Президентът Росен Плевнелиев отправи критика към управляващите и към политическия елит за това, че истината за комунистическия режим още не е влязла в учебниците по история, а продължават опитите за замазването на неговата същност.

„Няма да спра да повтарям, че преходът ще приключи тогава, когато сложим комунизма по един обективен начин в музея и в учебниците. Българските граждани имат пълното основание да не са доволни, а българските политици са техни длъжници. Истината все още замазва. Все още се правят опити за романтичен поглед към този период”, отбеляза държавният глава днес при откриването на изложбата „Желязната завеса” – България 1944-1989” в градинката пред „Кристал” в столицата.

Плевнелиев подчерта, че като държавен глава, който има позиция и кауза и се интересува от тези теми,  „се притеснявам от начина, по който се отнасяме специално в Югоизточна Европа към историческото наследство на комунизма”.

 Той отбеляза, че докато в Германия и страните от Централна Европа отдавна комунизмът е получил своята обективна оценка от обществото и е намерил място в музея и учебниците по история, в нашата част на Европа това не е още факт.

„На 9 май тази година в Москва маршируваха и празнуваха победата на Сталин над Хитлер, но в учебниците на новото поколение руснаци удобно отсъства пакта Моллотов-Рибентроп. За това в руското общество не се говори как пет години по-рано Сталин и Хитлер заедно си разделиха Полша и предизвикаха Втората Световна война”, каза Плевнелиев.

По думите му в Сърбия няма нито една отворена страница от архивите на тяхната Държавна сигурност. „Там връзките с комунистическите режими и служби, миналото просто никога не е променяно. В Македония е същото. В Хърватия текат дебати за ролята на комунистическите елити при приватизацията и преминаването на блага в ръцете на новобогаташите.

Плевнелиев добави, че в България в пълна сила вървят същите дебати. Президентът нарече изминалите 25 години от краха на комунизма  „контролиран преход”, през който „старите комунисти се превърнаха в капиталисти, работейки със същите методи”, а „народът отново чака своята справедливост”.

Държавният глава даде пример за това, че при официалното си посещението в България преди известно време унгарският президент е заявил, че „не ние пв Будапеща през 1956 г. бяхме първи срещу комунистическия режим, а бяха горяните в България”.

„Защо трябва унгарският президент да ни го каже, толкова ли е трудно да бъдем честни и да посочим, че първото антикомунистическо движение в Европа се е случило тук, в България,  от горяните и имаме всички поводи да се гордеем”, запита реторично Плевнелиев.

„Няма да спра да апелирам, да се моля и да очаквам от българския политически елит най-после да сложим комунизма по един обективен начин в учебниците по история и в музея”, добави още той.

Президентът подчерта, че очаква подкрепа по идеята на президентската институция, заедно със столична община за музея „Българският ХХ век”. „В него да покажем истината и за спасението на евреите, и истината за фашизма и истината за комунизма, истината за националните катастрофи и за прехода. Имаме ли смелостта да бъдем коректни към децата си и да направим Българският ХХ век? да се обединим около истината и да затворим една страница по честен начин”, заключи държавният глава.

От две години по идея на историкът проф. Евелина Келбечева съществува отворена обществена инициатива за промяна в учебния план и пренаписването на досегашните учебните по история, като в новите да бъде включено паралелното изучаване на престъпленията на нацизма и комунизма.

Въпреки че част от настоящите управляващи претендират, че са център вдясно в политическия спектър този проблем изобщо не е поставян нито от Реформаторския блок, нито от ГЕРБ. Ръководството на Министерството на образованието и науката също не е излизало с позиция.

България е и единствената страна от бившия Източен блок, в която няма музей за тоталитарния комунистически период. През 2010 г. кабинетът на ГЕРБ гласува решение (все още неотменено), с което сградата на Музея на МВР зад Съдебната палата в столицата се отдава за построяването на музей на комунизма. Инициативният комитет от интелектуалци обаче не реализира идеята поради липса на средства.

Преди няколко години бившият председател на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов инициира създаването на музей за репресиите на Държавна сигурност в подземията на агенцията на ул. „Московска” 5, използвани в един период след 9 септември 1944 г. за килии и място за задържане на противници на режима, но инициативата също потъна без да бъде реализирана.

Вижте репортаж от откриването на изложбата - ТУК.