За 24 години от промените насам общо 159 сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА са избирани за народни представители, показва статистиката на сайта desebg.com. Тя е базирана на обявените официално решения на комисиите по досиетата в периода 1997-2013 г. Данни се отнасят за депутатите в 7-то Велико Народно събрание и следващите седем обикновени парламенти от 36-то до 42-то Народно събрание включително.

Пропадналата проверка на комисията „Тамбуев”

За първи път въпроса за сътрудничеството към бившата Държавна сигурност на народните представители е поставен от депутатите от СДС след сформирането на 7-то Велико Народно събрание (ВНС) през лятото на 1990 г. Тогава е избрана комисията „Тамбуев” (на името на председателя й Георги Тамбуев, БСП). Нейната задача е да огласи сътрудниците в 7 ВНС. В навечерието на доклада и през пролетта на 1991 г. във в. „Факс” изтича неофициален списък с имената на 32 депутати, по-голямата част от които не е потвърдена по-късно от следващите комисии. Заради скандала комисията „Тамбуев” така и не излиза с решение.

14 депутати сътрудници в списъка „Бонев”

През октомври 1997 г. в резултат на първия закон за досиетата тогавашният министър на вътрешните работи Богомол Бонев огласява имената на 23 сътрудници, от които 14 са на депутати, предимно от ДПС, начело с това на Ахмед Доган.

52 депутати с досиета при комисията „Андреев”

В първите месеци на 2001 г. мнозинството на Обединените демократични сили разширяват приложението на закона за досиетата като включват и сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Създадена е и нова комисия с председател Методи Андреев (депутат от СДС). Без да има пряк достъп до документите на комунистическите тайни служби през май 2001 г. комисията „Андреев” обявява, че е установила принадлежност на общо 129 депутати, но поради ограниченията на закона обявява имената само на 52 народни представители в 7 ВНС, 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание.

На изборите за 39-то Народно събрание през лятото на 2001 г. от СДС призовават лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски да провери, както постъпва синята партия, листите си с кандидат депутати. Бившият монах приема предложение и се освобождава от някои кандидат депутати с досиета.
През април 2002 г. с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС законът за досиетата е отменен, а комисията „Андреев” е закрита.

Комисията „Костадинов” – 140 имена на сътрудници в парламента

В резултат на обществен натиск и намесата на някои евродепутати броени дни преди приемането на България в Европейския съюз тройната коалиция и опозицията постигат консенсус и гласуват нов закон за досиетата, далеч по-подробен от този през 2001 г., който функционира и към момента. През април 2007 г. е избрана нова 9-членна комисия с председател Евтим Костадинов (БСП). С решение от септември 2007 г. тя обявява имената на общо 140 народни представители, свързани с ДС и РУ-ГЩ. Проверката обхваща депутатите от 7 ВНС до 40-то Народно събрание включително.

В това решение обаче липсват имената на общо 4-ма народни представители, огласени от комисията „Андреев” през 2001 г., тъй като след това те са починали, а законът от 2006 г. не позволява обявяването на починали лица.

В решенията си различните комисии не огласяват данни за политическата принадлежност на вече избраните народни представители. Депутати с агентурно минало обаче фигурират в почти всички партии по време на прехода, които са намирали представителство в парламента като БСП, ДПС, СДС (до 1997), Български бизнес блок, Български национален съюз, „Атака” и ГЕРБ.

Нови 12 имена в 41-то и 42-то Народно събрание

При следващите два парламента – 41-я и 42-я комисията „Костадинов” огласява проверка на всички регистрирани кандидати за народни представители. На базата на тези официални решения и на избраните депутати се получава следната картина: В 41-то Народно събрание са избрани за нови депутати общо 7 сътрудници от ДПС и ГЕРБ (виж по-долу информацията за 41-то Народно събрание, новите имена са подчертани).

В 42-то Народно събрание като нови депутати са избрани още 5 сътрудници от ДПС, БСП и ГЕРБ (виж по-долу информацията за 42-то Народно събрание).

Така общият брой на сътрудниците, избрани във всички парламенти след промените до днес, нараства на 156.

Допълнителни решения за двама бивши депутати

Към този брой трябва да се прибавят и имената на двама бивши народни представители, които комисията „Костадинов” обяви с допълнителни решения. През лятото на 2010 г. тя установи и огласи принадлежността на бившия народен представител от СДС в 7 ВНС Марко Тодоров, който беше и министър на образованието и науката в правителството на Любен и служебния кабинет на Ренета Инджова.

До допълнителното му огласяване се стига, след като комисията открива нови факти за неговото агентурно минало, които дотогава са само предложение за унижаване на досието му. Съмненията за неговата обвързаност с Държавна сигурност се появяват в публичното пространство още от 2001 г. Това в разгара на предизборната кампания за парламентарните избори той е един от кандидатите на новосформираната партия НДСВ, който обаче е отстранен от Симеон Сакскобургготски именно поради тези съмнения.

Вторият подобен случай е с депутата от СДС в 38-то Народно събрание Жеко Стоянов. Той е проверен и от комисията „Андреев” през 2001 г. и от комисията „Костадинов” през 2007 г. До огласяването му се стига едва през есента на 2012 г., когато в архивите на ДС, предадени от областните дирекции на МВР се откриват доказателства за сътрудничеството му.

С тези двама депутати общият брой на всички сътрудници в българския парламент след промените става 158. Това е най-пълната и точна статистика, правена до момента. По-долу се предлага статистика за последните три парламента (новите имена в тях са подчертани). Тук трябва да се прибави още един сътрудник, влязъл в 42-то Народно събрание, след разместванията при назначенията в държавната администрация от правителството Орешарски. Става въпрос за Таско Ерменков (БСП), влязал на мястото на Росен Малинов (БСП), назначен за областен управител на София.

Сътрудниците в 40-то Народно събрание (2005-2009)

Общо –  19 сътрудници.
Атака – 7: Ваню Хърков, Георги Георгиев, Йордан Величков, Петър Берон, Станислав Станилов, Станчо Тодоров и Тодор Батилов.
БСП – 6: Георги Юруков, Добромир Задгорски, Евгени Кирилов, Марко Мечев, Пламен Ранчев и Стоян Витанов.
ДПС – 4: Ахмед Доган, Лютви Местан, Юнал Лютфи и Рамадан Аталай.
Български национален съюз – 2: Бойко Ватев и Красимир Каракачанов.

Сътрудниците в 41-то Народно събрание (2009-2013)

Общо – 12 сътрудници.
ДПС – 7: Ахмед Доган, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Ганай Сефер, Митхат Табаков, Рамадан Аталай и Янко Янков.
ГЕРБ – 4: Павел Димитров, Румен Иванов, Стефан Додев, Божидар Димитров (избран малко след това за министър без портфейл в кабинета Борисов, а в началото на 2011 г. се стига до оставката му именно заради агентурната му принадлежност).
Атака – 1: Станислав Станилов.

Сътрудниците в 42-то Народно събрание (2013 – )

Общо – 13 сътрудници.
ДПС – 4: Лютви Местан, Рамадан Аталай, Янко Янков, Ахмед Башев.
БСП – 5: Минчо Минчев, Росен Малинов, Румен Гечев, Христо Монов и Таско Ерменков.
ГЕРБ – 3: Румен Иванов, Стефан Додев, Любомир Христов.
Атака – 1: Станислав Станилов.

Броят на сътрудниците в 42-то Народно събрание остава 12 и след разпределението на общо 20 депутатски места, на които различни кандидати за народни представители бяха избрани в два избирателни района. Проверка на desebg.com установи, че освободените от тях места се заемат само от народни представители, които не са свързани с бившата ДС и разузнавателни служби на БНА.