Истеричната реакция на БСП срещу приемането на новата учебна програма по история за 10 клас от Министерството на образованието и науката, в която за първи път по адекватен начин ще се изучава тоталитарния комунистически период, показа не само колко ретроградна е социалистическата партия, но и че е забравила как самата се е разграничила от престъпленията на своя предшественик БКП по време на периода 1944-1989 г. Пише го в първия брой на техния партиен вестник "Дума" през 1990 г.

Късата памет на Корнелия Нинова, Жаблянов и останалите „другари”

Председателят на БСП Корнелия Нинова, побърза да се снима пред паметника на Тодор Живков в Правец, но тя и лица като зам.-председателят на парламента Валери Жаблянов (БСП), който крещя по време на едноминутното мълчание в пленарна зала за жертвите на комунизма на 1 февруари 2018 г. и арогантният депутат социалист Таско Ерменков, са забравили, че собствената партията се е разграничила и отрекла от престъпленията на БКП.

Днес от „Позитано” 20 и техните ведомствени историци се опитват да замъглят истината за комунистическото минало с пропагандата за „хубавия социализъм”.

БСП винаги е разчитала на късата памет, но сайтът desebg.com припомня точно този акт, в който БСП публично се разграничава от престъпленията на своя предшественик – Българската комунистическа партия.

Как БКП се наименува в БСП, за да се разграничи от престъпленията на комунистическия режим

Това става точно със смяната на името на партията от БКП на БСП в началото на месец април 1990 г. По този начин БКП се опитва да имитира промяна пред обществото и да покаже, че вече е различна, след като си е сменила името.

Освен името на партията БКП сменя и името на своя партиен орган в. „Работническо дело” става в. „Дума”.

Именно в първия брой на „Дума” от 4 април 1990 г. е публикувана част от доклада на първия председател на Висшия съвет на БСП Александър Лилов.

Александър Лилов: Отказваме се от деформирания модел на социалистическо общество с репресии срещу невинни хора

В своя доклад лидерът на БСП през 1990 г. посочва:

„Ние има от какво да се откажем, оглеждайки собственото си минало, и това е на първо място идеологията и практиката на сталинизма с неговия деформиран модел на социалистическото общество с неговите репресии срещу невинни хора, партийни и безпартийни.

Приемайки името социалистическа, ние се разграничаваме от корените, от първопричините, от фактите и от носителите и виновниците за допуснатите грешки и извращения. Осъждаме ги и отхвърляме като несъвместими със социализма.

Ние се отказваме от претенциите за монопол върху истината, от чуждата на марксизма нетърпимост към инакомислието. Тази нетърпимост, облечена в държавна власт, стана основа за насилие и масови репресии в името на светлите идеали на социализма.

Днес ние решително отхвърляме порочния подход, според който е възможно благородни цели да се осъществят с порочни и недостойни средства.”

Стефан Продев: Скъсваме завинаги с тежките грехове и злини, извършени от бившата партийна олигархия

На 3 април 19900 г. се състоява и първия митинг на БСП пред мавзолея. На него говори и един от носителят на „промяната” в БКП – Стефан Продев, главен редактор на преименувания от „Работническо дело” на „Дума” партиен вестник.

Пред множеството той потвърждава желанието на партията да се разграничи от престъпленията на БКП с думите:

„Нашата 100-годишна партия прекрачва бъдещето с ново име, от днес тя ще се нарича Българска социалистическа партия.

Нейното преименуване  е политически и обществен акт с огромно значение. Израз е на нашето колективно желание да скъсаме завинаги с тежките грехове и злини, извършени от бившата партийна олигархия.”

По това време БКП/БСП има около 726 000, които са участвали в партийния референдум за смяната на името на компартията.

„Ние не приемаме новото име, за да заблуждаваме хората и себе си. Ние разглеждаме новото име на партията като олицетворение на нейната дълбока промяна”, категоричен е през април 1990 г. лидерът на БСП Александър Лилов.

Точно тези клетви обаче днешната БСП е забравила, показвайки си нагледно колко истинска е народната поговорка „Вълкът козината си мени, но нрава – не”.