 1990-1991 г., но заявява, че не е компетентен по него. По това време Бончо Асенов е напълно неизвестен и незначителен служител на ДС, който не представлява никакъв интерес с дейността си в ДС) се включват в пропагандната машина за манипулиране на българската общество, твърдейки, че Георги Марков е агент на ДС.

Не са един или двама кадри на ДС или техни агенти, които под път и над път тръбят, че Марков е бил убит от англичаните, за да бъде компрометирана НРБ.

Нищо, че по делото за унищожаване на досиетата на Георги Марков са разпитани пред съда всички оперативни работници от ДС в Шесто управление и Първо главно управление и под клетва пред Върховния съд те заявяват, че Георги Марков нито е бил агент на ДС, нито са имали данни, че е агент на чужда служба.


Машината за лъжи

Минало е достатъчно време, а машината за лъжи трябва да продължи да повтаря инсинуациите, докато те се превърнат във фалшива новина.

И да бъдат заглушени многократните публични и категорични заявления от ген. Коста Богацевски, че още в началото на разследването следствието е доказало, че Държавна сигурност стои зад убийството на Георги Марков.

 

alt

alt

 

На мястото на Карайотов по дело за убийството на Георги Марков е назначен следователят Андрей Цветанов, който започва да лансира версията, че причината за смъртта е неправилното лечение на Марков от британските лекари.

Междувременно фондацията на Димитър Иванов от Шесто управление на ДС издава писания на журналистиката Ангелина Петрова, в които тя твърди, че Георги Марков е починал в резултат на одраскване от домашната си котка и липсата на имунитет. Само дето Георги Марков не е имал котка. Впоследствие Ангелина Петрова се оказва нещатен сътрудник на ДС – съдържател на явочна квартира.

Известният кадър на ПГУ Бриго Аспарухов в интервю за тв7 заявява, че е невъзможно Марков да бъде отровен с толкова малко количество отрова. Не е готов обаче да докаже това като позволи да се експериментира върху него.


Повторното убийство на Георги Марков

Повторното убийство – този път морално на Георги Марков тече с пълна сила. В следствието по времето на Андрей Цветанов е пренебрегната първата съдебна експертиза на доказателствата по случая, в която е направени  паралел с опита за убийство на Владимир Костов в Париж през август 1978 г. и идентичността на двете сачми, едната извадена от гърба му, а другата от крака на Георги Марков.

Нито следователят Андрей Цветанов си прави усилията да влезе в архивите на ДС и да събира архивни доказателства, нито това правят следващите следователи Александър Лазаров и Красимир Кръстев, които „водят” делото от 2009 г. до прекратяването му през 2013 г.


Игнориране на всички архивни документи

Напротив те игнорират абсолютно всички архивни документи, потвърждаващи съпричастността на ДС към убийството и помощта на КГБ.

По тези причина тяхното „писмено мнение” не е никаква изненада. С него „Дума” претопля „стара манджа” в опит да заблуди хората, които не са проследили пътя на смачкването на следствието, водено след Карайотов и Богацевски.

Това обаче няма как да заличи документалните свидетелства за дейността по т. нар. остри мероприятия – убийства, отвличания и саботажи, които ДС е извършвала и които са утвърдени в строго секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1973 г.


Важните разкрития от архива на ДС

През 2005 г. разследващият журналист публикува разследването си „Убийте Скитник” – българската и британската държавна сигурност по случая Георги Марков, в което са изложени всички факти от архивите на репресивния апарат на БКП, които следователите след Богдан Карайотов и Коста Богацевски се правят, че не съществуват.

 

alt

 

Христов спечели и две важни съдебни битки срещу опитите да бъдат скрити важни документи по случая от институциите. През 2005 г. с помощта на юристите от фондация „Програма достъп до информация” Александър Кашъмов и Кирил Терзийски той осъжда във Върховния административен съд тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ да достъп до такива документи в архива на МВР.

През 2007 г. журналистът спечели и дело във ВАС срещу мълчаливия отказ на тогавашния директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за достъп до документи по случая от архива на ПГУ.

В резултат на тези дела Христов получава по съдебен път достъп до материали, които разкриват категорично, че ПГУ е работило пряко с КГБ за неутрализирането на „СКИТНИК” – Георги Марков, и че още през 1972 г. КГБ е предоставило на ПГУ-ДС по линия на острите мероприятия (ОМ) „прибори за безшумно механично изстрелване на бързо действащи отрови” и отделно „силно и бързо действащи отрови”.

Той ги публикува в книгата си „Двойният живот на агент Пикадили” (2008), придобила световна известност и посрещната с мълчание от кликата на ДС. За да мине отново време и да бъде включена старата машината на лъжи и активни мероприятия за продължение на опита за морално убийство на Георги Марков.

Те обаче няма шанс да успеят, защото въпреки неистовата съпротива творчеството на писателят вече ще се изучава в гимназиалните класове. А когато учениците разтворят „Задочни репортажи за България” те ще разберат най-добре от талантливото перо на писателя за същността на антихуманния режим на БКП и всичко сторено от него срещу българския народ.

Така дори и да не сред живите чрез своето непреходно слово Георги Марков ще продължава да пръска свободата на духа в умовете на младите хора за разлика от духовното осакатените от лъжите и посредствеността си креатури на рухналия завинаги в историята тоталитарен комунистически режим.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов