Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Как в Източна Европа подготвят и учат децата за тоталитарната система на комунизма |
![]() |
![]() |
Рубрики - Образование: комунизъм |
Написано от Екатерина Бончева |
Събота, 18 Юни 2016 15:50 |
В първия по рода си форум, събрал професионални историци, експерти в образованието и кино-документалисти, бяха очертани проблемите за неадекватното преподаване на комунистическия режим в училище, както и мерките, които гражданския сектор настоява да бъдат предприети от Министерството на образованието и науката (МОН).
Кога да започне образованието по история? Участвах в продължение на 5 години във форума „Европейска памет” като представител на Комисията по досиетата и бих желала да споделя пред вас как в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа се гледа на образованието. Основните въпроси там са кога да почне образованието и как то да се провежда. Във форума участват прибалтийските републики, всички държавни от бившия соцлагер (без тези в СССР, бел. ред.), канят се лектори от Канада, от САЩ и др.
Там съществува нещо, което е различно от нас в България. И това е рамката. Комунизмът и националсоциализмът като идеология и практика са отречени в обществата. Там дискусии за природата на комунизма отсавна не се правят. Включително и в медиите. Такива изяви като тук на Светлана Шаренкова или Димитър Иванов там ги няма.
Въпросът е когато и как да започне образованието. Там се смята, че образованието трябва да започне още в предучилищна възраст. Как например в Полша запознават децата с историята? Драматичната история на Полша, разделянето ѝ на няколко части. Децата разбират това чрез нареждането на пъзел. Какво представлява националния флаг на Полша? Отново децата научават за първи път за него чрез нареждането на пъзел. По-нататък. Използват се всички форми на интерактивно образование, защото това, което младите трябва да научат, трябва да бъде преподавано по много по-различен и интересен начин.
Другата форма, която е много важна е, това което прави Христо Христов у нас със сайта pametbg.com – разказът на очевидците и жертвите. В Естония и прибалтийските републики това е изключително разпространен метод. Разказите на тези хора се разиграват от децата в сценки. Преди година на поклонението в бившия лагер „Белене” отец Паоло Кортези беше включил в програмата възстановка на събитията с участието на ученици от гр. Белене” по мемоарите на оцелели лагеристи.
Аз бях учудена, когато видях в предучилищната възраст децата да се запознават с това какво са били концлагерите чрез комикс. Той беше така създаден, че по никакъв начин да не отблъсква и да не плаши децата. Много е важно по какъв начин ще бъде представена историята. Няма да се спирам на учебника по история в Румъния от 2007 г., към който е приложен диск от телевизионни предавания по времето на Чаушеску. Там специално обучението за комунизма е е 4 часа в 8-ми клас и 4 часа в последния клас.
Ще ви показа обаче няколко рисунки. Институтът за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния обаче с подкрепата на тяхното Министерство на образованието организират един конкурс за рисунки и есета „Какво означава комунизма за мен”. В него участват 2000 деца на възраст между 11 и 15 години. Първа награда получава едно 15-годишно момиче и нейният разказ е за един ден от ерата на Чаушеску, в който то описва един безнадежден и сив ден при комунизма в Румъния от ставането до лягането. Много е важно как се говори. Много важни в Централна и Източна Европа са местата за памет.
Искам да ви покажа и т. нар. History trip, включващ различни места и градове, вързани с паметни за комунизма в Европа събития (Екатерина Бончева, показва карта пред участниците в дискусията, бел. ред.). Този път се изминава от ученици. Включени са срещи и разкази на очевидци на комунизма и по този начин учениците много успешно възпроизвеждат паметта за тоталитарната система. Накрая ще приключа с видяното в Унгария, откъдето се върнах преди няколко дни. Там беше организирано събитие посветено на 1956 г. – годината на Унгарското народно въстание.
Никой в Унгария не коментира какво се е случило тогава. Това е ясно на цялото общество. Там коментират последствията – какви са отраженията на комунистическия режим до днешния ден. Присъствах на една работилница, където задачата беше как деца от много ранна детска възраст трябва да представят 1956 година в историята на Унгария. Трябва да ви кажа, че това, което се прави за децата там е изключително важно.
Още от дискусията само на desebg.com: |