|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
В 10-ти клас учениците ще научават за репресиите на комунизма ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 04 Юли 2016 16:30

alt
Сайтът desebg.com продължава с представянето на основните изказвания на участници в дискусията „Знание и ценности” – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище, проведена на 6 юни 2016 г. в Дома на Европа в София, организирана от фондация „Истина и памет”.

Днес публикува втора част от доклада на доц. Виолета Стойчева от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, озаглавен „Темата за комунизма в образователните практики – сравнителен преглед” (виж първа част – ТУК). Доц. Стойчева е известен методист и експерт с поглед върху цялата образователната система и проблемите ѝ. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Дискусията „Знание и ценности е първият по рода си форум, събрал професионални историци, експерти в образованието и кино-документалисти, бяха очертани проблемите за неадекватното преподаване на комунистическия режим в училище, както и мерките, които гражданския сектор настоява да бъдат предприети от Министерството на образованието и науката (МОН).


Защо разказът за комунизма в 6-ти клас е толкова скучен

Новото, което МОН предвижда е, че се дава свобода на екипите, които ще пишат учебниците. Да определят и формулират темите за комунизма. В предишния учебник темите бяха зададени. Как ще напишете нещо, което ви е зададено, ако вие имате друга гледна точка?

Тук имаме три понятия – национализация, колективизация и емиграция. Тази програма е проект и върху нея могат да се внасят промени и да се провеждат дебати.

Не казвам, че новата програма е достатъчна. Трябва да се запитаме защо още от 6-ти клас периода на комунизма е толкова скучен на нашите деца? Ако погледнем начина, по който е поднесена информацията, начина по който са подбрани източниците, последният начин също е манипулативен.


Когато тоталитарната система не е дефинирана

Ако погледнем сегашните учебници ще открием, че 9 септември 1944 г. е определен като преврат, но след това нямаме направено точно дефиниране на това каква е системата. Говорим за социализъм, говорим за комунизъм, говорим за тоталитарна система.

Какво в крайна сметка имаме? Кое е понятието, през което учените историци ще постигнат консенсус ще придобие гражданственост и ще влезе в учебниците.

Това е един от проблемите. Вторият е начинът, по който са подбрани източниците.


Какво ни липсва в преподаването за комунизма

Третият проблем е, че самите учители предпочитат да преразказват, да вървят по пътя на най-малкото съпротивление. И всички хубави неща, които са свързани използването на устни свидетелства, с организирането на ролеви игри, с организирането на уроци в музеи, където има специални експонати, посветени на този период – такива неща нямаме. Много рядко се случват.

Когато се подготвя един урок колко учители ще решат да се подготвят допълнително? Колко учители ще търсят в сайтовете документи и информация?

Ние нямаме една обща електронна платформа, на която да предлагаме архивни документи, които са подходящи за конкретните теми, изображения, върху които да имаме право да работим, да имаме откъси от филми, които да могат да бъдат ползвани и да се случи това образование, което искаме.


Комунизмът в учебниците по история в 10-ти клас

В 10-ти клас преподаването по история стоеше по доста различен начин, защото периода, свързан с комунизма в България, се сравнява с останалите социалистически страни и СССР и на практика е много по-интересно от това, което правим в 6-ти клас.

Къде обаче е проблемът? На децата вече това е безинтересно. На тях в 10-ти клас просто вече не им се учи история. Какво може да правим?

Тук се изкушавам да дам един пример. Той се отнася до „възродителния процес”. Ние може да направим чудесни интерактивни уроци, в които да научим десетокласниците как да правят интервю. Да имаме среща с очевидец/жертва.


Урок през сърцето на учениците

Така аз правя среща с един мой студент, преживял насилствената смяна на имената. И когато в един такъв урок за „възродителния процес” учителят разкаже, че нарушените човешки права са в основата на мюсюлманската общност, а вината и отговорността е на много високо равнище от това на обикновените хора, тогава всичко което се коментира в този час минава през сърцето на учениците, през тяхното преживяване, независимо, че те не са го преживели.

 

alt

 

Тогава един такъв урок оставя много по-различни следи от тези, които остават, ако само разказваме.


Проектът за промяна на часовете по история

Как биха се променили нещата според новата учебна програма за 10-ти клас? Предвиждат се няколко акценти. Първият акцент е: Държава и политики. Тук има още един елемент, който според мен, е доста по-детайлизиран в сравнение със съдържанието на учебната програма за 6-ти клас. Имаме отделно разглеждане на утвърждаването на тоталитарния режим през 50-те години.

Вторият акцент: България в структурите на Източния блок. И България и Европа, като тук вече минаваме към периода на разведряване, тоест международните отношения.

Третият акцент: За пръв път в нормативен документ имаме дисиденството. Досега от всички учебници и изобщо и да било от каквито и да е нормативни документи това понятие не беше включвано. Включваха го учителите само тогава, когато смятаха, че е необходимо да говорят за него.

Възможността да се върви по тази линия, която позволява включването на такива понятия, които да илюстрират антикомунистическата съпротива и визират действителната комунистическа репресия, би конкретизирала съдържанието на учебната програма по отношение на периода на комунизма в България.


Понятието репресия при комунизма в 10-ти клас

Следващите акценти са: Общество и икономически процеси. Култура, наука и технология. И тук имаме този елемент, който ще провокира както програмата за 6-ти клас, обществени дебати, защото самият факт, че държим да представим темата за „възродителния процес” не като маргинален проблем като една по-обща тема, свързана с комунизма, а акцент, за който трябва да говорим, защото това е част от миналото на нашия народ, няма да бъде прието от цялото общество.

Така че когато се опитваме да говорим за примерите за репресии и нарушаването на основните човешки права, всъщност понятието на репресия е въведено едва на ниво 10-ти клас.

 

alt

 

Преди да реагираме емоционално е добре да се попитаме: може ли комунистическата репресия да бъде предадена по друг начин? Аз смятам, че това е възможно. Когато въвеждаме конкретния термин тогава вече въвеждаме тази информация по друг начин в съответствие с възрастта на учениците в 10-ти клас.

Едва ли това, което към момента е разписано, е достатъчно, но то това е проектът. Той по никакъв начин няма да остане същият. Нека не забравяме, че в 11 клас, където също ще има профил история, също ще има място за периода на комунизма.


Липсата на синхрон между образователните институции

И това което ми се иска да обръсна внимание на наблюдение и тревоги: Какво пропускаме, какво променяме и защо искаме да го променим? Това свързано ли е със синхронизирано ли е с отделните институции, защото аз мога да ви дам много примери за добри практики, но това което на мен ми липсва е синхронът между отделните образователни институции, така че заедно да работим в една посока.

Трябват ни не само учебни помагала за изучаването на комунизма, така както беше казано за Румъния, където той се изучава извън задължителната учебна програма. Необходими са ни школи за учители, летни училища за ученици.

Могат да се направят твърде много неща, които се случват в другите страни от бившия Източен блок, и които са практика в продължение на много години. При нас какво и да направим липсва тази устойчивост, каквато наблюдаваме в другите страни. А без тази устойчивост всъщност не може да си гарантираме промяната.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов