|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Първото питане към Кунева в НС: Какво ще предприемете за изучаването на комунистическия режим? ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Събота, 06 Февруари 2016 10:20

alt
„Какви стъпки е предприело или възнамерява да предприеме подопечното ви министерство, за да осигури в рамките на обучението по история в средните училища задълбочено и обективно изучаване на престъпленията на комунистическия режим?”

Това ще е първият въпрос, на който новият министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори по време на парламентарния контрол, стана ясно от сайта на Народното събрание.

Въпросът е зададен от нейния колега в Реформаторския блок народния представител Борис Станимиров (ДСБ). Актуалният въпрос е внесен на 4 февруари 2016 г., а според информацията на сайта на парламента, отговорът на Кунева се очаква да бъде на 12 февруари тази година.

Борис Станимиров е вносител през есента на 2014 г. на поправката в  Закона за народната просвета, предвиждащ коригиране на учебниците по история, така, че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими, по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма.

Поправката обаче не беше приета при одобряването на новия образователен закон в края на септември 2015 г., като повечето от депутатите от коалиционния партньор на Реформаторския блок – ГЕРБ гласуваха „въздържал се”.

В своя въпрос към новия министър на образованието депутатът припомня, че в България има действащ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (2000), както и факта, че през 2008 г. 40-то Народно събрание подкрепи Пражката декларация за Европейската съвест и комунизма.

„Идеите, залегнали в Пражката декларация, бяха развити в Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.  Няколко резолюции в същия дух са приети от ПАСЕ, ОССЕ и други международни структури, в които България участва”, посочва още Борис Станимиров.

Той подчертава, че „аргументът на част от колегите, които се въздържаха, беше, че подобна разпоредба няма място в Закона, а в учебните планове за обучението по история в средните класове”.

Депутатът отбелязва и инициираната след това петиция, към която са се присъединили голям брой народни представители от различни парламентарни групи, с искане престъпленията на тоталитарните режими в Европа, включително на комунизма в България да бъдат изучавани задълбочено и обективно в училище.

Към петицията се присъединиха редица общественици и граждански организации, а на 29 януари тази година президентът Росен Плевнелиев също подписа петицията, която ще бъде връчена в скоро време на Меглена Кунева.

Преди петицията на народните представители историкът проф. Евелина Келбечева инициира гражданска петиция в началото на 2014 г. за изучаването на комунистическия режим в училище (виж петицията – ТУК), която е събрала над 2100 подписа.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов