Продължават коментарите за скандала с опита да бъдат подменени факти и събития за комунизма в някои от учебниците по история за 10 клас, които предстои да бъдат одобрени или не от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Отношение взе и политологът Огнян Минчев, който подкрепи петицията за недопускане на тази подмяна на историята в учебниците. Сайтът desebg.com препечатва неговия коментар, публикуван на профила му във Фейсбук.

Въпреки поредицата документални изследвания и монографии на специалисти (Виктор Суворов), в официалната история, преподавана в страни като България все още нацизмът и болшевизмът не са третирани като равностойни явления - тоталитарни системи, предизвикали най-кръвопролитната война в световната история и унищожили десетки милиони невинни хора.

Докато хитлеризмът е еднозначно осъден, сталинизмът преживява ренесанс в съвременна Русия, а кръволокът Йосиф Сталин е практически канонизиран от великодържавната "православна църква" и от "верикалата на властта".

За чудене ли е това, след като имаме предвид, че и до ден днешен български учебници по история (за 10 клас) рисуват сладникаво-розови картини на бруталния режим на Тодор Живков, контролирал България повече от три десетилетия в рамките на 45 годишното съветско колониално тоталитарно господство над нашата страна.

И за да не се изправим пред "обективистични" версии за това, че всъщност режимът на "късния Живков" вече бил "омекнал", нека припомня един факт, който не е широко известен. В края на януари 1987 г. в Софийския затвор е разстрелян за "предателство" младшият офицер Маргарит Димитров - мой съученик от Първа езикова гимназия - Варна.

Неговият грях е, че след като многократно кандидатства за работа и кариера във военното разузнаване, кандидатурата му е отхвърлена в полза на негови връстници - връзкари. Димитров иска да "привлече внимание" върху качествата си на разузнавач и установява връзка с представители на западни посолства в София.

Нито е могъл да им предаде някакви военни тайни, нито има каквито и да е сведения за това, че готви бягство от служебните си позиции или от България. Всичко това се оказва без значение - смърт чрез разстрел (виж подробностите – ТУК).

Димитров безспорно е отговорен за своеволията, предприел от своята позиция на офицер, особено в онези години. Но смърт ли е адекватната мярка за наказание? ...

Толкова за "хуманизма" на "късния Живков"... А историята не може да се скрие. По-скоро нашата собствена безпаметност ще ни провали, отколкото историята да избледнее или да изчезне - истинската история...