Искра Баева, професор по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, вчера бе поканена в БНТ1 да изрази позиция по новата учебна програма по предмета „История и цивилизации” за Х клас, приета от Министерството на образованието и науката, в която за първи път по адекватен начин ще бъде изучаван тоталитарния комунистически режим.

Баева през цялото време твърдеше, че всичко новоприето го имало и в предходните програми и се изучавало още от 1996 г.

 Искра Баева е бивш член и на БКП, и на БСП, и дори член на Изпълнителното бюро на социалистическата партия по време на  катастрофалното ѝ управление 1995-1997 г. с кабината Виденов, довел страната до срив на банковата система, хиперинфлация, хлебна и икономическа криза.

След предаването учител по история от Русе се свърза с разследващия журналист Христо Христов от desebg.com и обърна внимание на начина, по който са представени някои факти за репресиите на комунистическия режим в учебник по история, чийто съавтор е Искра Баева.

Става въпрос за учебник по история на 11 клас на издателство „Планета” 3 от 2001 г. Учителят пише до журналиста:

„Здравейте г-н Христов. Тази сутрин имах възможността да наблюдавам участието ви по Канал 1, заедно с проф. Искра Баева. Направи ми впечатление, че г-жа Баева непрекъснато повтаряше, как всичко от новата програма за 10 клас, така или иначе е било включено в досегашните учебници.

Изкушавам се да ви пратя снимки от учебника на издателство „Планета 3”, на който г-жа Баева е съавтор. Осветеният текст е единствената информация, която аз успях да намеря в посочения учебник, засягаща теми като „Народен съд” и лагерите в България след 9 септември 1944”.

Заложеното в учебниката няма как да не се комунтира. В абзаца, в който се споменава „народния съд” съд информацията определено е подвеждаща, защото в огромната си част подсъдимите не са военнопрестъпници, както е посочено в учебника.

Липсва минимална информация за броя на осъдените по „народния съд”, както и факта, че той се провежда в нарушение на действащата Търновска конституция и дейността му е диктувана от Георги Димитров от Москва, заповядал да не се проявява никаква милост.

В частта за лагерите е посочена минимална информация, която се отнася единствено до 1949 г. и данните за въдворените по политически причини са смесени с данните за задържаните криминални лица.

Липсва елементарна информация за периода на съществуването на лагерите, техния брой, общата цифра на преминалите през тях, както и посочване на „Белене” като най-големия лагер за политически противници на режима. Нещо повече, посочена е невярната информация, че "Белене" и закрит през 1953 г., а истината е, че той е открит отново през 1956 г. при Унгарските събития и е закрит през 1959 г., когато е създаден лагера на смъртта край Ловеч.

"Белене" отново става лагер през 1985 г., когато там са въдворени без съд и присъда български граждани - турци, съпротивляващи се срещу насилствената смяна на имената. Така, както обаче лагерите са "представени" от историците, писали учебника, излиза, че те са закрити през 1953 г., което е целенасочено подвеждаща информация от неговите автори. Вижте по-долу страниците от учебника по история, в който Баева е съавтор, изпратени от съвестния учил по история от Русе.