|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Проф. Евелина Келбечева: Правителството ще падне по-лесно, отколкото да се изучава комунизма в училище ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 10 Март 2014 15:10

alt
В България по-лесно ще падне правителството, отколкото да се смени учебния план по история и в училище да бъде въведено паралелно изучаване на тоталитарните режими – националсоциалистическия и комунистическия. Тази позиция изрази проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България по БНТ.

Тя, заедно със Сергей Игнатов, министър на образованието младежта и науката в правителството на ГЕРБ (2009-2013)  и Деян Петров от асоциация „Родители” участваха в дискусия за необходимостта от изучаването на комунизма в училище в предаването „Н3Dеля х3” на националната телевизия в неделя (виж видеото – тук).

Историкът Евелина Келбечева е инициатор на петицията за приемането на нов учебен план, с който изучаването на комунистическия режим да бъде застъпено сериозно в българската образователна система (виж петицията тук).

По думите й в България историците и журналистите са изпълнели своя дълг към обществото. „Налице е натрупване на най-новата модерна обективистична фактология на този исторически период”, посочи проф. Келбечева.

Тя добави, че съществуват и прекрасни практики от страните от бившия Източен блок за начина, по който при тях е въведено изучаването на комунизма. Последният пример е с Румъния, където е сменен целия учебен план по история и комунизмът се изучава от началото на развитието му през ХIХ век.

Според проф. Келбечева причината това да не се случва у нас е политическата конюнктура. „Посткомунистическият център, който формира прехода в България, не желае истинското знание за комунизма да бъде достояние на младите хора, защото това е огромна легитимация на властта му. Не е приятна историята на комунизма, разкрита чрез документалната революция и достъпа до новооткритите документи за този период, включително и архивите на бившата Държавна сигурност. Браненето на тази история е идеологическа задача и приоритет на БСП”, коментира тя.

„Изминали са 24 години от колапса на комунистическия режим в България и пъпната връв с него все още не е скъсана”, заяви бившият образователен министър Сергей Игнатов. Той изрази опасенията си, че на много места вместо история ще се преподава политика. „Трябва внимателно да се прецени да не се политизира българското училище. Запознат съм с профила на българския учител. Голяма част от учителите са на възраст над 45 години”, добави той.

Според Деян Петров от асоциация „Родители”, който е и бивш учител, младите хора проявяват изключително голям интерес към този период. По думите му от значение е и по какъв начин ще се преподава историята на комунизма в училище.

 

alt

 

Проф. Евелина Келбечева даде пример за невежеството, което съществува по отношение на знанието за комунизма в България. Тя цитира едно от последните социологически проучвания, според което едва 4 процента от анкетираните българи имат саморефлексия чрез комунизма. „80 процента от младите хора между 15 и 35 години знаят за нацистките концлагери, а когато ги питаме какво е ГУЛАГ (Главное управление лагерей, рус, Главно управление на наказателните лагери в СССР, бел. ред.), те отговарят, че ГУЛАГ е интернет търсачка”, посочи тя.

„Скоро нови учебници по история няма да се появят. Няма да се приеме Закона за образованието, защото в момента БСП „тупа топката” и чака да изнуди другия”, прогнозира Сергей Игнатов. Той припомни, че в българското училище има система на гражданско образование. Според него това, което може да се направи н атози етап и ще бъде приятно за учениците и студентите, е те да бъдат свързани с центровете, които разполагат с изследвания за комунизма и да участват в дискусии по различни проблеми от този период.

Проф. Келбечева призова да се организира широк дебат по проблема, в който да участват представители на Министерството на образованието и ученици. Тя уточни, че в момента петицията набира скорост, като крайната цел е да бъде внесена на вниманието на министъра на образованието.

„Инициативата е добра, защото това е част от нашата история и тя трябва да се изучава. Това е един дълъг период, към който лично аз бих включил и прехода, защото посткомунизма, който понякога е по-страшен от тоталитарното време”, заяви Сергей Игнатов.

Той даде пример, че в някои университети като НБУ комунизмът се изучава добре. Организират се постоянно и публични форуми.

„Не може да има помирение без знание. Ние досега 45 години слушаме една нискочела пропаганда, която запуши голямото историческо знание за комунизма. Основният проблем е да възстановим връзката между академичната история и образованието. Белите петна, които съществуват в интерпретацията на този период са изключително негативно явление, което пречи на младите хода да видят генезиса на съвременното ни общество, да видят връзките между системите, да видят мимикриите на комунизма, да разберат как един политически елит се превръща в олигархия”, заключи проф. Келбечева.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов