|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Инициатива в ЕП зададе рамките на изучаването на комунистическия режим в училище ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Вторник, 15 Март 2016 11:57

alt

Какви стъпки следва да бъдат предприети оттук нататък, за да се случи по най-правилния начин изучаването на комунистическия режим в училище – това се превърна в основа тема на дискусията „Знание за миналото – памет за бъдещето”, която се проведе в понеделник (14 март 2016 г.) вечер в Европейския парламент в Брюксел, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ).

Проф. Евелина Келбечева, инициатор на гражданската петиция за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище от 2014 г., очерта реалните действия за тази важна част от образователната реформа:

Професионалните историци (извън кръга на онези, които участват във фалшифицирането на историята и обслужват поскомунистическата пропаганда и замитането на истината за комунистическия режим по време на прехода, бел. ред.) да представят на Министерството на образованието и науката (МОН) концепция, съдържаща най-важното знание, трансформирано от документалните разкрития, фактите и процесите за истината за периода 1944-1989 г.

На базата на тази концепция ръководството на МОН, което отговаря за изработването на държавните образователни стандарти да зададе обективно и балансирано темите от периода на комунизма, които трябва да присъстват задължително в новите учебници по история, в паралел с другите два тоталитарни режима от ХХ век – фашизма и националсоциализма.

 

alt

 

Подкрепян от професионални историци и изследователи МОН следва да изработи ясен механизъм за писането на учебниците, за да може авторските колективи, които издателствата, свързани с издаването на учебници, да имат точната рамка, която да следват.

Образователната система трябва да създаде електронна платформа, в която да са посочени установените важни факти и събития, свързани с комунистическия режим, които постоянно да се допълват.

В противен случай ще се рискува в учебниците да не присъстват най-важните характеристики на тоталитарния комунистически период.

Евродепутатът Андрей Ковачев, организатор на инициативата, събрала историци, изследователи, журналисти, свързани с темата, заяви, че младите поколения българи трябва да знаят истината за периода на комунизма, който трябва да бъде застъпен адекватно в учебната програма. Тази политика трябва да бъде реализирана въз основа на основните послания на Европейския и българския парламент, приети с резолюции през 2009 г. за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими на ХХ век и съхранение на паметта към жертвите.

 

alt

 

В дискусията участваха министърът на външните работи Даниел Митов, народните представители то ГЕРБ Ирена Соколова, Методи Андреев и Георг Георгиев, социологът Любомир Пожарлиев, а специални послания към форума отправиха президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и министър на образованието на науката Меглена Кунева.

По време на инициативата в Европейския парламент беше излъчена съкратена версия на документалния филм „Народен дом на терора”, спечелил голямата награда на кинофестивала „Златен ритон” в Пловдив през 2015 г., а в залата присъстваха ученици от различни градове на България, както и представители на българската общност в Брюксел.

Неговият автор режисьорът Стойко Шишков заяви, че МОН трябва да включва подобни продукти в новата образователната програма, защото „всички други страни от Източна Европа извадиха на светло това тъмно минало, освен ние”.

Министърът на външните работи Даниел Митов заяви, че фактите за комунизма трябва да намерят своето място в новите учебници и да разсеят митовете, които продължават да се внушават на обществото.

„По време на прехода не беше проявена достатъчно политическа воля, за да се случи докрай декомунизацията в България”, коментира депутатът Методи Андреев. Той посочи, че не е направено необходимото политиката, свързана с декомунизационните процеси да се превърне в политика на образованието.

По думите му в крайна сметка днешната битка за истината за комунизма прокарва разделителната линия, определяща кои хора в България са европейци и кои са хората на комунистическото минало.

 

alt

 

Младият депутат Георг Георгиев заяви, че много от проблемите в България днес са продукт на „това грозно минало комунизма”.

Режисьорът Евгений Михайлов обърна внимание, че комунизмът е пряко свързан с прехода и случилото се през него. „Рецидивите на прехода са в резултат точно на комунистическото минало”, посочи той.

Председателят на Съюза на репресирането от комунизма „Памет” Лилия Друмева беше категорична, че няма как в българското общество да се случи помирение, докато не бъде казана цялата истина за комунизма и не се извлекат поуките от този период.

Журналистът Калин Манолов призова политиците да не оставят тази част от образователната реформа в ръцете на администрацията в МОН, защото ако това бъде направено, то реформата няма да се случи.

Георги Боздуганов изрази тезата, че това, което се наблюдава в България е ясно моделирано невежество към периода на комунистическия режим сред младите хора. По думите му задължително на младите поколения трябва да бъде казано, че моделът на комунизъм в България е внесен от СССР.

Евродепутат Андрей Ковачев обобщи, че ще направените предложения на дискусията ще бъдат изпратени на министъра на образованието Меглена Кунева, която преди дни прие парламентарната и гражданската петиции за необходимостта от по-сериозно изучаване на комунистическия период в учебниците по история и пое ясен ангажимент, че това ще се случи.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов