Най-накрая тоталитарният комунистически режим влезе в новата учебна програма по история с адекватни понятия и знание, които до момента липсваха и отреждаха на България последното място в страните от бившия социалистически лагер, която все още не беше направила тази важна крачка в образованието на младите поколения.

Това стана ясно от обявените вчера (15 януари 2018 г.) на сайта на Министерството на образованието и науката нови учебни програми за X клас, сред които е и програмата по история и цивилизации (виж програмата – ТУК). Програмите влизат в сила за учебната 2019/2020 г.

Изучаването на тоталитарната комунистическа система влиза като самостоятелна тема в новата програма за X клас (под №8), озаглавена „България след Втората световна война до 1989”.

Акцентите в нея са:
8.1. Държавност и политики.
8.1.1. България в съветската сфера на влияние и промените в политическата система 1944 – 1947 г.
8.1.2. Утвърждаване на тоталитарния режим в България.
8.1.3. България и промените в Източния блок.
8.1.4. България и Европа – „разведряването“ и „застоят“.
8.1.5. Крах на тоталитарния режим.

Очакваните резултати по темата, които МОН е заложил, са:
Проследява промените в политическото развитие на България след Втората световна война, включително прехода от „народна демокрация“ към съветизация.
Разбира ролята на СССР за налагане на комунистическия режим в България.
Описва чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността и към „партийния вожд“.
Обяснява характеристики на тоталитарната държава.
Посочва основни характеристики на едноличната власт на Тодор Живков.
Сравнява конституциите на Народна република България от 1947 г. и 1971 г.
Дава примери за политически терор, репресии и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи.
Открива форми на политическа съпротива срещу комунистическия режим.
Дава примери за зависимостта на българската външна и вътрешна политика от СССР.
Представя политиката на БКП към българите от Пиринска Македония.
Дава примери за отношението на комунистическия режим към етническите общности.

Нови понятия, които са въведени, са: съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, „народен съд”, репресивен апарат, трудово възпитателни общежития (лагери), горяни, „възродителен процес”.

Вторият акцент в темата за комунистическия режим е насочен към стопанството и икономиката в периода 1944-1989:
8.2. Общество и икономически процеси.
8.2.1. Икономически промени в селото и града.
8.2.2. Българското общество (1944 – 1989). Демографски промени и социална политика.

Тук новите понятия са: експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване.

С този раздел се цели:
Обяснява стопанските промени при комунистическия режим.
Оценява последиците на централизираната планова икономика и на институциите върху икономическото развитие на България.
Дава примери за миграции от селото към града.
Разбира ролята на пропагандата в обществото.
Дава примери за унифицирането на живота на българите (облекло, жилище, обзавеждане, кола), както и за създаването на система от привилегии.

Третият акцент в темата за комунистическия режим е посветен на културата:
8.3. Култура, наука и технологии.
8.3.1. Българската култура през втората половина на XX век. Власт
и интелигенция.
8.3.2. Българската наука и новите технологии.

Целта на този раздел е да:
Посочва приноси на България в европейското и световното културно наследство.
Търси и подбира по зададени показатели чрез ИКТ информация за световноизвестни български творци.
Обяснява механизмите за контрол на комунистическия режим върху интелигенцията.
Дава примери за дисидентски прояви сред българската интелигенция.
Представя промените в индустрията и бита на хората.
Описва причините за технологичното изоставане на България спрямо Запада.

В следващата тема „България след 1989 г.” е отделено място за премахването на тоталитарните институции и възвръщането към принципите на плурализъм, демокрация и пазарна икономика.

Приемането на адекватното изучаване на тоталитарната комунистическа система става след продължителна битка и не без съпротива на ниво администрация в МОН.

Крайният успех е подпечатан и с активното съдействието на гражданското общество и на участието на професионалните историци проф. Евелина Келбечева – Американски университет в България и представител на неправителствената фондация „Истина и памет”, и на доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

От септември 2017 г. насам в продължение на пет месеца те активно участваха в общественото обсъждане на новата учебна програма по история.

В този период срещи в МОН по проблема проведе и евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), а през ноември-декември 2017 г. подкрепа за приемането за исканията на професионалните историци от МОН даде председателят на Парлачентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

„Единствените термини, които в МОН отказаха да бъдат включени бяха окупация и 16-та съветска република”, заяви пред desebg.com Евелина Келбечева. Тя определи като ключова за успеха политическата подкрепа, получена от историците от страна на управляващите.

Изучаването на комунистическия режим влиза сериозно в часовете по история 4 години след като проф. Келбечева инициира гражданската петиция за необходимостта от изучаването на тоталитарната система в училище през 2014 г.

Темата за комунизма в часовете по история обаче по никакъв начин не е свързан с новата програма по „Български език и литература”. В нея не е включен нито един представител на антитоталитарната литература у нас, дори писател от ранга на Георги Марков, убит от комунистическия режим през 1978 г. в Лондон.

За изучаването на предмета „История и цивилизация в учебния план са включени различни активности като: участие в ролеви игри; изработване на мултимедийни презентации; изработване на хронологични таблици, линии на времето; участие в дискусии по важни исторически теми; работа с разнообразни източници на информация: исторически, справочници, интернет, художествена литература; работа в екип по предварително зададени задачи за проучване; участие в разработване на конкретни учебни проекти; изработване на портфолио.

На базата на новата учебна програма предстои да бъдат написани нови учебници, в които задължително да бъдат поместени новите изисквания, зададени от МОН в учебната програма.