Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Кунева: Готови сме да обсъдим всички предложения за изучаването на комунизма в училище |
![]() |
![]() |
Рубрики - Образование: комунизъм |
Написано от Държавна сигурност.com |
Петък, 11 Март 2016 18:07 |
„Готови сме да обсъдим всички конкретни предложения на инициаторите на петициите за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими в училище”. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева днес, след следата си с представители на гражданската и политическата петиции за необходимостта от адекватно изучаването на тоталитарните режими на ХХ век, включително и комунистическия, в часовете по история. Министър Кунева обеща да информира инициативната група за това докъде МОН е стигнало по поставените проблеми и „да си казваме откровено как може да направим нещата по-добре”. „Надяваме се, че ще бъдете първият министър на образованието и науката, който ще направи необходимото този важен въпрос – близкото минало да бъде правдиво разгледан в учебниците по история”, заяви в началото на срещата депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, инициатор на петицията в парламента. Под нея се подписаха 103 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и 2-ма от БДЦ (към документа не са се присъединили БСП, Атака и Патриотичния фронт, бел. ред.), както президента и вицепрезидента и всички евродепутати без Николай Бареков и тези на БСП. Според Методи Андреев би следвало да има и промени в часовете по литература, където да се изучава творчеството на писатели като Георги Марков. Меглена Кунева посочи, че след влизането на новия Закон за предучилищно и училищното образование всеки учител ще има по-голяма възможност да вложи нужното от себе си и да отиде няколко крачки напред. Тя допълни, че ще представя петицията на „колегите в министерството, които специално се занимават с учебния материал, който трябва да се изучава”. По думите й точно сега е времето, в което се обсъжда широтата на образованието. „Ние трябва да работим много с учителите. Вероятно в едни по-отворени формати ние ще предложим и среща с тях по този въпрос. Смятам, че трябва да се чуят и те. Колкото повече си говорим, колкото повече те са убедени в начина, по който трябва да се преподава, в избора, който те трябва да направят, толкова по-добре за нас”, каза Кунева. Тя декларира, че петициите ще бъдат разгледани от МОН, включително и като възможност за програмен материал. По думите ѝ най-бързо ще бъде осъществена възможността за избора, който учителите трябва да направят в процеса на обучението. Румяна Коларова, секретар на президента, която също участва в срещата в МОН, обясни, че проблемът не отнася само за учебната програма. „И досега в учебната програма съществуват теми за този период. Петицията е насочена към един проблем, констатиран по време на инициативата „25 години свободна България” под патронажа на Плевнелиев” от 2014 г., а именно, че макар да има в учебната програма на 3 пъти теми на изучаването на комунизма реално погледнато този материал не се преподава да не говорим, че младите хора въобще нямат представа за един 70-годишен период”, посочи Коларова. „С други думи, тази петиция е насочена към стъпки, които отиват отвъд нормалното включване на проблема в учебната програма”, заключи тя. Президентският секретар припомни, че през 2014 г. са се провели Историкът от Американския университет в Благоевград проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция за изучаването на комунистическия режим, обясни, че документът е подписан от над 2100 души, предимно от колегията – най-водещите български историци, както и от президентите Желю Желев и Петър Стоянов. „Освен политическата воля налице е и ясната позиция на професионалните историци”, каза проф. Келбечева. Тя отбеляза, че изборът, че в провинцията много трудно се инициира дебат върху необходимите промени в учебната програмата. „Във ваши ръце са държавните образователни стандарти. Ние ще разчитаме, че програмата ще се промени, но ако оставим само на учителите сами да избират какво да преподават, инерцията е много голяма и една ли ще се стигне до търсения ефект”, се обърна тя към министър на образованието. От своя страна Кунева заяви, че „това е голяма задача пред нас и ние не може да ѝ обърнем гръб”. Разследващият журналист и основател на сайтовете desebg.com и pdmetbg.com Христо Христов изрази мнението, че в голяма част от това, което се преподава и в момента по история липсват основни факти за периода на комунизма в България, документално потвърдени от различни изследвания по време на прехода. Неговият въпрос бе как МОН ще подходи към попълването на тези факти в знанието, което трябва да залегне в учебниците по история? „В момента МОН е в заключителната фаза за обсъждането на съдържанието на учебниците за 6-ти клас (комунистическият режим присъства само с 1 тема там, бел. ред.). Тепърва ще бъдат представени за обсъждане съдържанието за по-горните класове, в които ще се изучава тоталитарния период”, обясни новият зам.-министър на образованието Диян Стаматов, досегашен директор на 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов”, отговарящ за предучилищно и училищно образование, който също участва в срещата. Министър Кунева уточни, че МОН няма правомощия кои авторски екипи за съставянето на учебниците ще изберат над 25-те издателства, но подчерта, че министерството задача чрез програмите „Независимо от становището на самия авторски колектив – той е задължен да включи тази тема [за тоталитарните режими на ХХ век] в учебника”, бе категорична Кунева. На срещата с министър Меглена Кунева присъстваха още депутатът от ГЕРБ Антон Долапчиев и историкът Ангел Николов. |