Сайтът desebg.com публикува част 5.1 от досието на Ахмед Доган. В нея се съдържат финалните документи от том 1 от работното дело на агент „Сава” (69-87 листи). Те са сбор от няколко отделни донесения и са от периода 1982-1984 г. Едно сведение (ръкописно и печатно) се отнася за агент „Дора”, чрез която ПГУ прави опит да обвърже с Доган. Друго е подробно сведение за турска гражданска от ФРГ (без подпис на агент „Сава”). В края на този том от досието са приложени и изрезки от вестници.

Интерес представлява едно ръкописно изложение (то съществува и в печатен вариант) под заглавието „Преименуването и реакциите срещу него”. То не е подписано с агентурен псевдоним, но почеркът подсказва, че текстът е писан от Доган. Друго доказателство за това се съдържа от във второто изречение на самия текст, в което авторът посочва, че негови колеги доценти (българи) са му подмятали въпроса „още ли не са ти сменили името”.

В този документ се коментира започналото през 1984 г. преименуване в Кърджали и Хасково. То предхожда т. нар. възродителен процес от януари 1985 г., който засяга насилствената смяна на имената на българските турци в цялата страна.

Коментарът за преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. няма дата, но е писан през декември същата година, тъй като авторът съобщава, че на 4 декември е научил, че спряното от известно време преименуване продължава.

Дотук в „Досието на Доган онлай”:

В част 1 са  архивните документи от личното дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

В част 2.1 се поместват първите сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „Ангелов”, които той прави веднага след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато е войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско.

В част 2.2 се съдържат агентурните донесения (43-98а листа) от работно дело на агент „Ангелов” в периода ноември 1974 г. – февруари 1975 г.

В част 2.3 са поместени доносите на Доган в периода март – юни 1975 г. (98-168 л.). Повечето от тях са предадени на оперативния му работник от ВКР в явочна квартира „Панела” в Шумен. Доносите му са свързани с различни войници в поделението на Строителни войски край града.

В част 2.4 се публикуват агентурните сведения на агент „Ангелов” (169-231 л.) от работното му дело в периода юли 1975 г. – януари 1976 г. Това е финалният период от службата на Доган в Строителни войски, след което се уволнява.

В част 3 са представени документи (1-115 листи) от личното дело на агент „Сергей” – псевдонимът, под който Ахмед Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна на 10 февруари 1976 г., за да бъде използван от разузнаването по турска линия. Документите се отнасят за периода февруари 1976 – април 1979 г.

В част.3.1 са публикувани документи (116-201 листи) от личното дело на агент „Сергей”, псевдонима под който Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна през февруари 1976 г. От юли 1979 г. Доган вече е агент „Сава” на ПГУ. Документите се отнасят за периода май 1979 г. – юли 1980 г.

В част 3.2 се представят документи (202-272 листи) от личното дело на агент „Сергей” – „Сава” в периода август 1980 г. – април 1981 г.

В част 4.1 са публикувани материалите от тома „Приложение №1 – финансови документи на СС „Сергей” (1-84 листи) в периода март 1976 г. – декември 1981 г.

Част 4.2 съдържа материалите от том „Приложение №1 – финансови документи на СС „Сергей” (83-170 листи). Това са отчетните документи за получените от него възнаграждения от Първо главно управление на ДС в периода януари 1982 г. – юни 1986 г.

В част 5 са представени (1-68 листи) от работното досие на агент „Сава” с негови анализи за турския национализъм и верския фанатизъм.

Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.

В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

Някои от архивните документи не са в добро състояние, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде подобрено.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 6.