България и Румъния планират да се присъединят към инициативата да се разследват престъпленията на комунизма и да се потърси отговорност от виновниците. Това съобщиха естонски медии, сред които и естонският в. „Постимеес”, позовавайки се на агенция Балтик нюз сървис.

Според публикациите българският и румънският министри на правосъдието са изразили това желание на страните си в разговор с естонския си колега на министерска среща на Европейския съюз в Люксембург.

На 23 август 2015 г., в деня, когато е сключен пактът Молотов-Рибентроп, представители на 8 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия, настояха в обща декларация да бъде създаден международен орган за разследване на престъпленията на комунизма и решиха да свикат експертна група по темата, напомня изданието.

Нацистките престъпления получиха оценка в международния трибунал в Нюрнберг, но престъпленията на комунистическия режим в момента не влизат в компетенцията на никой международен орган.

Затова Естония предлага такъв да бъде създаден с международно споразумение, цитира вестникът естонския министър на правосъдието Урмас Рейнсалу. Той приветствал готовността на България и Румъния да се присъединят към инициативата.

Рейнсалу представи естонската идея пред всички свои колеги от ЕС и я придружи с молба за всестранно сътрудничество, съобщава и руският електронен в. „Взгляд”, като цитира РИА Новости.

По думите на Рейнсалу, бъдещото международно споразумение трябва да формулира ясна правна оценка за престъпленията на комунистическите режими в страните, подписали документа. Освен това, държавите „трябва да поемат отговорност, за да се гарантирана пострадалите от тоталитарни режими правна защита и възможност да получат обезщетение за страданията си и принудителния труд”.

През 2008 г. на международната конференция „Европейската съвест и комунизма” в Прага беше приета Пражката декларация, която призова за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма. Пражката декларация беше подкрепена от Европейския парламент през 2009 г., когато и българският парламент прие декларация в нейна подкрепа.

През юли 2009 г. Парламентарната асамблея на ОССЕ осъди в резолюция престъпленията на нацизма и на сталинизма и ги определи като двата най-мощни тоталитарни режима, по време на които се е вършел геноцид и престъпления срещу човечеството.

Тази година и европейската платформа за памет и съвест, обединила различни неправителствени организации от бившите страни от Източния блок, призова за създаване на правна възможност за преследване на комунистическите престъпления на международно ниво.

През септември 2015 г. 43-то Народно събрание прие поправка в Наказателния закон, с която беше премахната давността за наказателно преследване на престъпления, извършвани в периода след 9 септември 1944 г.