Сайтът desebg.com представя заключителната част от досието на Ахмед Доган. В част 9.3 са публикувани финалните документи от том 5 (152-203 листи) от работното дело на агент „САВА”, псевдонимът, по който Доган работи за 05 отдел "Нелегали" на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1979 г.

Материалите разкриват някои моменти от разследването на „САВА” след 1985 г., когато е разкрита връзката му с български турци, разпространяващи нелегални позиви от името на Турско национално освободително движение в България.

Документите показват и поведението на Доган след осъждането и попадането му в затвора. Интерес представлява справка относно участието на Меди Доганов в противодържавни структури, подписана от главен следовател майор Ангел Александров. Това е следователят от тогавашния отдел ДС в Главно следствено управление на МВР, който разследва Доган и в резултат на това дело, той е осъден на 10 години лишаване от свобода.

Важна подробност е, че след промените Александров и Доган поддържат приятелски отношения.

В резултат на подкрепата на ДПС през 2003 г. Ангел Александров е избран член на Висшия съдебен съвет. През следващата година отново с рамото на движението той е избран за директор на Националната следствена служба. Той е човекът, който дава старт на бързото кариерно израстване на Делян Пеевски, син на бившата шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева, които впоследствие застават начело на Нова българска медийна група.

Благодарение на Александров през 2005 г. Пееевски влиза в съдебната власт без да има нужния юридически стаж. Самият Пеевски става депутат от ДПС в 41-то Народно събрание (2009-2013). В момента също е кандидат за депутат от ДПС като водач на две листи.

През юни 2007 г. след корупционен скандал Ангел Александров е принуден да подаде оставка като директор на Националната следствена служба. Името му присъства и в доклад на ДАНС за засечени разговори между следователя, който е от Дупница и съгражданите му Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, които впоследствие са осъдени за участие в организирана престъпна група.

Интерес представляват и документите на разузнаването за първите стъпки в политиката след промените, както и строго секретна справка относно: Характерни личностни черти на „САВА”.

Дотук в „Досието на Доган онлай”:

В част 1 са  архивните документи от личното дело на агент „АНГЕЛОВ” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

В част 2.1 се поместват първите сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „АНГЕЛОВ”, които той прави веднага след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато е войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско.

В част 2.2 се съдържат агентурните донесения (43-98а листа) от работно дело на агент „АНГЕЛОВ” в периода ноември 1974 г. – февруари 1975 г.

В част 2.3 са поместени доносите на Доган в периода март – юни 1975 г. (98-168 л.). Повечето от тях са предадени на оперативния му работник от ВКР в явочна квартира „Панела” в Шумен. Доносите му са свързани с различни войници в поделението на Строителни войски край града.

В част 2.4 се публикуват агентурните сведения на агент „АНГЕЛОВ” (169-231 л.) от работното му дело в периода юли 1975 г. – януари 1976 г. Това е финалният период от службата на Доган в Строителни войски, след което се уволнява.

В част 3 са представени документи (1-115 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ” – псевдонимът, под който Ахмед Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна на 10 февруари 1976 г., за да бъде използван от разузнаването по турска линия. Документите се отнасят за периода февруари 1976 – април 1979 г.

В част.3.1 са публикувани документи (116-201 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ”, псевдонима под който Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна през февруари 1976 г. От юли 1979 г. Доган вече е агент „САВА” на ПГУ. Документите се отнасят за периода май 1979 г. – юли 1980 г.

В част 3.2 се представят документи (202-272 листи) от личното дело на агент „СЕРГЕЙ” – „САВА” в периода август 1980 г. – април 1981 г.

В част 4.1 са публикувани материалите от тома „Приложение №1 – финансови документи на СС „СЕРГЕЙ” (1-84 листи) в периода март 1976 г. – декември 1981 г.

Част 4.2 съдържа материалите от том „Приложение №1 – финансови документи на СС „СЕРГЕЙ” (83-170 листи). Това са отчетните документи за получените от него възнаграждения от Първо главно управление на ДС в периода януари 1982 г. – юни 1986 г.

В част 5 са представени (1-68 листи) от работното досие на агент „САВА” с негови анализи за турския национализъм и верския фанатизъм.

Част 5.1 се отнася до работното дело на агент „САВА” (69-87 листи) и съдържа негово обяснение за преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г.

Част 6 съдържа документи от том 2 от работното дело на агент „СЕРГЕЙ” (1-37 листи) от 1976 г., когато той е поет от разузнавателния отдел на Окръжно управление на МВР – Варна, където след казармата започват да използват бъдещият лидер на ДПС като агент по турска линия.

Част 6.1 от досието на Ахмед Доган. съдържа работното дело на агент „СЕРГЕЙ” (38-81 листи) с доноси срещу студенти (1976-1977).

Част 6.2 представя  позицията на „СЕРГЕЙ” за нравствения облик на комуниста-разузнавач (82-125 листи) от работното дело на агента.

Част 6.3 съдържа документи (125-166 листи) от работното досие на агент „САВА”, сред които за „Турският национализъм и верски фанатизъм”.

В част 6.4 са публикувани документи (168-207 листи) от 2 т. на работното дело на агент „САВА”, псевдоним по който Доган сътрудничи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1979 г. В тази част е представени няколко негови анализи, сред които и „Идеологическо въздействие и духовно производство (Проблемът на двузначната култура на българските турци).

Част 6.5 съдържа документи (208-253 листи) от том 2 на работното дело на агент „САВА”, негови аналитични материали, сред които „Средства и форми за противодействие на национализма по българските турци”.

В част 7 е представен том 3 (1-72 листи) от личното дело на агент „САВА”, от който става ясно, че Доган стои здраво на „наши” позиции, констатирано от Първо главно управление на ДС през 1982 г.

Част 8 съдържа документи от том 4 (1-42 листи) от работното дело на агент „САВА”, включващи сведение за някои особености на родословното му дърво.

В част 8.1 са представени материали от том 4 (43-73 листи) от работното дело на агент „САВА”. В тях са предадени някои интимни подробности от агента за жена, за която ПГУ на ДС му поставя за задача да изучи с цел да стане негова съпруга.

Част 8.2 съдържа заключителните материали от том 4 (74-142 листи) от работното дело на агент „САВА”. Сред тях е строго секретно агентурно сведение относно: Варианти за реализация, лично гледище” от агент „САВА”.

Част 9 включва документи от том 5 от работното дело на „САВА” съдържащи варианти за реализация на агент „САВА” в Източен Берлин. В анализ на ПГУ за отношението на Доган към органите на ДС е направен извода, че той не е привързан към семейството си, а най-близки чувства оперативните работници, с които е работил в различните структури на Държавна сигурност.

Част 9.1 съдържа документи от том 5 от работното дело на „САВА” с плановете за дългосрочно извеждане на Ахмед Доган в Англия или в САЩ в качеството му на научен работник по философия и възможностите да работи по турския контингент.

Част 9.2 разкрива позицията на „САВА” при „възродителния процес” и факта, че по това време той продължава да получава пари от ПГУ. Материалите са част от том 5 от работното дело на „САВА”.

Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов през 2011 г. съгласно закона за досиетата и са му предоставени от комисията през май 2012 г., откогато той публикува материалите на части.

В документите са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

Някои от архивните документи не са в добро състояние, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде съществено подобрено.

КРАЙ